Решение № 720 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20211100900786 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Ищецът „Д.П.Г.“ АД твърди, че по силата на договор от 27.09.2016 г., сключен с ответника „С.“ ЕООД и още две лица, бил участник в дружество по ЗЗД (ДЗЗД) с наименование „М. ЗАПАД“. Делът на участието му бил 54 %, а на ответника – 22,50 %. На 20.02.2017 г. гражданското дружество сключило договор за изработка с „М.“ ЕАД, по силата на който се задължило да извърши дейности по проектиране и строителство на обект „Трета метролиния-Втори етап-Първа обособена позиция“ до определен участък срещу възнаграждение, платимо по обща целева сметка на ДЗЗД. От своя страна гражданското дружество превъзложило изпълнението на дейностите на съдружниците чрез сключени на 18.05.2017 г. отделни договори за строително-монтажни работи (СМР). Ответникът започнал изпълнение по възложената му работа, но от средата на 2018 г. изпаднал в забава. За да не бъде начислена неустойка от главния възложител, на 26.04.2019 г. между ищеца, ответника и гражданското дружество било подписано тристранно споразумение, по силата на което ищецът заместил ответника в правата и задълженията, произтичащи от договора от 18.05.2017 г. След този момент ответникът преустановил извършването на СМР по договора, а такива били изпълнявани от ищеца.

Страните били участници и в ДЗЗД с наименование „М.Б.Ц.“, в което ищецът притежавал 36 % от дяловете, а ответникът – 33 %. На 28.09.2015 г. гражданското дружество сключило договор с „М.“ ЕАД с предмет „Проектиране и строителство на обект „Трети метродиаметър, обособена позиция две“ за определен участък. Изпълнението и на тези дейности било превъзложено от ДЗЗД на неговите съдружници с отделни договори за изработка, сключени на 06.11.2015 г. От средата на 2018 г. обаче ответникът започнал да изостава от графика за изпълнение и по този договор, което дало 1 основание на главния възложител да предяви претенция за неустойка. Това наложило сключване на тристранно споразумение от 26.03.2019 г., по силата на което ищецът заместил ответника в правоотношението и след този момент започнал да изпълнява вместо него възложените СМР.

На 18.02.2020 г. и на 16.03.2020 г. по изп.д. № 20207900400284 било осъществено принудително изпълнение върху общата целева сметка на ДЗЗД „М. ЗАПАД“ за погасяване на задължения на ответника към трети лица. Била усвоена сума в общ размер от 56 193,50 лв., която обаче принадлежала само на останалите съдружници в обединението, но не и на ответника, тъй като била формирана от постъпления на възнаграждения за СМР, изпълнени след заместването му от ищеца в договора за изработка. Погасената със средства на ищеца част от чуждия дълг се равнявала на сбора на притежавания от него дял в гражданското дружество (54 %) и дела на ответника, върху който ищецът имал право поради извършеното заместване в договора за изработка съгласно тристранното споразумение (22,50 %). Синдикът включил в списъка на приетите вземания обаче само сума, равна на 54 %, а вземането за горницата, както и за дължимата за нея лихва за забава, останало неприето и след подадено от ищеца възражение. Поради това ищецът моли съда да установи съществуването в негова полза на следните вземания: 4 839,75 лв., представляваща 22,50 % от платената на 16.03.2020 г. сума в размер от 21 510,02 лв., 165,37 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.03.2020 г. – 16.07.2020 г., 7 803,78 лв., представляваща 22,50 % от платената на 18.02.2020 г. сума в размер от 34 683,48 лв., и 325,18 лв., представляваща лихва за забава за периода 18.02.2020 г. – 16.07.2020 г.

Наред с това ищецът твърди, че неправилно в списъка с неприетите вземания били включени вземания за главница в размер от 246 337,72 лв. и за лихва за забава в размер от 9 675,92 лв. Те произтичали от обстоятелството, че главният възложител „М.“ ЕАД извършил част от дължимите към ДЗЗД „М. ЗАПАД“ по договора от 20.02.2017 г. плащания не по общата целева сметка на обединението, а в полза на НАП за погасяване на публични задължения на ответника. По този начин плащанията, дължими на ищеца, отново послужили за погасяване от ищеца на чужд дълг. Конкретният размер на неприетите вземания, произтичащи от това основание, които ищецът моли да бъдат установени, е 246 337,35 лв. – главница и 9 560,74 лв. – лихва, а поотделно, както следва: 187 892,67 лв., представляваща припадащата се на ищеца част от дължимото от „М.“ ЕАД възнаграждение (76,50 %), което било преведено в полза на НАП на 31.01.2020 г. (размерът се претендира не върху цялата платена главница, а върху сумата от 245 611,32 лв., поради извършени от длъжника погашения), 8 769,03 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.01.2020 г. – 16.07.2020 г., 55 675 лв., представляваща припадащата се на ищеца по силата на заместването на ответника част (22,50 %) от дължимото от „М.“ ЕАД възнаграждение (в общ размер от 247 446,06 лв.), което било преведено в полза на НАП на 29.05.2020 г., 757,86 лв., представляваща лихва за забава за периода 29.05.2020 г. – 16.07.2020 г., 2 769,68 лв., представляваща припадащата се на ищеца по силата на заместването на ответника част (22,50 %) от дължимото от „М.“ ЕАД възнаграждение (в общ размер от 12 309,67 лв.), което било преведено в полза на НАП на 03.06.2020 г., и 33,85 лв., представляваща лихва за забава за периода 03.06.2020 г. – 16.07.2020 г.

В качеството си на съдружник в ДЗЗД „М.Б.Ц.“ пък ищецът имал 2 неприети вземания за главница в размер от 99 978,70 лв. и за лихва за забава в размер от 5 110,14 лв., придобити от ищеца с договори за цесия от 12.12.2019 г. и от 27.02.2020 г. Главницата представлявала дължимото на цесионера „С.-И.“ АД възнаграждение по фактури № 4448/2019 г. и № 4482/2020 г., издадени по сключен от „С.“ ЕООД (н.) подизпълнителски договор за СМР от 20.02.2017 г. Поради невъзможността на ответника да изпълни поетите към изпълнителя задължения на 22.08.2019 г. било сключено тристранно споразумение от между ответника, „С.-И.“ АД и ДЗЗД „М.

ЦЕНТЪР“, по силата на което обединението встъпило в задълженията на ответника спрямо неговия подизпълнител. В резултат от наложени запори върху сметките на ДЗЗД обаче последното не могло да изплати задълженията към изпълнителя и поради това вземанията му били придобити от ищеца (вж. уточнителна молба от 23.11.2021 г., л. 2683, т. VІ). Неприетите вземания, основани на тези правоотношения, били в следните размери: 65 870,85 лв. възнаграждение по фактура № 4448/2019 г., и 3 641,49 лв. - лихва за забава за периода 31.12.2019 г. – 16.07.2020 г., 34 107,85 лв. - възнаграждение по фактура № 4482/2020 г. и 1 468,65 лв. - лихва за забава за периода 13.02.2020 г. – 16.07.2020 г.

Наред с това ищецът твърди да има неприети вземания, произтичащи от извършено принудително изпълнение по изп.д. № 20198440402781, образувано срещу ответника. На 31.12.2019 г. и 19.05.2020 г. от обединението били извършени плащания за погасяване на чуждия дълг и по силата на суброгацията ищецът имал вземане в размер на 69 % от размера на погасения чужд дълг (36 % - от дела му в обединението и 33 % - от дела на ответника, придобит от ищеца по силата на тристранното споразумение от 26.03.2019 г.).

Неприети в списъка на кредиторите били вземанията за главница в размер на 33 % от погасения дълг и на съответната й лихва за периода от датата на съответното плащане до 16.07.2020 г., а именно: 42 048,40 лв., представляваща 33 % от платената на 31.12.2019 г. сума в размер от 127 419,39 лв., 2 312,85 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.12.2019 г. – 16.07.2020 г., 2 320,30 лв., представляваща 33 % от платената на ДЗЗД на 31.12.2019 г. сума в размер от 7 031,20 лв., 127,63 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.12.2019 г. – 16.07.2020 г., 489,77 лв., представляваща 33 % от платената на 19.05.2020 г. сума в размер от 1 484,18 лв., и 8,03 лв., представляваща лихва за забава за периода 19.05.2020 г. – 16.07.2020 г.

Ищецът поддържа, че в списъка на приетите вземания следвало да се включат и вземания за главница в размер от 9 913,76 лв. и за лихва за забава в размер от 369,07 лв., начислена за периода 05.03.2020 г. – 16.07.2020 г., произтичащи от погасяване на публични задължения на ответника със средства на ищеца. Погасяването било извършено на 05.03.2020 г.чрез плащане от възложителя „М.“ ЕАД в полза на НАП, с което плащане той погасил свои задължения към ДЗЗД „М. ЦЕНТЪР“ по сключения с обединението договор за изработка в общ размер от 30 041,70 лв., дължими за изработени след заместване на ответника от ищеца СМР. По този начин ищецът отново погасил чуждия дълг, като неприето били вземанията му, произтичащи от суброгиране в правата на кредитора до размера на притежавания от ответника в ДЗЗД дял (33 %), който се следвал на ищеца след сключване на споразумението от 26.03.2019 г.

Наред с това ищецът претендира установяване съществуването и на 3 вземания в размер на 1 565,43 лв. - главница и 3,91 лв. – лихва за забава за периода 08.07.2020 г. – 16.07.2020 лв. (вж. уточнителна молба от 23.11.2021 г., л. 2683, т. VІ), произтичащи от извършено на 08.07.2020 г. погасяване на публични задължения на ответника със средства на ищеца. Погасяването отново било осъществено чрез плащане на възложителя „М.“ ЕАД в полза на НАП, с което той погасил свои задължения към ДЗЗД „М.Б.Ц.“ по сключения с обединението договор за изработка в общ размер от 4 743,74 лв., дължими след заместване на ответника от ищеца СМР. Неприетите вземания били съответни на първоначалното дялово участие на ответника в постъпленията на ДЗЗД (33 %), което след споразумението от 26.03.2019 г. се следвало на ищеца.

Ищецът сочи също, че към настоящия момент договорите за гражданско дружество били прекратени предвид откритото производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Въз основа на изложеното ищецът моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.

Ответникът „С.“ ЕООД (н.) оспорва исковете, квалифицирани от ищеца по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД, като недопустими, като твърди, че вземания с посочените правни основания не били предявявани в срока по чл. 685 ТЗ. Не били своевременно индивидуализирани и кредиторите, в чиито права ищецът твърди да се е суброгирал, поради което исковете относно вземанията по тези суброгации били недопустими и на това основание.

По същество ответникът оспорва исковете като неосноватени.

Поддържа, че за ищеца не бил налице правен интерес от изпълнение на чуждите задължения, тъй като гражданските дружества не били прекратени и до прекратяването им ищецът не бил носител на вземане, съответстващо на дяловото му участие. Едва с прекратяването възниквали и регресните права между съдружниците. По отношение на погасените публични задължения липсвали предпоставките за суброгиране, установени в специалния закон (чл.

180 ДОПК). Ответникът оспорва също твърдението, че средствата, с които били погасени чуждите задължения, съставлявали възнаграждения за СМР, изпълнени след заместването му от ищеца. Твърди също, че не било настъпило отлагателното условие „плащане от главния възложител“, за да бъдат удовлетворени вземанията на неговия подизпълнител, придобити от ищеца чрез процесните договори за цесия. Въз основа на изложеното ответникът моли за отхвърляне на исковете. Не претендира разноски.

Синдикът, конституиран на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, счита исковете за неоснователни. Не се установявало, че сумите, преведени от сметката на ДЗЗД „М. ЗАПАД“ в резултат от наложени запори в рамките на принудителни изпълнения срещу „С.“ ЕООД (н.), били постъпили от междинни плащания на СМР, извършени от „Д.П.Г.“ АД след заместване на ответника. Това важало и за вземанията, основани на извършените в полза на НАП плащания и равняващи се на дяловото участие на ответника в гражданското дружество - не било установено, че преведените суми били за СМР, извършени от ищеца след заместване на ответника. По отношение на вземанията, придобити от с договорите за цесия, не се доказвало осъществяването на отлагателното условие за дължимостта им, а именно постъпване на плащане от инвеститора „М.“ ЕАД.