Решение № 2908 от 26.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2908 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100507948 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 99709 от 26.05.2020 г., постановено по гр. д. № 17331/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 142 с-в е ОСЪДЕН П. Ц. П., ЕГН ********** да заплати на И. М. И., ЕГН ********** сумата в размер на 15 818.97 лв., от които 15 695.14 лв., представляваща обезщетение за лишаване право на ползване над процесния имот - апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж. к. **** за времето от 15.06.2012 г. до 09.05.2016 г., както и от 123.86 лв., представляваща сума за сторени разходи за ел. енергия, топлоенергия и вода за процесния имот, като е ОТХВЪРЛЕН иска частично за сумата над уважената част от 15 818.97 лв. до пълния предявен размер от 19 887.49лв., като погасен по давност за сумата в размер на 3504.86лв. - обезщетение за лишено право на ползване на имота за периода от 27.05.2010 г. до 14.06.2012 г., а за сумата от 563.63лв., като неоснователен и недоказан.

С постановеното решение, П. Ц. П., ЕГН ********** е ОСЪДЕН да заплати на М. П.

И., ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН ********** на всеки един по отделно сумата в размер на 3923,78 лв. - представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване над процесния имот - апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж. к. ****, за времето от 15.06.2012 г. до 09.05.2016 г., както и сумата в размер на 30.96 лв., представляваща сума за сторени разходи за ел. енергия, топлоенергия и вода за процесния имот, като е ОТХВЪРЛЕН иска частично за сумата над уважената част от 3956.74 лв. до пълния предявен размер от 4971.87 лв., като погасен по давност за сумата в размер на 876,22 лв. - обезщетение за лишено право на ползване на имота за периода от 27.05.2010г. до 14.06.2012 г., а за сумата от 140.91лв., като неоснователен и недоказан.

С решението, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Ц. П., ЕГН ********** е осъден да 1 заплати на ищците И. М. И., ЕГН **********, М. П. И., ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН ********** на всеки един сумата в размер на 68.11 лв. – разноски по делото, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на Софийски районен съд сумата от 1064,12 лв. – държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците И. М. И., ЕГН **********, М. П. И., ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на процесуалния представител на П. Ц. П. - адвокат В. К., всеки един от тях сумата от по 85,26лв., разноски за безплатна адвокатска защита.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от П. Ц. П.

/ответник в първоинстанционното производство/, подадена чрез пълномощника му адв. В.

К., в която се обжалва изцяло постановеното решение като неправилно, необосновано, постановено при неправилно прилагане на процесуалния закон, при направени погрешни изводи от фактическа страна и в разрез със събраните по делото доказателства. В жалбата се навеждат доводи, че в постановеното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно СРС е приел за разглеждане исковата претенция, като такава с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. В тази връзка се поддържа, че в конкретния случай, ищците са разполагали с право на иск срещу И. П. И., който е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 316, пр. 1, във вр. с чл. 309 от НК с Присъда от 19.12.2014 г. по НОХД № 4953/2013 г. на СРС, НО, 106 с-в. Излага се, че И. П. И. е признат за виновен за извършеното деяние, че съзнателно се е ползвал с неистински документ при продажбата на имота на П. П. през 2008 г. и е причинител на вредата, за която е заведен иска срещу ответника по настоящото дело. Твърди се, че в конкретния случай, ищците като пострадали от деликт са разполагали с право на иск срещу И. П. И., като причинител на вредата за заплащане от последния на обезщетение за причинените вреди и пропуснати ползи съгласно чл. 45 ЗЗД, като е налице и причинно следствена връзка между вредата и обедняването.

На следващо място в жалбата се излага, че първоинстанционният съд е постановил решението си в разрез със събраните по делото доказателства и със законовите разпоредби.

Навеждат се доводи, че исковата претенция, съгласно уточняващата молба от 08.10.2019 г. е предявена на основание чл. 59, ал. 1 от ГПК, т.е. че ответникът се е обогатил, като е спестил разходи за наем, като претенцията по отношение на неоснователното обогатяване, поради факта, че ищците са обеднели за сметка на ответника, като не са събирали доходи от имота е прекратена. Поддържа се, че по делото не са събрани никакви доказателства и ищецът не е доказал размера на спестените разходи за наем, с които ответникът се е обогатил. В тази връзка се излагат съображения, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 59 ЗЗД при липса на доказателства за спестени разходи за наем, вследствие на което се е обогатил ответника. Сочи се, че първоинстанционният съд не е извършил изследване и на въпроса за остойностяване на обедняването за собственика, представляващи разходи за наем, а обезщетението е за пропуснати ползи по заключение за средно месечния пазарен наем. В тази връзка, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Излага се, че СРС неправилно не е приел и изложените доводи в отговора на исковата молба, че влязлото в сила решение, с което е ревандикиран един имот на ищеца и ответникът е осъден да предаде владението му, има действие за в бъдеще, от което следва, че влязлото в сила решението по 2 чл. 108 ЗС не се ползва с обратна сила, поради което в този случай не може да се търси полученото на отпаднало основание по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Навеждат се доводи, че СРС е извършил неправилен анализ на правните норми по отношение на прилагането на разпоредбите на чл. 59 ЗЗД, като в този случай не са налице общи факти между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд е анализирал неправилно и направеното възражение за погасяване по давност на претенцията за заплащане на обезщетение, като в тази връзка неправилно е приел, че същата се погасява с изтичане на 5 годишна давност от датата на предявяване на исковата молба, вместо с изтичане на 5 години от датата на предаване на фактическата власт /протокол за въвод във владение.

Предвид изложеното се моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите И. М., И.

П. и М. И., подаден от пълномощника им адв. К. Т., в който се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд, обективирани в постановеното съдебно решение са правилни и законосъобразни, поради което се отправя искане решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от И. М. И. с ЕГН: **********, М. П. И. с ЕГН:

**********, И. П. И. с ЕГН: ********** срещу П. Ц. П. с ЕГН: ********** за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за лишено право на ползване на собствения им недвижим имот, както и суми за сторени разходи, свързани с ползването на имота, както следва на: И. М. И. /съобразно правото й на собственост в размер на 4/6 ид. ч. от процесния имот/ сумата в размер на 687, 49 лв., от които 134, 73лв, - разходи за доставена вода за периода от 1. 1. 2016г. до 31. 10. 2016г., както и сумата в размер на 401 лв. - разходи за процесния имот за ел. енергия за периода от 04. 01. 2016г до 31. 7 2016г. и сумата от 548. 75 лв. - разходи за топлинна енергия за периода от 1. 12. 2015г. до 31. 12. 2016г., както и обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния имот в размер на сумата от 19 200лв. - представляваща 4/6 ид. ч от общото обезщетение за лишаване от упражняване право на ползване над процесния имот за времето от 27. 05. 2010 г. до 19. 05. 2016г., т. е 4/6 от 72 броя месечни наема всеки ден от тях в претендирай размер от общо 400 лв - месечно, а за И.

И. и М. И. с права всеки един от тях 1/6 ид. ч. от правото на собственост над процесния имот за всеки , както следва: за всеки един от тях: сумата в размер на по 171.87 лв. - от които 33.

68 лв. -претенция за сторени разходи за ползвана вода за периода от 01. 01. 2016г. до 31. 10.

2016г. - 1 лв. разходи за ел. енергия за периода от 04. 01. 2016г. до 31. 07. 2016г. и сумата от 137. 19 лв. – разходи за парно и топла вода за периода от 01. 12. 2015г. до 31. 12. 2016г., както и сумата от 4800 лв. - представляваща 1/6 ид. ч. от обезщетението за лишаване упражняването на право за ползване над процесния имот за времето от 27. 05. 2010 г. До 19.

05. 2016г., т. е 1/6 от 72 броя месечни наема, всеки един от тях в претендирай размер от общо 400 лв. – месечно.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот в посочения в исковата молба обем, като ответникът е ползвал имота за процесния период без основание, тъй като основанието, на което му е било предоставено владението е отпаднало с обратна 3 сила. Твърдят, че нотариален акт № 48, том IV, нот. дело № 959/2008 г. по описа на нотариус И., peг. № 271 на НК, по силата, на който ответникът е придобил правото на собственост над процесния имот - апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж. к. ****, не е произвел вещно - правното си действие, поради това, че с Решение № 5630 от 17.07.2015г. по в. гр. д.

№ 5919/2013г. по описа на СГС и Решение от 5.02.2013г. по гр. д. № 42184/2010 г. на СРС е прогласена нищожността на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 144/2008 г., том IV, дело № 686/2008 г. на помощник нотариус М.З., по силата на който договор за дарение, надареният И. П. И. е използвал за обективиране на собствеността си над процесния имот и е продал последния на ответника, с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 48 дом IV, нот. дело № 959/2008г. по опис на нотариус И..

Тъй като при дарението не е било налично съгласие е отменено със сила на присъдено нещо, то надареният не е имал право да се разпорежда с имота, поради което считат, че договорът за покупко - продажба не е породил правно действие изобщо, като приобретателят по сделката - ответник по делото, дължи и обезщетение за лишаването от правото на действителните собственици да ползват имота, равняващо се на наемно възнаграждение за процесния период.

Ответникът П. Ц. П. в депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание и размер, прави възражение за настъпила кратка три годишна давност. Не оспорва ищците да са собственици на имота в посочения в исковата молба размер на дяловете в съсобствеността, не оспорва да е ползвал имота за процесния период, поддържа обаче, че е имал правно основание да ползва имота, като спорът е от кой момент се дължи обезщетение за лишено право на ползване, като счита, че съдебното решение по иск по чл. 108 ЗС няма обратно действие, поради което едва след влизане в сила на съдебното решение може да се говори за дължимо обезщетение.