Решение № 276 от 21.06.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. К., 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100680 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищецът Застрахователно еднолично акционерно дружество "*********", гр.С., чрез процесуалния си представител сочи, че на *******г. около 18,15 ч. ответникът ПЛ. Д. Б., управлявайки при отнето свидетелство за управление на МПС автомобил „******", с рег. № *****, собственост на В.Д. Б., извършил пътно-транспортно произшествие на републикански пьт I - 5 между гр. К. и гр. Ш. в участъка на км *** /в района на гр. К./, като при излизане от ул. „*****“, не спрял на знак ..Б-2" /стоп/ и се блъснал в движещия се по главния път автомобил „****" с рег. № ****, собственост и управдяван от Д.М.А.. Вследствие на сблъсъка били причинеии щети по предната част на автомобил „****" с рег. № ******. За описаното пътно - транспортно произшествие бил съставен протокол за ПТП № ******* от ******* г. от служител на ОД на МВР - С.З., РУН - К..

Собственикът на увредения автомобил „****" с рег. № **** - Д.М.А. имал сключен договор за застраховка „автокаско“ с ЗД "******" АД, гр.С., за коего била издадена полипа № *******. От страна на ЗД "******" АД, гр.С. бил извършен оглед и съставен опис на щета № 8 № *******/******г. Съгласно този опис били увредени следните части от автомобила „****" с рег. № ****:

1. фар за мъгла преден ляв; 2. фар за мъгла преден десен; 3. подкалник ПВЦ преден десен; 4. гривна преден десен халоген; 5. гривна фар за мъгла преден ляв; 6. облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици парктроник;

7. фар десен; 8. калник преден десен; 9. водач предна броня десен ;

10. интеркулер преден десен;

11. челен панел /маска/; 12. дифузьор вентилатор десен; 13. вьздухосбор радатор десен; 14. дневна светлина лява 15. дневна светлина дяена;

16. решетка предна броня дясна; 17. спойлер предна броня; 18. дюза фар десен; 19. капак дюза фар десен;

20. капачка дюза в предна броня лява; 21. решетка преден капак; 22. рамка предна 1 решетка; 23. датчик парктроник преден; 24. държач среден предна броня; 25. държач под фар десен; 26. сенник ляв; 27. седалка предна лява; 28. кора под двигател; 29. ел. инсталация предна; 30. преден капак.

Сочи, че ремонтът на увредения автомобил бил възложен на автосервиз „Авторепаратура *****" ООД, гр. К. с възлагатедно писмо № *****/11.05.2021г. Отстранилият щетите автосервиз „********" ООД, гр. К. предал ремонтирания автомобил с протокол от **** г. на собственика му. С доклад от ****** г. по щета № ******* на ЗД "******" АД, гр.С. било определено застрахователно обезщетение в размер на общо 5 912,56 лв. и същото било изплатено на отстранилия повредите автосервиз „********" ООД и на доставчика на авточасти „******" ЕООД.

Сочи, че ишецът бил застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност". съгласно полица № BG/03/******* за автомобили „******" с рег. № *****, с който било извършено описаното по-горе ПТП, то от страна на ЗД "******" АД, гр.С. била предявена регресна претенция с писмо от ******. за сумата 5 937,56 лв. /включваща платено застрахователно обезщетение в размер на 5 912,56 лв. и ликвидационните разноски в размер на 25 лв./ към ЗАД "*******", гр.С..

При ищеца била образувана щета № ****** и с доклад от ****** г, било определено застрахователно обезщетение в размер на 5 937.56 лв., което да се изплати на ЗД „******" АД, гр.С.. Между двете застрахователни компании било извършено прихващане на насрещни вземания по различни щети но приложени списъци и разликата била платена на *****г. По този начин, след извършеното разплащане между застрахователите, ищецът встъпило в правата на ЗД "******" АД, гр.С.. С оглед обстоятелството, че ответникът ПЛ. Д. Б. управлявал МПС с отнето свидетелство за управление на МПС към датата на ПТП, за застрахователя ЗЕАД "*******" възникнало регресно вземане по чл.500, ал.2 от КЗ. На ответника ПЛ. Д. Б. били изпратени две регресни покани за плащане, с писма от 21.10.2021г. и от 03.12.2021г.. но същите се върнали като непотърсени от получателя, а до настоящия момент доброволно плащане от ответника не било извършено.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ПЛ. Д. Б., ЕГН **********, адрес - гр. К., ул...****" ***, да заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество "********" АД. гр.С. сумата 5 937,56 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ****** за нанесени от ответника имуществени вреди на трего застраховано лице - Д.М.А., в резултат на ПТП, извършено от ответника на *******г. на републикански ***** между гр. К. и гр. Ш. в участъка на км *** /в района на гр. К./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаванс на исковата молба в съда до окончателного й изплащане.

Претнедира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Счита иска за недопустим, поради което следвало производството по делото да се прекрати. Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът обосновавал претенцията си, че към датата на ПТП-******* г., му било отнето свидетелството за управление на МПС /СУМПС/, което било основание за регресния иск-чл.500 ал.2 от КЗ. Вярно било, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка

/ЗППАМ/

№*******/***** г.на ОДМВР-С.З. му била наложена принудителна 2 административна мярка по чл.171 т.1 б."д" от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС, до заплащане на дължимата глоба.Тази заповед му била връчена на ****** г., а самото ПТП станало предния ден, на ******* г., т.е.към датата на ПТП не му била наложена принудителната административна мярка и не му било отнето СУМПС. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка влязла в сила на ****** г., поради което към датата на произшествието ******* г.все още не му било известно, че ще му бъде отнето СУМПС и не му било отнето СУМПС и не бил лишен временно от управление на МПС. Ищецът не можел да се позовава на факти и обстоятелства, които са настъпили след ПТП. Регресният иск на посоченото основание би бил допустим, ако към датата на ПТП вече е бил лишен от правото да управлява МПС.

Сочи, че с решение №3/23.03.2021 г. по к.д.№11/2020 г. Конституционният съд на Р.България обявил за противоконституционна разпоредбата на чл.171 т.1 б."д" от ЗДвП. Решението на съда действало с обратна сила, считано от датата на влизане в сила на противоконституционната норма. Дори и да се приеме, че това решение действа занапред, то считано от 24.03.2021 г.нормата на чл.171 т.11 б."д" ЗДвП не съществувала в правния мир. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства до края на 2021 г.ищецът все още действал по установяване на щетата и извършване на плащания на другия пострадал автомобил в ПТП-то. Самото дело било образувано като регресен иск през 2022 г.на правно основание, което вече било обявено за противоконституционно и не съществувало в закона.

Ако съдът не приеме искането за прекратяване производството по делото на посоченото по-горе основание, заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.

В исковата молба ищецът е посочил правно основание, на което предявява срещу него регресен иск-чл.500 ал.2 от КЗ. Видно от ЗППАМ временното му лишаване от право да управлява МПС било свързано със срока на доброволно плащане на предходни наложени ми глоби по ЗДвП,който срок не е спазил. В административната преписка към настъпилото ПТП на ******* г. нямало данни да е управлявал МПС-то след употреба на алкохол или наркотични вещества. Нямал нарушения по ЗДвП освен посоченото за неплатени доброволно в срок наложени глоби, което не било основание за предявяване на регресен иск. Единственото фактическо основание, на което се позовавал ищецът, е това за отнетото му свидетелство за управление на МПС, но към датата на произшествието не му е била връчена ЗППАМ, нито тази заповед е била влязла в сила.Основното било, че разпоредбата на чл.171 т.1 б."д" ЗДвП, на основание на която е издадена ЗППАМ, когато срещу него е предявен регресния иск с депозиране на исковата молба в съда, тази разпоредба е била обявена за противоконституционна. По силата на Решението на КС противоконституционна се явявала самата ЗППАМ и противоконституционно било лишаването му от управление на МПС по причина, че не е платил доброволно в срок наложените му глоби по ЗДвП.

Липсвало правно и фактическо основание за предявения регресен иск.

По отношение размера на исковата претенция също възразява. Пострадалият от произшествието автомобил бил ремонтиран в автосервиз, с който застрахователят на автомобила ЗД"******"АД имал сключен договор. Той не бил страна по този договор и не е договарял цени на услугите. В приложените документи не било видно каква е цената на отделните услуги, свързани с ремонт или поставяне на нови части, цена на боя и на боядисване и т.н.

3

Намира, че цената е завишена и необоснована по вид и по размер, поради което я оспорва. Отделно от това не бил приложен документ, установяващ плащането от страна на ищеца на ЗД"******"АД. Каквито и вътрешни прихващания да имали двете застрахователни дружества, следвало да има категоричен документ, установяващ точния размер на извършеното плащане, а такъв не бил представен към исковата молба.

Не било вярно, че ищецът му е отправил покана за доброволно плащане на претендираната сума. От приложените обратна разписка и заверка от ****** станция било видно зачертаване „непотърсена". Той нямало как да си търси каквато и да било пратка, ако от пощата не са го търсили и не са оставили съобщение, че има пратка, която да си взема от пощата.

Сочи, че автомобилът, който управлявал по време на ПТП-то бил с редовна гражданска застраховка. След като не било установено наличие на алкохол или наркотик в кръвта му, не били налице основания за предявяване на регресен иск срещу него. Предявеният иск бил неоснователен и следвало да се остави без уважение. При прекратяване на делото или при отхвърляне на иска, моли съда да му се присъдят разноските по делото.

Районен съд – К., като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено следното:

Ответникът ПЛ. Д. Б., чрез процесуалния си представител, поставя на първо място въпроса за допустимостта на предявеният иск, като се мотивира с обстоятелството, че отнемането на свидетелството му за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ е станало със заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № *******/*****г., а тя е издадена на основание чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП, която разпоредба е обявена за противоконституционна. Съдът счита, че искът е допустим, тъй като са налице процесуалните предпоставки за неговото предявяване, а поставеният въпрос за противоконституционност на материална правна норма не е въпрос по процесуалните действия на страните и съда, а въпрос по съществото на спора.

Действително, разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП е обявена за противоконституционна, като това е станало с решение № 3/23.03.2021г. на Конституционния съд и същото е обнародвано в ДВ бр. 26 от ******.

Съгласно чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБългария, решенията на Конституционния съд влизат в сила след изтичане на три дни от обнародването им и обявените за противоконституционни текстове не се прилагат занапред от деня на влизане на решението в сила. Следователно, решение № 3/23.03.2021г. на Конституционния съд е влязло в сила на 02.04.2021г. /три дни след обнародване/ и от следващия ден занапред разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП не следва да се прилага. Преди тази дата обаче, тя е била част от действащото право и към датата на съставяне на ЗППАМ № *******/*****г., която предхожда влизането в сила на решение № 3/23.03.2021г. на Конституционния съд, тя е била приложима. Съдът не е приема твърдението на ответната страна, че предявеният иск е основан на нея. ЗППАМ, съдържаща цитираната норма, е въведена в процеса като доказателство именно от ответника, а не от ищеца, който изрично е посочил в исковата молба, че предявява регресно вземане по чл. 500, ал.2 от КЗ. От друга страна, определянето на правната квалификация на иска е в правомощията на съда, а не на страните. Във връзка с изложеното, съдът счита, че направеното искане от страна на ответника за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска е неоснователно.