Решение № 499 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000501828 по описа за 2024 година

С решение № 96 от 5.01.2024 г., по гр.д. № 11435/22 г., СГС, І-28 с-в, ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Г. Р.

И. сумата от 75 000 лв. и на Р. Г. И. (действаща чрез своя баща Г. Р. И.) сумата от 90 000 лв., като застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Д. Д. И. (съпруга и майка), настъпила в резултат на ПТП от 1.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им предявени размери от 180 000 лв. за всеки ищец.

С решението се ОСЪЖДА застрахователя да заплати на Р. Г. И. и сумата от 1000 лв., като обезщетение на неимуществени вреди за преживения стрес и уплаха от същото ПТП, ведно със законната лихва от 5.12.2022 г., като искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. и за законна лихва за периода от 27.05.2022 г. до 4.12.2022 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Г. Р. И. и Р. Г. И., в частта, в която искът на И. е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до сумата от 126 000 лв., а на И. – за разликата над 75 000 лв. до сумата от 105 000 лв., както и за сумата над 1000 лв. до сумата от 20 000 лв. Твърди се, че съдът е 1 нарушил съдопроизводствените правила, като не е зачел правилото на чл. 300 ГПК, пререшил е механизма на ПТП в противоречие с възприетото от наказателния съд, позовал се е неправилно на свидетелските показания на самия делинквент (събрани пред гражданския съд) и е възприел неправилно фактическата обстановка. Считат, че заключението на САТЕ е неправилно и необосновано, изготвено въз основа на видеоматериал от наказателното производство, който не е надлежно приобщен в гражданския процес, като поддържат, че искането им за повторна САТЕ неоснователно е отхвърлено от съда. Поддържа се, че не е налице принос от загиналата в размер на 50 %, тъй като водачът на другото превозно средство е нарушил в по-голяма степен правилата за движение – пострадалата не е спазила чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като неправилно се е включила в движението, но водачът на джипа се е движел с превишена скорост от 90 км/ч в населено място, не е намалил скоростта при възникналата опасност и е предприел неправилна спасителна маневра (завиване на ляво и изпреварване на навлязлото в кръстовището МПС), която е несъобразена с пътната обстановка. Подчертава се, че при всички хипотези ударът е бил технически предотвратим от водача на л.а. Ауди 7. Отделно се твърди, че обезщетението на детето Р. И. за пряко преживения стрес от ПТП е изключително занижено, като се сочи, че от свидетелските показания е видно силно шокираното състояние на ищцата, която изпаднала в ступор, конвулсии и ужас, тъй като е станала пряк свидетел на смъртта на майка си, а на мястото на инцидента непознати хора са се погрижили първоначално за него.

Изтъкнато е, че детето се затворило, страдало, реагирало агресивно при всеки опит за споменаване на събитието. Поискано е да се допусне повторна САТЕ и да се отмени решението, в съответните части, като се присъди допълнително на ищеца И. сумата от 36 000 лв., а на ищцата И. съответно – още 30 000 лв. и 19 000 лв. ведно със законна лихва от 27.05.2022 г. Претендират се разноски по чл. 38 ЗА.

В насрещна въззивна жалба ЗАД „Армеец“ АД обжалва решението в осъдителната му част, като счита, че ПТП е настъпило изцяло по вина на загиналата или приносът от нея е по-висок от 50 %. Подчертава, че с присъдата се признава за виновен водача М. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, но се оправдава за такова по чл. 16, т. 1 от ЗДвП (относно изпреварването). Оспорва определените от съда размери на обезщетението като счита, че не е спазен принципа на чл. 52 ЗЗД. Оспорва и 2 искането за САТЕ, но при допускане на такава претендира да бъде отговорено и на въпросите в писмения му отговор на исковата молба.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД не взема становище по жалбите в писмен отговор, но в хода на въззивния процес изразява становище, че основна причина за ПТП е поведението на водача на „Ауди“ и движението му с превишена скорост.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 423 КЗ.

Ищците Г. Р. И. и Р. Г. И. (10 г. към датата на ПТП) твърдят, че на 1.06.2019 г. настъпило ПТП, при което загинала Д. Д. И. (съпруга и майка).

Поддържат, че инцидентът бил причинен от водач (признато с присъда), чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Претендират като обезщетение на претърпените неимуществени вреди от загубата на своята близка да получат по 180 000 лв., ведно с лихвата от 27.05.2022 г. (дата на отказа на застрахователя), а ищцата претендира и на самостоятелно основание още сумата от 20 000 лв. (поради преживения силен стрес от пряко участие в ПТП).

Ответникът ЗАД „Армеец" АД признава наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва исковете по основание и размер, като прави и възражение за принос от загиналата, тъй като същата отнела предимството на другия водач, не спряла на знак „Стоп“, навлезнала в кръстовището с много бавна и несъобразена скорост и не използвала колан.

Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД на страната на ответника оспорва предявените искове по основание и размер. Намира, че ПТП е причинено и от двамата водачи, но неговата отговорност като застраховател на загиналата е изключена на основание чл. 494, т. 1 КЗ. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, поради неизползване на предпазен колан.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на 3 страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

По делото са приобщени материалите, събрани в наказателното производство, в това число и влязлата в сила присъда от 25.06.2021 г., по НОХД № 61/2020 г., ОС - Перник, с която М. Б. М. е признат за виновен в това, че на 01.06.2019 г. в село Извор, общ. Радомир, на кръстовището между ПП I-6 и път III-623, при управление на лек автомобил "Ауди Q 7", е нарушил правилата за движение по пътищата като при ограничение от 50 км/ч в населено място се движел със скорост 87 км/ч. (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) и не е намалил скоростта и не е спрял при възникнала опасност за движението (чл.

20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП), като така по непредпазливост е причинил смъртта на Д. И. и средни телесни повреди на Г. И., като М. е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 16, т. 1 от ЗДвП, че е предприел изпреварване на лек автомобил при наличие на пътен знак, забраняващ това.

По делото пред първата инстанция е изготвена (л. 230) САТЕ, като относно дадените в нея заключения, настоящото решение препраща към акта на СГС.

Св. М. М., водач на л.а. Ауди, разказва, че нямал пречки за видимостта за около 2-3 км напред, когато от дясно на него, на платното излезнал другият автомобил (управляван от И.). Свидетелят не можал да спре, поради което настъпил удара. Не видял автомобила, когато бил на стоп-линията, но разказва, че видял как л.а. Хонда навлезнал след нея, като ускорил, намалил, после пак ускорил, а свидетелят очаквал да спре. За това погледнал на ляво за да види ситуацията там и тогава видял с периферното зрение, че л.а. Хонда излиза на пътя. Не е видял да е подаден мигач. Свидетелят се опитал да завие наляво за да избегне удара, но не успял.

Св. Н. Г. С., пряк свидетел на събитията, разказва, че пътувал от София за Кюстендил, и в района на процесното кръстовище видял, че от дясно приближава кола, която нямало да му даде предимство, за това свидетелят предприел спиране и така пропуснал автомобила. Тази кола преминала през неговото платно и в съседното, лявото, била ударена от автомобила на св. М., която се движел в тази съседна лента, предназначена за завой на ляво.

Автомобилът на загиналата имал колебаещо се движене – спирал и тръгвал в кръстовището.

4

Пред САС е допусната САТЕ. Основното заключение е дало становище, че ПТП е реализирано в границите на населено място. Посочено е, че инцидентът е настъпил при ясно и сухо време, дневна светлина, без да са документирани обекти, които да ограничават видимостта на водачите, с изключение на интензивния трафик в зоната на кръстовището. На л. 125 е приложена схема на мястото на събитията, с отразена стоп-линия. Посочено е, че преди и към момента на удара л.а. Хонда се е движел с 11 км/ч, а л.а. Ауди – с 89,9-90 км/ч. Мястото на удара е в кръстовището и в геометричните граници на лявата лента за движение, в посока наляво, преди кръстовището, считано в посоката на движение на л.а. Ауди (л. 130). Прието е, че л.а. Хонда е навлезнал в кръстовището от дясно на л.а. Ауди, като водачът на последния, в момента на възприемане на другия автомобил от дясно, с цел избягване на удар, е навлезнал от лентата за завой на ляво в насрещната лента. Посочено е, че от момента на навлизане на л.а. Хонда в обхвата на платното за движение по главния път, другият автомобил се е намирал на 31,25 м. Категорично е прието, че между двамата водачи се е открила неограничена видимост при навлизането на л.а. Хонда в обхвата на главния път. При движение на л.а. Ауди със скорост от 89,9 км/ч опасната му зона за спиране е била 83,14 м, а за другият автомобил (при 11 км/ч) – 5,14 м. При тези данни ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. Ауди. Ако обаче се е движел с 45 км/ч, той е можел да избегне ПТП. Установено е още, че дори л.а. Ауди да е останал в лентата за движение направо, не е била налице възможност за предотвратяване на удара между превозните средства, но според разяснение в о.з. (л. 149) ударните сили биха били различни. Този извод е същият и при движение на л.а. Ауди със скорост от 50 км/ч. В о.з. (л. 156) е посочено, че ако л.а. Хонда се е движел с 22-23 км/ч той е щял да премине пред л.а. Ауди и така ударът да бъде осуетен. Изяснено е също, че няма спирачни следи оставени от л.а. Ауди (л. 159).

Допълнително назначената пред САС САТЕ (която е изследвала и видеоматериала по делото) установява, че управляваният от М. автомобил „Ауди“ се е отклонил от първоначалната си посока на движение, когато е бил на 103,41 м. от мястото на удара, като знакът забраняващ изпреварването (В24) е бил разположен на 165-165,5 м преди мястото на удара. На 125-155,50 м от мястото на удара е разположен знак за начало на населено място, а на 105-105,5 м знак указващ, че пътят е с предимство. Посочено е, че към 5 момента, в който л.а. Хонда е навлезнал в обхвата на главния път, л.а. Ауди се е намирал на разстояние от 122,80 м. Установено е, че ако л.а. Ауди се е движел със скорост от 50 км/ч, опасната зона за спиране е щяла да бъде 34,35 м. От момента на пресичане на линията на знак „Стоп“ от л.а. Хонда, до момента, в който този автомобил е достигнал до мястото на удара, л.а. Ауди е имал техническа възможност да спре. Същото е валидно и от момента на навлизане на л.а. Хонда в кръстовището.

Св. И. Д. Д., разказва, че Д. и Г. били много близки и задружни, живеели заедно, излъчвали любов, той бил свещеник и винаги я вземал по поводи с него. След инцидента той се запуснал, не можел да се съвземе, непрекъснато говорел за Д., плачел, че ще е цял живот без нея, само в Бог се уповавал.

Св. З. Д. Г., сестра на починалата, разказва, че детето Р. било в тотален шок след катастрофата, с подутина и леки физически наранявания, повърнала в линейката, била изплашена и треперела, постоянно питала как са родителите й, бълнувала през нощта, отказала да се храни. С помощта на психолог съобщили на детето какво се е случило. След това тя станала интровертна, спряла да говори и да общува по темата. Когато след време гостувала в дома на свидетелката и видяла некролозите на вратата й, Р. изпаднала в истерия и шок, което наложило да ги махнат. Детето изпитвало жестока болка от загубата на майка си, която е за цял живот, когато станала жена, майка й я нямало. Била се вкопчила в баща си и били като скачени съдове.

Разпечатката съдържа 35 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20793d92-bcd0-409d-a1bc-ca7d7bf96939