Решение № 406 от 29.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20225300900741 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Производството е образувано по иск на С. Г. Т. и В. Т. Д., с претенция за осъждане на "Дженерали застраховане" АД, с ЕИК 030269049, да им заплати сумата от по 80 000 лв., представляващи обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. М. Т., настъпила в резултат на ПТП на 19.01.2018 г., на път 1-6 при километър 268 + 400 метра, между гр. Карлово и с. Васил Левски, обл. Пловдив, по вина на водача на МПС „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № ****, С. К. З., за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към деня на произшествието с ответника, ведно със законната лихва от датата на ПТП 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищците твърдят, че на **** около 14,50 часа, на път 1-6 при километър 268 + 400 метра, между гр. Карлово и с. Васил Левски, обл. Пловдив, С. К. З. управлявал МПС „Шкода Октавия“ с рег. № ****, в посока от запад на изток, като, поради движение с несъобразена скорост и в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП, и други разпоредби на ЗДП, нарушил правилата за движение по пътищата и се е блъснал челно в л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, управляван от Г. М. Т., в посока от изток на запад, като по този начин станал причина за ПТП, вследствие на което водачът на л.а.

„Фолксваген“ - Г. М. Т. е получил телесни увреждания, които са причинили смъртта 1 му. Твърдят, че при спазване на правилата за движение по пътищата и управление на МПС със съобразена скорост, за водача З. е съществувала възможност да предотврати ПТП, чрез екстремно спиране, поради което считат, че има вина и е станал причина за настъпването му. За МПС „Шкода Октавия“ с рег. № **** към датата на процесното ПТП имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по която е издадена полица № BG/08/118000004250.

Ищцата С. Т. била съпруга на пострадалия, като със смъртта му загубила своя спътник в живота, с който били преминали през всички изпитания на времето, създали свой дом, отгледали заедно своите деца с много любов и грижа, с който се радвали един на друг до последния момент от живота на съпруга и. Тя била съкрушена от загубата на съпруга си, много мъчно приела новината за настъпилото събитие, много трудно преживяла погребението, като продължавала ежедневно да посещава гроба му, налагало се да пие хапчета. Мъката на ищеца Т. по загубата на спътника в живота и била най-тежка, поради това, че загубила мъжа си докато бил млад, трудоспособен, работел и помагал с пари и грижа семейството си, като съпругата и децата му разчитали на него.

Ищцата В. Д. не била биологична дъщеря на починалия Г. Т., но била отгледана от него като собствена дъщеря, считала го за свой баща, тъй като повече от 35 години бил женен за майка и и живели заедно, като още от ранната й детска възраст се грижел за нея, помагал и, оказвал заместващата грижа на нейния собствен баща, били изключително близки, грижили се един за друг и били неразделни повече от 35 години, като живели заедно в едно домакинство със семейството и. Синът и дори не знаел, че Г. Т., който познавал като свой дядо, не е биологичен неин баща.

Въпреки, че депозирали пред ответното дружество застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по което е образувано преписка 210541555/09.08.2019г., в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответното дружество не изплатило обезщетение по предявените от тях претенции, като получили изричен отказ на 23.10.2019г.

Молят да бъде осъден ответникът да им заплати сума в размер на по 80 000 (осемдесет хиляди лева) на всяка от тях, ведно със законната лихва от датата на ПТП ****, до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на съпруга на ищеца Т. и баща на ищеца Д. - Г.

Т..

Ответникът "Дженерали застраховане" АД оспорва допустимостта на иска, предявен от В. Т. Д., тъй като от нея не е била отправена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ към ответното дружеството, поради което моли да бъде прекратено частично настоящото производство. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че исковете са предявени след изтичането на 2 предвидения в закона давностен срок – 5 години от датата на събитието, поради което са неоснователни.

Оспорва основателността на исковите претенции и поради това, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя, доколкото липсва виновно извършено противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач, като единствено поведението на починалия водач Г. Т. е било причина за възникване на ПТП, а именно - движил се е с превишена скорост по смисъла на чл. 21 ЗДП, навлязъл е внезапно /без наличието на техническа причина/ в лентата за насрещно движение, когато това не е било безопасно - когато там правомерно се е движел л.а. „Шкода Октавия“, при което водачът на л.а. „Шкода Октавия" не е бил длъжен и не е могъл да предотврати удара с него.

При условията на евентуалност прави възражение, че пострадалият е допринесъл в изключителна степен за негативните последици от ПТП с посоченото погоре поведение.

Оспорва и твърденията, че вследствие смъртта на Г. М. Т. ищците са претърпели болки и страдания в сочения обем, че В. Д. е била отгледана от починалия като негова дъщеря, като счита претенциите за силно завишени по размер и неотговарящи на реално претърпените от ищците болки и страдания, не са съобразени със социалноикономическата обстановка в страната към релевантния момент и с обичайната съдебна практика за обезщетяване за подобни по вид и тежест вреди.

Ищците оспорват възражението за погасяване по давност на предявените искове, оспорват починалият Г. Т. да е нарушил правилата за движение, да се движил с превишена скорост и да е навлезнал в лентата за насрещно движение, като твърдят, че вина за настъпване на ПТП има единствено водачът С. К. З., който поради движение с несъобразена и превишена скорост, нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДП и други разпоредби на ЗДП е допуснал настъпване на ПТП между двата автомобила, които са се ударили челно като ударът е настъпил в предната част на л.а. „Фолксваген Поло“ и в предната част на л.а. „Шкода Октавия“, като при движение със съобразена и разрешна скорост, при своевременна реакция и при спазване на всички правила за движение по пътищата водачът З. е имал техническа възможност да предотврати настъпване на ПТП, но не го е сторил, като е станал причина за настъпване на челния удар между двата автомобила.

В допълнителен отговор на искова молба ответникът поддържа вече направените в срока за отговор на исковата молба възражения.

В хода по същество ищците, чрез процесуалния си представител, в писмена молба, молят да бъдат уважени исковете като основателни и доказани, а на пълномощникът да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, представя списък на разноските.

3

Ответникът, също в писмена молба, моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани, претендира заплащане на разноски в производството.

Представя списък на разноските с молба от 13.03.2024 г. (л.181).

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и от протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от ****, че на **** около 14,50 часа, на път 1-6 при километър 268 + 400 метра, между гр. Карлово и с. Васил Левски, обл. Пловдив, между МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, управляван от Г. М. Т., и МПС „Шкода Октавия“ с рег. № ****, управляван от С. К. З., настъпил удар, като водачът на лек автомобил „Фолксваген“ - Г. М. Т. е починал, а водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ е получил телесни увреждания. В констативния протокол, в графа обстоятелства и причини за ПТП, е посочено, че водача на МПС „Фолксваген Поло“ с рег. № **** - Г.

М. Т. навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещият се автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****, управляван от С. К. З..

От приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт е видно, че Г. М. Т. е починал на **** в 14,50 часа. От представеното удостоверение за наследници на Г. М.

Т. и удостоверение за сключен граждански брак е видно, че ищцата С. Г. Т. е съпруга на починалия от ***, а от представеното и неоспорено доказателство – удостоверение за раждане, е видно, че ищцата В. Т. Т. е нейна дъщеря.

От представените по делото преписи от материали по досъдебно производство № 47/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Карлово, както и от изпратеното заверено копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.12.2018 г. на ОП - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 47/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Карлово, се установява, че досъдебното производство е образувано за това, че на **** на път 1-6 при километър 268 + 400 метра, между гр. Карлово и с. Васил Левски, обл. Пловдив, при управление на моторни превозни средства – л.а. марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № **** и л.а. марка „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № ****, са нарушени правилата за движение и е настъпила смъртта на лицето Г. М. Т. от гр. Сопот, обл. Пловдив престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. От приложеното постановление за прекратяване на досъдебно производство е видно, че Окръжна прокуратура - Пловдив е приела, че действително е възникнало ПТП при което е настъпила смъртта на Г. М. Т., наследодател на ищците, както и, че произшествието е възникнало изцяло по вина на загиналия Т., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е допуснал управляваното от него МПС да навлезе в насрещната лента за движение, на място и по начин и в момент, когато това не е било безопасно, с което 4 е причинил пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта му. Поради това и на осн. чл.24, ал.1, т. 4 от НПК – тъй като деецът е починал, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 47/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Карлово. При обжалването му от ищците в настоящото производство, постановлението на ОП Пловдив е било потвърдено от ПОС с Определение № 94/24.01.2019 г. по ч.н.д. № 86/2019 г. на ПОС, служебно известно на съда.

От приетото без възражение заключение на вещото лице д-р С., което се възприема изцяло от съда като компетентно и обосновано, се установяват установените травматични увреждания по трупа на наследодателя на ищците Г. М. Т., както и, че причината за смъртта му е тежка шийна травма, с пълното прекъсване на продълговатия мозък и възходяща парализа на жизнено важни мозъчни центрове, които се намират в съседство, като центъра на дишането, сърдечносъдовата система и други. Травматичните увреждания са били получени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени по време на ПТП (травма в купето на автомобила), като шийната травма е получена от свръхмерното движение на шията в предно-задна посока, при рязкото спиране на автомобила, след удар в друг предмет или автомобил (камшичен удар). Установява се, че уврежданията са прижизнени, получени при ПТП, като са в пряка причинноследствена връзка с настъпилата смърт на Г. М.ов.

Безспорно в отношенията между страните и признат от ответника факт, доказан и от приложеното удостоверение от ГФ и удостоверено и в горецитирания констативен протокол, че за автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****, управляван от С. К. З., към датата на ПТП е имало действащ договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От представеното към исковата молба писмено доказателство – заявление от ищеца Т., както и от представеното копие от застрахователна преписка се установява, че отправената претенция за заплащане на обезщетение от ищеца Т. не е била уважена, не е била предявена претенция от ищеца Д., като на същата не е било определяно и изплащано застрахователно обезщетение.