Решение № 14733 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14733 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110165559 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на М. З. Ж., ЕГН: **********, чрез адв. А. Панделив САК, с адрес на упражняване на дейността: област София, община Столична, град София, бул. „Витоша" № 71, ет. 1, aп. 1 срещу Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 - Съдебна палата, представлявана от Главния Прокурор и Столична Дирекция на вътрешните работи /СДВР/, със седалищя и адрес „Антим 1-ви" 5, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за осъждане на ответниците, в условията на солидарност, да заплатят сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Ищецът твърди, че с Решение № 326/23.05.2024г. постановено по ВНОХД 495/24г. по описа на Софийски градски съд била потвърдена Присъда № 466, постановена на 25.10.2023г. по НОХД 15900/22г. по описа на Софийски районен съд, с която подсъдимият бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за шофиране след употреба на наркотични вещества. Сочи, че на 04.11.2021г. ищецът, който се придвижвал със своя лек автомобил „Нисан Микра" per. № СА .......... ВС в гр. София, бил спрян за полицейска рутинна проверка. При извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества била отчетена положителна проба на кокаин. Предвид на това, че ищецът не бил употребил наркотични вещества, същият пожелал да даде кръвна проба в болнично заведение, за което му бил издаден талон за медицинско изследване с № 107256. Същевременно му бил издаден АУАН GA №........., както и два броя заповеди от 04.11.2021г. за отнемане на СУМПС, СРМПС и два броя регистрационни табели с № СА .......... ВС. На същата дата лицето било задържано за срок до 24 часа и му бил извършен обиск. Свидетелството за управление на МПС на ищеца било отнето със Заповед за прилагане на ПАМ № 2967/04.11.2021 и също така били свалени регистрационните табели на автомобила. Първоначално ищецът бил задържан за 72 часа, а същевременно била поискана и най-тежката мярка - задържане под стража. Въпреки това, съдът взел мярка за неотклонение „Гаранция", видно от Протокол № 1

3849/06.11.2021г. СРС, 95 състав. На 04.11.2021г. с Постановление за привличане на обвиняем ищецът бил обвинен в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 04.10.2021г. в гр. София е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Нисан", модел „Микра" с регистрационен номер СА .......... ВС, след употреба на наркотично вещество, а именно кокаин, установено с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - „Drug Test 5000" № ARMF -0097 - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. По-късно, на 25.10.2022г. с ново постановление за привличане на обвиняем спрямо ищеца било конкретизирано обвинението като било посочено, че наркотичното вещество е установено със съдебна химико-токсикологична експертиза и била коригирана датата на извършване на престъпление като било отразено, че инкриминираното деяние е осъществено на 04.11.2021г. След извършване на множество процесуалноследствени действия Прокуратурата обвинила М. Ж. пред съд /с обвинителен акт/ в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК въпреки обстоятелството, че вещите лица, изготвили химико-токсикологична експертиза, ясно посочили, че в кръвта на обвиняемия не били открити наркотични вещества.

Предвид горното било образувано НОХД 15900/22г. по описа на СРС, което приключило с оправдателна присъда. Прокуратурата на Република България депозирала протест срещу цитираната присъда, в резултат на което с Решение № 326, постановено по ВНОХД 495/24г. по описа на СГС последната била потвърдена от Софийски Градски съд.

Решението на СГС влязло в сила като окончателно.

От незаконните обвинения ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, силен стрес, емоционален срив и дискомфорт. Неимуществените вреди ищецът оценява на 15 000 лв., колкото и претендира от ответниците Прокуратура на Република България и СДВР. Претендира и законната лихва, считано от 23.05.2024г. до предявяване на исковата молба, както и лихва за забава, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа неоснователност и недоказаност на претенцията за заплащане на обезщетение за обвиненията, за което е постановена оправдателна присъда.

Поддържа, че не съществуват доказателства за вреди, които да са претърпени в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатите обвинения. Твърди, че вредите на ищеца са недоказани, а претенцията силно завишена с оглед критерия по чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете, алтернативно – за намаляване размера на обезщетението.

Ответникът Столична Дирекция на вътрешните работи /СДВР/ оспорва предявените искове по основание и размер. Счита исковите претенции спрямо СДВР за недопустими, неоснователни и недоказани по подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и от приложеното към делото НОХД № 15900/2022 г. по описа на СРС, НО, 97 състав се установява, че на 04.11.2021г. около 02:10 ч. в гр.София, ищецът управлявал л.а. марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег. номер СА..........ВС по бул.”Околовръстен път”, с посока на движение от бул.“Черни връх“ към бул.“България“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители от ОПП-СДВР. Ищецът бил тестван с техническо средство “Drug test 5000”, който отчел положителен резултат за употреба на кокаин. На ищеца бил съставен АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване, като последния се явил в медицинското заведение и дал проби от кръв и урина.

Ищецът бил задържан за 72 часа с постановление на прокурор, като Прокуратурата 2 поискала спрямо него най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С Протоколно определение № 3849/06.11.2021 г. искането било оставено без уважение и на ищеца била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева.

На 04.11.2011 г. ищецът бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 04.10.2021г. в гр. София е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Нисан", модел „Микра" с регистрационен номер СА ..........

ВС, след употреба на наркотично вещество, а именно кокаин, установено с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - „Drug Test 5000" № ARMF -0097 - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

По делото била изготвена химико-токсикологична експертиза на ВМА София, според заключението на която в кръвта на ищеца не били открити следи от наркотични вещества, вкл. и кокаин и неговите метаболити. Била изготвена и допълнителна съдебно химикотоксикологична експертиза от 03.06.2022г., както и повторна такава от 12.10.2022г.

На 25.10.2022г. с ново постановление за привличане на обвиняем спрямо ищеца обвинението било прецизирано.

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане обвинителен акт срещу подс.

М. З. Ж. - българин, български гражданин, неосъждан, неженен, роден на 11.05.2000г. в гр.

София, работещ, със средно образование, живущ в гр. София, бул.“Витоша“62, вх. А, ет. 6, ап. 22, с ЕГН ********** , за това, че на 04.11.2021г. около 02,10ч. в гр. София, бул.”Околовръстен път”, с пооска на движение от бул.“Черни връх“ към бул.“България“ е управлявал моторно превозно средство – л.а. марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег. номер СА..........ВС, след употребата на наркотично вещество – кокаин, установено със съдебнохимикотоксикологична експертиза – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

По образуваното НОХД 15900/22г. по описа на Софийски районен съд била постановена Присъда № 466 от 25.10.2023г., с която подсъдимият бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за шофиране след употреба на наркотични вещества.

Срещу присъдата бил депозиран въззивен протест с искане за отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нова присъда с признаване на подсъдимия за виновен и осъждането му.

С Решение № 326/23.05.2024г. постановено по ВНОХД 495/24г. по описа на Софийски градски съд била потвърдена първоинстанционната присъда.

Решението на СГС като окончателно е влязло в сила на 23.05.2024 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Владимир Александров Баранов и Виктор Владимиров Стаменов.

От показанията на св. Баранов се установява, че същият живее на семейни начала с майката на ищеца. Последната му се обадила зимата на 2021 година, плачейки, защото синът й бил задържан. Когато ищецът се прибрал у дома, бил затворен в себе си, мълчал, спял денонощно, работата и командировките му намалели, тъй като нямал право да управлява автомобил, скарал се с гаджето си, бил напрегнат и агресивен, нямал контакти с приятелите си.

От показанията на св. Стаменов се установява, че познава ищеца от 5-6 години, приятели са. След случката избягвал да комуникира, вечерно време почти не излизал, защото не можел да шофира. Спрял да работи за половин или една година след това, защото се изисквало да шофира.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/ на 3 ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Доказването на вредите и на причинноследствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл.7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

Първата предпоставка от фактическия състав на спорното материално право се установи по делото.

По иска с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за неимуществени вреди:

Неоснователно е възражението на ответника Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, че не е легитимиран да отговаря за вреди от незаконно обвинение солидарно с Прокуратурата на Република България.

Отговорността на Прокуратурата на Република България произтича от разпоредбите на чл. 46, ал. 1 НПК и чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.

Следователно, Прокуратурата на Република България, като централизирана и единна система, е пасивно материално правно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство ( чл. 52, ал. 3 от НПК ), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване( чл. 219, ал. 1 НПК ).

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗМВР, една от основните дейности, извършвана от органите на МВР е разследване на престъпления. При разследване на престъпления разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата, но се независими ( чл. 10 НПК ) и вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона ( чл. 14 НПК ). Макар и да докладват дейността си на прокуратурата, разследващите органи извършват всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина - чл. 226, ал. 1 НПК ; извършват всички действия по предявяване на обвинението и само, когато са допуснали съществени процесуални нарушения ги отстраняват по указания на прокурора - чл. 242, ал. 2 НПК, като при условията на чл. 219, ал. 2 НПК, разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него. Тази им дейност определя разследващите като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно обвинение отговаря МВР, с което се намират в служебни правоотношения. В този смисъл са и разясненията, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК ВКС.