Присъда № 32 от 17.10.2025, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №32/17.10.2025г. по нохд №510/2025г. по описа на АРС-ІІІ-ти н.с.

Представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив, Териториално отделение А.град е повдигнал обвинение срещу подсъдимия М. Ш. А. от гр.А.град, обл.Пловдивска и същият е предаден на съд за извършени престъпления по:

- чл. 214, ал.1 от НК, а именно затова, че на неустановена дата през месец март 2023 г. в гр. А.град, обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е принудил И. Я. Я. чрез заплашване- че ще разпространи нейни интимни снимки и чатове в интернет мрежата и ще ги прати на нейни близки и родителите й, да извърши нещо противно на волята й, а именно да му предостави парични средства и с това й е причинил имотна вреда в размер на 200 лв.;

- чл. 150, ал. 1 от НК, а именно затова, че на 01.04.2023г. в гр. А.град, обл.Пловдив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - И. Я. Я., чрез употреба на сила.

В хода на съдебното производство подс. М. Ш. А. се явява с упълномощения от него защитник адв.Л. А.-М..

В проведено на 02.10.2025г. съдебно заседание, беше разгледана постъпилата молба от името на пострадалата И. Я. Я. подадена чрез упълномощения от нея повереник адв. Е. Н., с оглед предявяване на два граждански иска против подсъдимия А. и конституирането на пострадалата в качество на граждански ищец и частен обвинител по делото. Въз основа на така депозираната молба, по делото бяха приети за съвместно разглеждане в наказателното производство така предявените от пострадалата И. Я. Я., със съгласие на нейната майка Г. А. Х., два граждански иска против подс.А.. Първия за сумата от 5000 лева, представляваща причинени на пострадалата неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено през м. март 2023г. в гр. А.град престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК, предмет на обвинителния акт. Втория за сумата от 10 000 лева, представляваща причинени на пострадалата неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено на 01.04.2023г. в гр. А.град престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, предмет на обвинителния акт. Във връзка с приетите за съвместно разглеждане граждански искове бе приета и претенцията на пострадалата И. Я. за заплащане на направените по делото разноски, като тя бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител по настоящото дело.

В хода на разпоредителното заседание проведено на 02.10.2025г., защитника на подс. А. направи искане делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдимия изразява желание да се възползва от тази процедура. Това искане на защитника беше уважено, като след проведено разпоредително заседание, преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. А. се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебните прения, представителят на РП Пловдив, Териториално отделение А.град, поддържа двете обвинения, така както са повдигнати и счита всяко едно от тях за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото 1 доказателства, се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед вида и начина на извършване на двете престъпления, характеристичните данни на подсъдимия, липсата на предишни осъждания и факта, че същия е инвалид на 100%, както и това, че е оказал съдействие на досъдебното производство, предлага след съответната редукция на определените наказания, на подсъдимия да се определи окончателно наказание в размер на две години „Лишаване от свобода”. Прокурора е на становище, че целите по чл.36 от НК би биха могли да бъдат успешно постигнати и спрямо подс. А. следва да намери приложение текста на чл.66,ал.1 от НК, като изпълнението на определеното окончателно наказание следва да се отложи с изпитателен срок от четири години. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК, пледира от размера на наложеното наказание да се приспадне и времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР и по НПК, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Пледира подсъдимия да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, като съответно съдът се произнесе и по иззетите в хода на производството веществени доказателства.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител-адв. Е. Н. по същество, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. По отношение на вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието, което следва да се наложи на подс.

А., становището на повереника е по различно от това на представителя на прокуратурата. Акцентирайки на наличните смекчаващи вината обстоятелства, повереника е становище, че за извършеното престъпление по чл.214, ал.1 от НК на подс. А. следва да се определи първоначално наказание в размер на една година „лишаване от свобода“. След извършване на предвидената чл. 58а, ал.1 от НК редукция с една трета, то пледира за това престъпление да му се наложи окончателно наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода“ към което да се прибави и кумулативно предвиденото наказание глоба, която да се определи в размер на 1000лв.

По отношение на извършеното престъпление по чл.150, ал.1 от НК, повереника пледира за определяне на първоначално наказание в размер на две години „лишаване от свобода“. След извършване на предвидената чл. 58а, ал.1 от НК редукция с една трета, то пледира за това престъпление да му се наложи окончателно наказание в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.23, ал.1 от НК повереника пледира за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду така наложените на подсъдимия, или същото да се фиксира в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, към което да бъде присъединено и наказанието глоба в размер на 1000лв. По отношение на начина на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ повереника пледира за неговото ефективно изтърпяване, като по този начин счита, че ще бъде изпълнени целите на чл.36 от НК. По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане два граждански иска, повереника е на становище, че същите следва да бъде уважени в размер към максималния. Пледира за присъждане на направените по делото разноски от страна на пострадалата.

Гражданския ищец и частен обвинител И. Я. Я. не се явява в проведеното по делото последно съдебно заседание.

В качеството си на защитник на подс. А., адв. Л. А.-М. по същество счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като възразява относно искането на адв. Е. Н. за реално изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. По отношение на вида и размера на първоначалните, както и окончателните наказания, 2 които следва да се определят на подсъдимия, защитника се солидаризира с становището на повереника. Акцентирайки основно на наличните смекчаващи вината обстоятелства, защитника е становище, че извършеното престъпление по чл.214, ал.1 от НК на подс. А. следва да се определи първоначално наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер от една година. След извършване на предвидената чл.58а, ал.1 от НК редукция с една трета, то пледира за това престъпление да му се наложи окончателно наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода“ към което да се прибави и кумулативно предвиденото наказание глоба, която също да се определи в минимален размер. По отношение на извършеното престъпление по чл.150, ал.1 от НК, защитника пледира за определяне на първоначално „лишаване от свобода“, което също се определи в минимален размер. След извършване на предвидената чл.

58а,ал.1 от НК редукция с една трета, е на становище ,че затова престъпление следва да му се наложи окончателно наказание в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.23, ал.1 от НК защитника пледира за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду така наложените на подсъдимия, като то се фиксира в размер на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, към което да бъде присъединено и наложеното наказание глоба. По отношение на начина на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ защитника моли за приложението на чл.66, ал.1 от НК, като то се отложи с изпитателен срок от три години. По този начин счита, че в пълна степен биха били изпълнени целите на чл.36 от НК. От така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ счита, че следва да се приспадне времето през което подс. А. е бил задържан по ЗМВР, по НПК и времето през което той е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. По отношение на предявените и приети за съвместено разглеждане два граждански иска, защитника е на становище, че претендирания размер е изключително завишен, като при евентуалното им уважаване то същите следва да бъдат редуцирани.

Подс. М. Ш. А. се признава за виновен и моли да му бъде наложено най-лекото наказание.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено от страна на подсъдимия, направено в съдебно заседание, дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство, показанията на свидетелите И. Я. Я., Г. А. Х., Я. В. Я., *, *, * и * като взе предвид и заключенията на вещото лице д-р * по назначените по делото две съдебно медицински експертизи /листи от 39 до 40 и от 46 до 47 от ДП/, на инж. * - НИК-МВР гр.София по назначената по делото съдебно компютърно-техническа експертиза /листи от 123 до 140 от ДП/, на инж. * и инж.* – двамата от НИК-МВР гр. София по назначената по делото съдебно техническа експертиза /листи от 177 до 186 от ДП/,веществените и писмените доказателства по делото – характеристична справка, справка за съдимост, и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Ш. А. е роден на 15.11.1990г. в гр. А.град, българин, български гражданин, със завършен 7-и клас, грамотен, неженен, пенсионер-инвалид, безработен, неосъждан, живущ в гр. А.град, * ЕГН **********.

3

Подсъдимия М. Ш. А. призна изцяло фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:

Подс. М. Ш. А. е боледувал от полиомиелит, като от 15.03.1991г. е инвалидизиран. С експертно решение № 2995/30.11.2009г. на ТЕЛК на същия е призната пожизнено 100% неработоспособност с чужда помощ. /лист 5 от приложеното ЧНД №254/2023г. на АРС/. В резултат от заболяването си, подс. А. имал атрофия на долните крайници, като за придвижването си използвал специализиран електрическа триколка за инвалиди тип „скутер“.

Пострадалата свидетелка И. Я. Я. е родена на 15.11.2007г. като понастоящем живее с двамата си родители- Г. А. Х. и Я. В. Я. в с.Искра, обл. Пловдивска. През месец април 2023 г. св. Я. била ученичка в девети клас в СОУ „Княз Борис“, като тогава семейството живеело в гр. А.град. Още 2020 г. св. Я. започнала да използва социалните мрежи, като имала регистрации в „Инстаграм“, „Фейсбук“, „Тик-ток“, „Снапчат“ и „Уатсап“. През 2021 г. чрез приложението „Инстаграм“ с нея се свързало лице с потребителско име „Бизнесмен“. Лицето което си писало с нея под това име, останало анонимно, но по късно се установило, че това бил подсъдимият М. Ш. А.. В профила чрез който подс. А. контактувал със св. Я., била качена профилна снимка на друго лице, като при провеждане на видеокомуникация с нея той си изключвал камерата и микрофона. Първоначалната комуникация между подс. А. и св.Я. била във „Фейкчат“-а. Докато двамата си пишели, подс. А. й предоставил неговия телефонен номер, за да може св. Я. да му пише и в приложението „Уатсап“. В последствие двамата продължили да си пишат и в приложението „Инстаграм“. Чатовете между двамата били на сексуална тематика. В един момент, при тяхната комуникация,подс.