Решение № 1194 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330106690 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД, както и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Х. С. А., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. ***, ет. *** ап.

***, чрез пълномощник ЕАД Е. И., е предявил против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П., иск за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, клаузата за неустойка от сключения между страните договор за кредит от 29.07.2022 г., както и за връщане на сумата от 19, 66 лева- неоснователно платена неустойка по договора, предвид нейната нищожност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба15.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 29.07.2022 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 300 лева, при фиксиран лихвен процент - 40,05% и ГПР- 49,83%. Според чл. 5 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 11 в размер на 174,98 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. За да се заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица 1 изисквания, на които те не могат да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й е 50% от получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави.

Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщите й обезпечителна функция.

В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуално пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Заявява, че неустойката е в разрез с добросъвестността и извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по договора, както и за връщане на платена неустойка по договора. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се оспорват. Твърди, че при сключване на договора били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, както и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че още към датата на сключване на договора потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри по договора, за които потребителят бил наясно предварително и от които е имал възможността да се откаже без каквито и да било последици за него, както още при сключване на договора, така и след това. Посочва се, че договорът бил сключен изцяло по волята на ищеца, който можел да упражни правото си на отказ от договора, както и да представи в срок друго заместващо обезпечение. Неустойката не противоречала на добрите нрави, а била израз на свободата на договаряне, като начисляването й не било задължително, защото тя се предвиждала само при неизпълнение. ГПР отразявал разходите по кредита към момента на сключване на договора. Размерът й бил фиксиран и ясен, като тя обезпечавала размерът на задължението. На самостоятелно основание счита, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че за периода 2018 г. – 2022 г. между страните били сключени общо 18 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Неоснователен е и осъдителният иск. Договорът и отделните му клаузи е постановен на 31.07.2024 действителен, поради което и всички платени от ищеца суми са получени на валидно правно основание и не подлежат на реституция. Твърди, че искът е неоснователен и по отношение 2 на размера му. Ищецът заплатил по договора сума от общо 322 лв., от които 19,66 лв. за неустойка, при предоставена главница в размер на 300 лв., като така дори да се приеме, че клаузата за неустойка е недействителна, то неоснователното разместване на блага между страните в настоящото производство не би било в претендирания от ищеца размер. Моли се за съединяване за общо разглеждане на общо 2 дела между страните, поради връзка между тях. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Моли също така при постановяване на Решение по делото, в което се осъжда всяка от страните да заплати суми на другата, да бъде извършено прихващане на насрещните вземания до размера на по-малкото. В с.з. страната също не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника си взема писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № ********* от 29.07.2022 г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 300 лева, при следните условия: 23 седмични вноски, при фиксиран годишен лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 48, 83 %, при общ размер на всички плащания- 331, 02 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 174, 98 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, погасителен план, СЕФ и искането за сключване на заема.

Представена е справка от кредитора, видно от която ищецът е заплатил по кредита за неустойка сумата от 19, 66 лева.

Във връзка със справката на кредитора е допуснато изменение на иска, като същият е намален в размер на 19, 66 лева, вместо първоначално предявения такъв от 50 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до 3 настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 83 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 40, 05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 11 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 174, 98 лева (при отпусната заемна сума от 300 лева тя е почти 2/3 от стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчител/и) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в 4 действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук- след като целият договор за кредит се явява нищожен, то такава е и конкретната клауза за неустойка по него.