Решение № 577 от 03.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330200300 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36/0000914 от 02.12.2022 г. издадено от и.д. Директор на РД ,,Автомобилна администрация‘‘ Пловдив с което на ,,Е И Е ТРАНС СПЕД‘‘ ООД с ЕИК: 206343730 е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 3000 /три хиляди/ лева за извършено от него нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози, във вр. чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. А. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпрати представител.

Депозира становище с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност желае редуцирането на претендирания адвокатски хонорар до предвидения минимум.

Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и 1 възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява основателна.

В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че на 13.07.2022 г. в гр. Пловдив, ** – това е седалището на дружеството жалбоподател, с предмет на дейност международен превоз на товари по шосе, срещу заплащане, притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 23130 извършва следното нарушение:

Допуска водачът М.М.Д. с ЕГН: **********, назначен с трудов договор от 21.04.2021 г., като ** на тежкотоварен автомобилна 12 и повече тона, да управлява МПС с рег. № **, с което се извършва международен превоз на товари, видно от разпечатка, извлечена от картата на М.Д., без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. След направена справка в АИС на ИА Автомобилна администрация се установило, че водачът никога не е притежавал психологическо изследване и не притежава удостоверение за психологическа годност.

В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят, доколкото процесуалният представител на дружеството жалбоподател заяви, че не държи на неговия разпит, като следва да се отбележи, че не се оспорва отразеното в АУАН, а се излагат съображения за липсата на необходимост от притежаване на удостоверение за психологическа годност.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издаден от компетентни органи.

От представената справка от единната система на Изпълнителна агенция автомобилна администрация се установява, че водачът на товарния автомобил – М.Д. никога не е притежавал удостоверение за психологическа годност.

От представеното копие от СУМПС и контролен талон към него се установява, че М.Д. притежава СУМПС с № 283697596 с категории посочени 2 в него, а именно с А, В, C, CE, C1, C1E. Тоест се достигна до извод, че той е професионален **, като СУМПС му е било с период на валидност от 09.07.2018 г. до 09.07.2023 г.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че към момента на извършване на проверката М.Д., според Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС не е притежавал удостоверение за психологическа годност.

Следва в тази връзка да се посочи на първо място, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11/2002 г.), водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно § 5 от ДР на Наредба № 11/2002 г., тази наредба се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от ЗАвтПр.

Съгласно § 4а от ЗР на ЗАвтП, за прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби и инструкции.

Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б", пр. 1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз. Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, съгласно § 2 от ПЗР на същата. Правилото на чл. 8, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. изисква при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за 3 психологическа годност, което е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т.

2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

Според чл. 12, ал. 2, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г.) срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т - 5 години; като условие за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, С1, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на МПС. Същият срок на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е предвиден и в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични документи.

Според чл. 7, пар. 3, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО "Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството. ".

Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО, "Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от 4 държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна валидност 5 години. ".

В разпоредбата на чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац четвърти, шести и седми от същата Директива 126/2006/ЕО е регламентирано следното:

"Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност. "; "Държавитечленки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение. "; "Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство".

Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО е транспонирана в българското законодателства в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр.

75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.

Съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, се налага извод, че щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който за посочените по-горе категории е пет години и съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. Това условие се потвърждава изрично от съдържанието на Параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО, а именно, че "Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването 5 на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството".

Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че предвиденият в чл. 8, ал. 2 (Посл. изм., ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г.) от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта, тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, което удостоверение се издава при положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство – в конкретния случай за категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, който срок е пет години.

Разпоредбата на чл. 7 от Директивата, наименован "Издаване, валидност и подновяване", т. 1 от същия, съдържа пет новели - от буква "а" до буква "д", в които са регламентирани изискванията към кандидатите, за да им бъде издадено свидетелство за управление на МПС, като в цялата т. 1 не се съдържа текст, който да предвижда, че държавите - членки могат да въвеждат в националното си законодателство и периодични медицински прегледи за физическа и психическа годност извън тези, които се изискват при издаване на свидетелство за управление на МПС. В чл. 7, т. 3 от Директивата се съдържат текстове, които предвиждат, че държавите - членки могат да приемат по-строги стандарти, свързани с контрола на физическата и психическата годност на водачите. Но този текст се отнася до качествените показатели на контрола, без да се визират вариации в честотата на неговото прилагане. Нормата на чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац 4 от Директивата, предвижда, че: "Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност. ". Почти идентична регламентация е дадена и в чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац 6 от Директивата, съгласно който: "Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение. ", както и в чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац 7 6 от Директивата, съгласно който: "Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове. ", като в изречение второ на същия абзац е указано, че "Този намален срок на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство. ".