Решение № 7612 от 12.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6300/2024
- Вид
- Решение № 7612
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, Весела Тодорова Аврамова, Мария Георгиева Шейтанова
Цитирани разпоредби
- чл.108, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.412, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 7612 гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100506300 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 25.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 30073/ 2023 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 155 състав, Агенция „Пътна инфраструктура“- със седалище в гр.
София, е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД- гр.
София /ЕИК 000694286/ на основание чл.412, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 236.15 лв., представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 4704212 12166892, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 2.06.2023 г., до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 890 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”- гр. СофияОПУ- София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му на това основание.
Въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Постъпила е и частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу постановено в о.с.з. на 8.02.2024 г. определение, с което СРС е оставил без уважение направено от същата страна- ответник по делото, възражение за местна неподсъдност на спора, основано на приложението на чл.108, ал.2 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 33Д вр. чл.45 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Не се установява наличието на порок, довел до постановяването на недопустимо решение, съответно- до задължение на въззивния съд да обезсили същото на това основание. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС № 1/ 1985 г., представляващо задължителна практика, в която са очертани хипотезите, при които решението е недопустимо: поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск.
В тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второ-инстанционният съд следва да изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявеният такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. В цитираното ППВС № 1/ 1985 г. е прието също и че мотивите са неразделна част от решението, обосновават диспозитива му и затова той трябва да е логически извод от тях; при констатирано несъответствие между диспозитив и мотиви на решението следва да се възстанови тяхната съгласуваност и единство; мотиви към решението липсват, когато не са съставени или когато са написани, но са толкова неясни, че не може да се разбере смисълът и съдържанието им. В случая нито едно от посочените нарушения или несъответствия не е налично в обжалваното първоинстанционно решение, поради което и същото като процесуално допустимо подлежи на преценка за неговата правилност.
Неоснователен е доводът на въззивника- ответник за недопустимост на обжалваното решение- като постановено от некомпетентен по правилата за местната подсъдност районен съд, тъй като нарушението на чл.108, ал.2 ГПК, дори да е налице такова, не може да доведе до обезсилване на решението като недопустимо. До такъв правен резултат може да се достигне при нарушаване правилата на родовата подсъдност, която е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно /арг. чл.270, ал.3, изр.2 ГПК/, и то само в хипотеза, при която районен съд е разгледал иск, подлежащ на разглеждане от окръжен съд по правилата на родовата подсъдност, а не и в обратния случай, при който окръжен съд е разгледал иск, подлежащ на разглеждане от районен съд по правилата на родовата подсъдност- арг. чл.270, ал.4 ГПК. Що се касае до местната подсъдност, до аналогичен правен резултат може да се достигне при нарушаване правилата на задължителната местна подсъдност, каквато е местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот- чл.109 ГПК, за която съдът също следи служебно. Различно е положението при факултативната местна подсъдност, каквато е подсъдността по чл.108, ал.2 ГПК, на която ответникът се позовава, и при изборната местна подсъдност, които в случай, че не бъдат спазени, не водят до нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо извод за недопустимост на решението и за обезсилването му на това основание. Тъй като в настоящия случай 2 местната подсъдност не е задължителна, основание за обезсилване на първоинстанционното решение- като постановено от местно некомпетентен съд, липсва.
При тези съображения, тъй като по делото е постановено решение от СРС преди разглеждане и произнасяне от въззивен съд по подадената от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба срещу постановеното в о.с.з. на 8.02.2024 г. определение за оставяне без уважение на направено от същия възражение за местна неподсъдност на спора, основано на приложението на чл.108, ал.2 ГПК, частната жалба срещу това определение се явява лишена от предмет и следва да бъде оставена без разглеждане.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД иск по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 33Д вр. чл.45 ЗЗД като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
За уважаване на предявения иск по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника Агенция “Пътна инфраструктура” ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно право-отношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл.410 КЗ/, както и наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.
По делото не е спорно, а се и установява от представената от ищеца Застрахователна полица по застраховка "Булстрад каско стандарт“ № 5С***, че към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие /ПТП/ за увредения автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № **** е действал сключен с ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” договор за застраховка "каско" с основно покритие „пълно каско" и допълнителни покрития „помощ на пътя /асистанс/“ и „официален сервиз“. Не се спори между страните, а и от представените платежни документи се установява, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 236.15 лева на застрахованото лице с преводно нареждане от 28.09.2022 г.
Съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства- писмени и гласни доказателства и експертно заключение на автотехническа експертиза, обосновава приемането на извод, че на 29.12.2021 г. управляваният от Л.Д. лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № **** преминал през необозначена и необезопасена дупка на републикански път І- 8, в участъка на околовръстен път на гр. Ихтиман, вследствие на което била спукана прeдна лява гума на автомобила. Представените от ищеца писмени доказателства- декларация за настъпване на застрахователно събитие, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, доклад по щета и фактура, преценени съвкупно с дадените от водача на увредения автомобил свидетелски показания и приетото по делото като неоспорено от страните заключение на автотехническа експертиза, са достатъчни да установят описания по- горе механизъм на ПТП. Независимо, че представените от ищеца документи са частни и не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи, те не са лишени от доказателствена стойност и преценени във връзка с останалите събрани по делото доказателства обосновават извод за 3 причиняване на вредата при посочения механизъм на ПТП. Доколкото водачът на увредения автомобил се явява трето за настоящия съдебен спор лице и няма положението на заинтересовано от изхода му лице /арг. чл.172 ГПК/, тъй като застрахователното обезщетение вече му е било изплатено след настъпване на застрахователното събитие, показанията му за наличието на необезопасена дупка на пътя, възприета непосредствено от него като участник в ПТП, следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по съществото на спора, като бъде отчетено и обстоятелството, че доказателства, опровергаващи дадените от него свидетелски показания по делото не са ангажирани. Следва да бъде съобразено в случая и приетото като неоспорено от страните заключение на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, според което причинената от процесния инцидент щета на автомобила- спукана лява гума, съответства на твърдения механизъм на ПТП. При това положение по делото се явяват установени както механизмът на ПТП, така и настъпилите вследствие на него вреди по процесния автомобил, застрахован при ищеца.
Налице са и предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, който управлява пътищата, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на републикански път- изключителна държавна собственост, задължение, което се извежда от нормите на чл.3, ал.2, пр.1; чл.8, ал.2; чл.19, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.1 и т.3; чл.29; чл.30, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/; & 1, т.13 и т.14 от ДР на ЗП. Според цитираните законови норми ответникът е длъжен да управлява републиканските пътища /включая републиканския път, където е станало процесното ПТП/ и да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им. Тъй като в случая е установено настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил от нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, е установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната административна структура /АПИ/ за ремонт и поддържане на пътя, както и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което е причинена вредата по автомобила. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД.
Изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 236.15 лв. покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.410, ал.1 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер.
Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/207af44f-84b5-4ab8-8091-2f59b135ee79