Решение № 13 от 07.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. В. Т., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100501058 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д., чрез адв. Ц. Д. против Решение № 127/24.06.2025 г. по гр.д. № ..... г. по описа на Районен съд – П.. С обжалваното решение „М.Б.“ АД, ЕИК ....... е осъдено да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, на М. Ц. Д. с ЕГН ********** сумата от 2141,97 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит XTRA № 100039773/24.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 06.03.2025 г. до окончателното плащане. С решението е отхвърлен предявеният от М. Ц. Д. против „М.Б.“ АД, ЕИК ....... иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК за сумата от 794,32 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит XTRA № 100078410/01.07.2024 г. „М.Б.“ АД е осъдено да заплати на М. Ц. Д. сумата от 101,02 лв., представляваща разноски за производството, както и на адв. Д. сумата от 179,37 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗА. М. Д. е осъдена да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на „М.Б. “ 1

АД, ЕИК ....... сумата от 26,60 лв., разноски за производството.

Решението е обжалвано в частта, в която е отхвърлен предявеният от М.

Ц. Д. против „М.Б.“ АД, ЕИК ....... иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК за сумата от 794,32 лева. В жалбата се заема становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Счита, че неправилно съдът е приел, че процесният договор отговаря на изискванията по ЗПК и при нормативно отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се уговаря възнаградителна лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави следва да се извърши с оглед нейната същност и функции. Излага подробни доводи относно противоречието на процесния договор с добрите нрави, като счита, че посоченият процент възнаградителна лихва в договора цели заобикаляне на закона и действителното оскъпяване по кредита е по-високо от допустимото по закон. Счита, че процесната клауза, уреждаща дължимата възнаградителна лихва е неравноправна поради начинът на погасяване на отпуснатия кредит, тъй като кредитодателят е предвидил с месечните вноски да се погасява много малка част от главницата за сметка на дължимите лихви, което представлява скрито възнаграждение за кредитодателя. Посочва, че липсва ясна, разбираема и еднозначна информация относно съдържанието на кредитната сделка, вкл. по отношение на сумата, която подлежи на връщане. В тази връзка, намира, че е нарушен чл. 4 ЗПП, поради което и договорът е нищожен поради нарушение на принципа за добросъвестност и правото на информирано решение. Счита, че в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, в процесния договор не са посочени компонентите, формиращи ГПР, което води до нищожност на клаузата, а с оглед останалите пороци – до нищожност на целия договор. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата „М.Б.“ АД е депозирала отговор, като заема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ГЛП не надвишава трикратния размер на законната лихва за забава, като излага подробни доводи, че в случая не е допуснато нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че с договора за кредит не са уговорени други разходи между страните и твърденията на ищеца в тази 2 насока са останали недоказани. Счита, че са спазени всички изисквания на ЗПК при сключване на процесния договор, като ясно е посочен ГПР и е разяснена методиката за неговото формиране, като в договора е посочен и ГЛП, който е фиксиран. Посочва, че твърденията на въззивника, че на кредитополучателя не е представена необходимата преддоговорна информация са наведени за първи път във въззвината жалба, като същите не отговарят на действителността, като излага подробни съображения в тази насока. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

По делото е депозирана и въззивна жалба от „М.Б.“ АД, в която се обжалва Решение № 127/24.06.2025 г. по гр.д. № ..... г. по описа на Районен съд – П. в частта, в която е уважен предявеният от ищеца осъдителен иск и ответникът е осъден да заплати сума в размер на 2141,97 лв. и моли решението да бъде отменено в тази част. Поддържа, че не са налице основания за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като сумата от 1021,62 лв. представлява главница, а не застрахователна премия, поради което и неправилно е прието, че следва да бъде включена в ГПР и излага подробни съображения в тази насока. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че застрахователната премия следва да се включи в разходите по кредита, тъй като застраховката е сключена в полза на ответника, а не на кредитополучателя, като счита, че застртахователното правоотношение е самостоятелно и независимо от договора за кредит. Излага подробни доводи, че застрахователната премия няма характеристика на разход по кредита, тъй като има доброволен характер и зависи от волята на кредитополучателя. В условията на евентуалност, счита, че дори да се приеме, че застрахователната премия следва да бъде вкл. в ГПР, това не е основание за прогласяване нищожността на целия договор, тъй като според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК достатъчно е да се посочи ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е постъпил отговор, в който се заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че към застрахователния договор също са приложими изискванията на ЗПК, като в случая не са спазени изискванията за прозрачност и разбираемост, като 3 същевременно договорът е написан с шрифт, по-малък от минимално допустимия /12 пункта/. Счита, че застрахователната премия не е част от главницата, тъй като тя не може да бъде реално ползвана от кредитополучателя и неправилно върху нея е начислявана лихва. Посочва, че застрахователната премия представлява разход по кредита и излага подробни доводи в тази насока, като счита, че нарушението на чл. 19, ал. 4 ЗПК води до нищожност на целия договор. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Моли да бъде отхвърлено искането на насрещната страна за присъждане на разноски.

Предмет на въззивното производство е и депозирана от М. Д., чрез адв.

Ц. Д. частна жалба против Определение № 423/28.08.2025 г. по гр.д. № ..... г. по описа на Районен съд – П., с което съдът е отказал да измени решението в частта за разноските. Заема се становище за неправилност на определението и моли същото да бъде отменено и да бъде уважена молбата за изменение на решението в частта за разноските. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че производството няма фактическа и правна сложност и е „типизирано“ и неправилно е прието, че адвокатско възнаграждение в размер на 179,37 лв. съобразно уважената част от иска, е достатъчно. Счита, че съдът не е съобразил, че производството се е развило пред Районен съд – П., а адв. Д. упражнява адвокатската си професия в гр. В.

Т., което е довело до допълнителни разходи във връзка с пътуване, което пряко влияе на дължимото адвокатско възнаграждение. Посочва, че определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., което е редуцирано съобразно уважената част, не е съобразено с минималните прагове по Наредба № 1/2004 г. и с критериите за адекватност и справедливост, като не е отчетено, че са предявени два самостоятелни, оценяеми иска. Позовава се на практика на СЕС, която счита за относима и счита, че освен фактическата и правна сложност на делото, съдът е следвало да вземе предвид и икономическата обстановка в страната, обемът и качеството на положения труд. Посочва, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неприложимо в хипотезата на чл. 38 ЗАдв., тъй като възнаграждението не се определя от страните, а от съда. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде определено адвокатско възнаграждение в по-висок размер.

4

Насрещната страна е депозирала отговор на частната жалба, в която се заема становище за неоснователност на същата. Посочва се, че понастоящем размерите, посочени в Наредба № 1/2004 г. нямат обвързваща за съда сила.

Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото. Посочва, че по делото е проведено само едно съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства, като същевременно по спорния по делото въпрос е налице значителен обем от съдебна практика. Заема становище за неприложимост на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. в конкретния случай.

Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

В.търновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Производството е образувано по предявени от М. Ц. Д. против „М.Б.“ АД искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД за сумата от 2191,13 лева – недължимо платена по Договор за кредит XTRA № 100039773/24.10.2023 г. и сумата от 794,32 лева – недължимо платена по Договор за кредит XTRA № 100078410/01.07.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от депозирането на исковата молба до 5 окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит XTRA № 100039773/24.10.2023 г., по силата на който ответникът кредитодател й предоставил сумата от 4000 лева със задължение да я върне на 36 равни месечни вноски, при фиксиран лихвен процент 40,00 % и ГПР 48,21 %, или общо дължима сума 8697,24 лева. Поддържа, че размерът на реално усвоената сума възлиза на 2978,38 лева, а разликата до 4000 лв. – 1021,62 лв., имала характер на застрахователна премия за застраховка „Живот“. За периода 28.10.2023 г. – 01.07.2024 г. по този договор били погасени общо 7 вноски, всяка по 241,59 лева или общо 1691,13 лева.

На 01.07.2024 г. Д. сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит XTRA № 100078410, по силата на който ответникът кредитодател и предоставил сумата от 6000 лева със задължение за получателя да я върне на 36 равни месечни вноски, при фиксиран лихвен процент 40,00 % и ГПР 48,21 %, или общо дължима сума 10391 лева. С усвоената сума по този договор ищцата рефинансирала задълженията си по предходния договор за кредит - XTRA № 100039773/24.10.2023 г. и погасила дължимата над платените 1691,13 лв. разлика от 4500 лв. Поддържа, че задълженията й по договор за потребителски кредит XTRA № 100078410/01.07.2024 г. са погасени предсрочно. Твърди, че договорите за потребителски кредит са недействителни, нарушено било изискването на чл.