Решение № 837 от 06.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100510141 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД“ срещу решение по гр. д. №15832/2023 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.. Претендира разноски.

Въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Депозирана от въззиваемата страна е частна жалба срещу определение №24112/11.06.2024 г. по гр. д. № 15832/2023 г. на СРС, ГО, 168 състав, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което се оставя без уважение подадената от него молба за изменение на горецитираното съдебно решение в частта за разноските.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна по нея, в която изразява становище за правилност на обжалваното определение. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не ангажира становище.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания спрямо А. П. Г. за сумата от 181,08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 30,48 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г., сумата от 45,54 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 9,93 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57755/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „**** 1“, ***, ***, ет. 2, ***, с присъединен абонатен № 122071, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с Общи условия от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „МХ Елвеко” ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира присъждане на разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва да дължи процесните суми, като навежда твърдение, че същите са погасени чрез плащането им на 15.12.2022 г. във финансов център „Филиал Слатина“ на „Общинска банка“ АД с превеждането на сумата от 345,31 лв. в полза на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко” ЕООД.

Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл 410 ГПК.

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба.

Представени са съобщения към фактури относно процесния период.

Представен е договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „МХ Елвеко” ООД.

Представен е договор между СЕС и „МХ Елвеко” ООД за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Предствен е и протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

Представен по делото е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2006 г., видно от който процесният апартамент е закупен от ответника А. Г..

Представен по делото е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от същата година, в който се посочва, че А. Г. и съпруга учредяват в полза на банка ипотека върху соствения си апартамент находящ се в гр.

София, ж. к. „****“ 1, бл. ****.

Представено е съдебно решение за прекратяване на брак от 07.12.2007 г. , видно от което бракът между А. Г. и М.Г. е прекратен, като процесният апартамент се поставя в дял и изключителна собственост на ответника Г..

Представено е заявление-декларация от ответника до ищеца за откриване на партида за процесния имот.

Представени от ответника са удостоверение от Общинска банка за внесена сума и констативен протокол от 14.06.2018 г. относно публикувани на сайта на ищеца дължими суми за процесния абонатен номер.

По делото са приети като доказателства и документи, предоставени от третото лице помагач, а именно: касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през процесния период, копия на документи относно връчване на изравнителни 3 сметки.

Приложено по делото е ч. гр. д. №57755/2022 г., СРС, 168 състав, сред кориците на което се намира платежно нареждане за сумата 345.31 лв., в което като основание е посочено: погасяване на задължения за абонатен номер 122071, а вносител е ответникът А. П. Г..

По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на същата се установява, че на 15.12.2022 г. в счетоводството на ищеца е осчетоводена сума в размер на 345.31 лв., но със същата са погасени стари задължения на ответника по фактури от 2011 г., а именно 82.13 лв. главница топлинна енергия и 263.18 лв. законна лихва за забава.

С решение № 6185/05.04.2024 г. по гр. д. №15832/2023 г. по описа на СРС, ГО, 168 с-в, исковете изцяло са отхвърлени поради плащане в хода на производството, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 205 лв. разноски.

С определение №24112/11.06.2024 г. съдът е оставил без уважение искането на ответника по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановените съдебни актове са депозирани съответни въззивна и частна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

В настоящия казус единственият спорен момент е заплатени ли са именно претендираните от ищеца суми. Всички останали подлежащи на доказване факти и обстоятелства са или обявени за безспорни, или не се оспорват от страните.

Действително видно от приложената по частното дело вносна бележка ответникът е заплатил по указаната от ищеца банкова сметка сумата от 345.31 лв. В същата обаче не е посочено задължения за кой период се погасяват. Настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд, че поради съвпадане в размера на сумата с тази по депозираното заявление, се погасяват именно процесните вземания.

Следва да се приложи разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, според която „този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява 4 се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.“ От заключението на вещото лице се установяват стари задължения в размер на 82.13 лв. главница топлинна енергия и 263.18 лв. законна лихва за забава. Така настоящият съдебен състав приема, че със заплатената сума от 345.31 лв. са погасени главница от 82.13 лв. главница за топлинна енергия по фактура от 2011 г., главница в размер на 181.08 лв. за период май 2019 г.- април 2021 г., както и частично мораторната лихва по фактурата от 2011 г., като остават дължими 30.48 лв. законна лихва върху главницата за топлинна енергия за период 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.

По отношение претенция за мораторна лихва върху такса за дялово разпределение съдът намира, че доколкото по отношение цената на услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребител на топлинна енергия, то същият изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена от кредитора покана до ответника за заплащане на такова задължение и то от дата, предхождаща исковата молба, поради което тази претенция се явява неоснователна.

Всички изложени дотук разсъждения касаят претенциите в лева, представляващ официална парична единица към датата на приключване на устните състезания пред съда. Същевременно към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. С чл. 11, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България, при стриктно прилагане разпоредбите на чл. 12, ал. 1 ЗВЕ, който гласи: „В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.“, и чл. 12, ал. ал. 2 ЗВЕ, според който: „Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.“.