Решение № 345 от 25.02.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 544/2025
- Вид
- Решение № 345
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Снежина Чолакова
Други актове по делото
- Определение № 1754 от 09.12.2025 · Снежина Чолакова
- Определение № 1810 от 17.12.2025 · Снежина Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 5, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 142 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 8, ал. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 345
Шумен, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА
При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20257270700544 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Д. В. Д. от [населено място], [улица], ет.2, ап.4, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1804553/18.11.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в РУ – В. П. към ОДМВР - Шумен. С обжалвания акт на Д. В. Д. е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца", като са отнети документи – СУМПС [номер], поради извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи, че атакуваната заповед е неправилна поради постановяването й в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, при съществено нарушение на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Отправя се искане за нейната отмяна, както и за присъждане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител адв.Л. Д. е депозирана молба рег.№ ДА-01-270/27.01.2026г., в която се съдържат аргументи по съществото на спора и е отправено искане за отмяна на атакуваната заповед и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – младши автоконтрольор в РУ – В. П. към ОДМВР - Шумен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И. С., оспорва жалбата. В пледоарията по същество и в писмена молба-отговор, представена в проведеното открито съдебно заседание по делото, аргументира становище, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Сочи, че в рамките на производството по издаване и оспорване на ЗППАМ следва да се установи наличие на обективните елементи от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, което в случая е сторено, доколкото жалбоподателят е управлявал МПС, чиято регистрация е била прекратена. Счита, че субективното отношение на водача към деянието е ирелевантно. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1804553/18.11.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в РУ – В. П. към ОДМВР – Шумен, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца", като са отнети документи – СУМПС [номер], поради извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на съставен АУАН серия GA № 4469062 против Д. Д. за това, че на 18.11.2025 г., около 10,20 часа в [населено място], обл. Шумен, по ул.Владайско въстание в посока към ул.Г.[населено място] управлявал товарен автомобил "Фиат Дукато" с рег. № [рег. номер], собственост на „Владивосток“ЕООД, чиято регистрация е прекратена на 28.10.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 18.11.2025 г.
Недоволен от нея, Д. В. Д. я оспорил пред Административен съд - гр. Шумен с жалба рег. № 000-6708/02.02.2025 г.
Към делото са приобщени писмените документи, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа.
Оспорващият представя застрахователна полица за сключена на 18.11.2025г. застраховка "Гражданска отговорност“ досежно товарен автомобил "Фиат Дукато" с рег. № [рег. номер].
По искане на ответната страна по делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля В. К. Т. – служител на ЗЖУ – [населено място], очевидец, присъствал по време на установяване на нарушението и издаване на АУАН, въз основа на който е постановена оспорваната заповед.
От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващият е управлявал товарен автомобил "Фиат Дукато“ с рег.№ [рег. номер], което не е негова собственост, като е спрян за проверка на посочените в заповедта дата и място. При проверката е установено, че регистрацията на въпросния автомобил е прекратена на 28.10.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което спрямо водача е съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и на основание чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП е издадена ЗППАМ, с която на Д. Д. е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца", като са отнети документи – СУМПС [номер], поради извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Установява се също, че регистрацията на управляваното от оспорващия МПС е прекратена на 28.10.2025г. поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и, че след установяване на нарушението последният, макар и да не е собственик н МПС, е сключил такава и е представил доказателства за това на контролните органи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.
На база на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1804553/18.11.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в РУ – В. П. към ОДМВР – Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 18.11.2025 г., поради което настоящата жалба, подадена на 02.12.2025 г., се явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:
С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3276/04.09.2025 г. директорът на ОДМВР - Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП), в т. ч. служители на длъжност младши автоконтрольор І степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – В. П. при ОДМВР – Шумен, с компетентност на територията на РУ – Велики Преслав (т. 1.6, б.“д“ от заповедта). Доколкото настоящата заповед е издадена от М. Х., заемаща длъжността младши автоконтрольор I степен в РУ – В. П. при ОДМВР – Шумен за деяние, извършено на територията на [населено място], община Смядово, попадаща в териториалната компетентност на РУ – Велики Преслав, съдът приема, че същата е постановена от материално и териториално компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е водачът е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП.
Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.
При направената преценка за съответствие на обжалваната ЗППАМ с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", гг) от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС. Следователно за законосъобразността на приложената ПАМ е от съществено значение установяването на административно нарушение на някоя от визираните разпоредби. В настоящия случай се релевира твърдение за наличие на нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Видно от съставения против водача АУАН, актосъставителят е приел, че Д. Д. е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП с това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно посочената в АУАН разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, регистрацията на МПС се прекратява с писмено заявление от собственика (т.1) или служебно (т.2), а според чл. 18б, ал. 1, т.8 от Наредбата, прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 се извършва: по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. При прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра (чл.18, ал.2 от Наредбата). Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, основанието за прекратяване на регистрацията на автомобила е получено уведомление по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, че не е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което е задължение на собственика.
Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20797f51-b17f-4e1a-b798-95da3ae70876