Решение № 4320 от 20.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4320 гр. Пловдив, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330103582 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. Г. Г., ЕГН **********, срещу А. И. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 9950 лева – главница, предоставена по силата на сключен между страните договор за заем от ********** г., както и сумата от 995 лева – неустойка за периода 15.12.2021 г. – 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.03.2022 г., до окончателното изплащане.

В първото по делото съдебно заседание ищецът е оттеглил исковата си претенция за заплащане на сумата от 995 лева – неустойка за периода 15.12.2021 г. – 15.02.2022 г., като производството по така предявения иск е прекратено.

В исковата молба се твърди, че на ******* г. между страните бил подписан договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника заем в общ размер на 9950 лв.

Твърди се, че заемната сума в размер на 9950 лв. била предадена реално от заемодателя на заемателя, съгласно уговореното в чл. 2 от процесния договор за заем, на части, както следва: на *******г. – сума в размер на 3000 лв.; на ***** г. – сума в размер на 3000 лв.; на ****** г. – сума в размер на 500 лв.; на ****** г. – сума в размер на 250 лв.; на ****** г. – сума в размер на 2000 лв.; на *******г. – сума в размер на 500 лв.; на ****** г. – сума в размер на 300 лв.; на ******* г. – сума в размер на 400 лв.

Сочи се, че съгласно чл. * от договора, заемателят следвало да върне заемната сума в 1 размер на 9950 лв. в срок до ******* г. При неизпълнение на задължението за връщане на главницата в срок, заемателят дължал заплащане на неустойка – лихва за просрочие, съгласно уговореното в чл. * от договора за заем.

Преди предявяване на настоящите искови претенции, ищецът депозирал молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове, въз основа на която било образувано ч. гр. д.

№ 2177/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което била издадена обезпечителна заповед.

Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба в съда ответницата не е извършила плащане на главницата по договора, поради което се претендира нейното връщане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и заплащане на неустойка в размер на 995 лв. за периода 15.12.2021 г. – 15.02.2022 г. Поради изложеното, искането е да бъдат уважени предявените искове. Претендират се сторените разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор от ответника А. И. М., която е получила лично съобщението по чл. 131, ал. 1 ГПК. Препис от исковата молба е връчен на ответника, като не е постъпил отговор в законоустановения едномесечен срок. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

Ответникът е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание.

В съдебно заседание на ******* г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приети в съдебно заседание може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 2498 лв., от които сумата от 443,80 лв. – платена държавна такса, сумата от 1030 лв. - адвокатско възнаграждение, както и разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск и изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената обезпечителна заповед в общ размер от 1024, 20 лв.

По изложените съображения съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА

А. И. М., ЕГН ********** да заплати на Д. Г. Г., ЕГН ********** сума в размер на 9950 лева – главница, предоставена по силата на сключен между страните договор за заем от ********* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.03.2022 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в общ размер от 2498 лв.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Присъдените суми

*****************. да се преведат по следната банковата сметка:

IBAN:

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3