Решение № 274 от 07.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Христо Кр. Колев като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20262100600519 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.313 и сл. от НПК и е образувано по повод въззивна частна жалба на адв.Виктор Паскалев от АК-Бургас, като защитник на Й. Р. К. ЕГН **********, против определение № 3/ 27.01.2026г. по НОХД № 39/2026г. по описа на Районен съдНесебър, с което по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, на основание чл.343б, ал.5 от НК първоинстанционният съд е осъдил обвиняемата К. да заплати сумата от 2198,56 евро, представляваща равностойността на лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, с рег.№ ********, след одобряване на споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК, с което я е признал за виновна за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Застъпва се становище, че целите на наказанието могат да се постигнат и без прилагане на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, която в случая се явява и непропорционална. Развиват се доводи в подкрепа на това виждане, като се иска от въззивната инстанция да отмени атакуваното определение.

Пред въззивния съд представителят на Бургаска окръжна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Застъпва становище, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията или на правото на ЕС. Пледира за 1 потвърждаване на атакуваното определение.

Й. Р. К. редовно призована, не се явява и не взима становище по същество.

Защитникът на К. адв.В.Паскалев от АК-Бургас редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взима становище по делото.

Окръжен съд - Бургас, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд-Несебър е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено от Районна прокуратура-Бургас споразумение за решаване на досъдебно производство № 304 ЗМ 1132/2025г. по описа на РУ-Несебър, пр.вх.№16088/2025г. по описа на Районна прокуратура-Бургас по отношение на Й. Р. К. ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

На 27.01.2026г. в публично заседание, Районен съд-Несебър е одобрил споразумението, като е признал К. за виновна в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“. На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на обвиняемата е наложено наказание „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство“, за срок от шестнадесет месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което същата е била лишена от това право по административен ред.

След одобряването на споразумението съдът по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК се е произнесъл с атакуваното определение, с което на основание чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53 от НК и на основание чл.343б, ал.5 НК, е осъдил обвиняемата К. да заплати в полза на държавата сумата от 2198,56 евро, представляваща равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а именно – лек автомобил, марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № ********.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като изводите на първата инстанция са правилни и почиват на приложението на закона.

Приложението на чл.343б, ал.5 от НК след одобряване на споразумение, следва да се извършва в производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, доколкото по правната си същност тази норма не урежда наказание от регламентираните в чл.37, ал.1, т.1 - т.11 от НК, а мярка по чл.53 от НК, защото предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той 2 не е собственик. /Решение № 67/25.06.2024г. по н.д.в. № 119/2024г. на Апелативен съд-Бургас/. Районният съд съобразно наложилата се практика, правилно не е включил приложението на чл.343б, ал.5 от НК, като част от одобреното споразумение, а се е произнесъл с отделно определение по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53, ал.1 от НК.

С Решение № 8/17.07.2025г. по к.д. № 15/2024г. Конституционният съд на Република България е приел, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията, поради което и няма основания за нейното неприлагане.

С Решение от 10.09.2026г. по дело C‑655/24 /Латранов/ СЕС приема, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, и което се наказва с лишаване от свобода над една година“, с което потвърждава приложимостта на националното законодателство в тази хипотеза.

По същество въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие с предписанията на закона районният съд е осъдил обвиняемата да заплати равностойността на автомобила, с който е било извършено престъплението, прилагайки стриктно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. Според тази норма, в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато не е - присъжда неговата равностойност.

Пропорционалността /забраната за прекомерност/ е изискване на принципа на правовата държава. Според това изискване ограничаването на правата е съразмерно средство за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма необосновано, спрямо защитата на други конституционни ценности, разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение. /Решение № 13 от 05.10.2021г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./. Правото на собственост е едно от основните права, защитавани от националното и международното право, намерило закрила в чл.17 от Конституцията и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС. То обаче не е безусловно и неотменимо, а може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021г. на КС по к. д. № 10/2021г./.

Безспорно е, че с приложението на чл.343б, ал.5 от НК, при отнемане на 3 собствено на дееца МПС, така и когато деецът се осъжда да заплати равностойност на автомобила, се нарушава правото на собственост, като това ограничение е въведено със закон /НК/. Видно от мотивите на законопроекта, това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно да е необходимо за постигане на легитимна цел опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Тази цел е с голяма значимост, поради което и по мнение на настоящия състав с въвеждането на отнемане на собствено на дееца МПС или присъждане на неговата равностойност, не е нарушен принципът за пропорционалност. Чрез осъждането за заплащане на равностойността, когато МПС не е собственост на дееца, се осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице /Решение № 8/17.07.2025г. по к.д. № 15/2024г. на КС/.

Следва да се отбележи, че преценката за пропорционалност се прави от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост, тъй като най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. Тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за концентриран контрол за противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да обяви определен закон или текст от закона за противоконституционен.

Конституционният съд е приел, че нормата не е противоконституционна и принципът за пропорционалност е спазен, поради което и възраженията в обратна посока не се споделят от настоящия състав.

Според въззивния съд от гледна точка на Правото на ЕС, разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи и на чл.49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай формално разпоредбата от НК не е „наказание“, а мярка по смисъла на чл.53 от НК, която мярка, въззивният съд намира за пропорционална и законосъобразна, поради което и не влиза в противоречие, нито с цитирания принцип, нито с този, в чл.52, §1 от Хартата.

След извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което то следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

4

Предвид гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3/ 27.01.2026г. по НОХД № 39/2026г. по описа на Районен съд-Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5