Решение № 14511 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14511 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110154541 по описа за 2024 година

Ищецът Р. И. С. твърди, че на 10.08.2022г. е сключил с първия ответник „К********“ ЕАД, Договор за потребителски кредит № ******/09.07.2022г. По силата на този договор ищецът е усвоил сумата по главницата от ******** лева при лихвен процент по кредита – 19,62 %, ГПР от 21,48%, със срок на кредита 24 месеца. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора, ищецът сключил и договор за поръчителство с „****“ ЕООД, който имал за предмет обезпечаване на задълженията му. Ищецът следвало да заплати възнаграждение в полза на дружеството-гарант в размер на **** лева. Твърди, че е погасил цялата сума във връзка с процесния договор за кредит по сметка на ответника „К********“ ЕАД. Поддържа, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, тъй като били събрани допълнителни суми, които не били свързани с процесния договор за кредит. Излага подробни съображения, че последният е недействителен и поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действително приложения по договора, доколкото в него следва да се включи и възнаграждението за поръчителство. Счита, че уговореното в полза на поръчителя 1 възнаграждение е скрит разход по кредита, като с тази уговорка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че ответните дружества са свързани лица, осъществяващи нелоялна търговска практика с цел постигане на свръхпечалба на ответника „К********“ ЕАД. Посочва, че договорът за поръчителство е нищожен поради липса на действителен главен дълг и основание. Твърди, че недействителността на процесния договор за кредит обуславя връщането на получените плащания над чистата стойност на кредита.

По така изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на договора за кредит, евентуално на клаузата по чл. 4 от същия, както и на договора за поръчителство, поради противоречието им със закона. Претендира осъждането на ответника „К********“ ЕАД за сумата от ***** евро, представляваща получена без основание от ответника сума за погасяване на задълженията по процесните договори. Прави искане за разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „К********“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава сключването на наличието на процесните договори. Не оспорва, че задълженията по договора за потребителски кредит са предсрочно погасени от ищеца, като изтъква, че поради това ищецът не е заплатил в цялост уговорената в договора възнаградителна лихва. Не оспорва твърдението на ищеца относно извършено плащане в размер на 100 лева. В тази връзка излага съображения, че последното не следва да бъде съобразявано при изчисляване на ГПР по кредита. Счита, че процесният договор за кредит да е действителен. Твърди, че предоставянето на обезпечение по кредита не е задължително условие за неговото сключване. Счита, че възнаграждението в полза на поръчителя се дължи на „****“ ЕООД, доколкото „К******“ ЕАД не е страна по този договор. Моли съда да отхвърли като неоснователни предявените искове. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „****“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск с доводи за недопустимост, а по същество за неоснователност.

Признава, че е сключил с ищеца описания в исковата молба договор за поръчителство. Поддържа, че във връзка с предсрочното погасяване на задълженията по договора за кредит, уговореното възнаграждение за поръчителство не било дължимо в цялост. Счита, че дължимото в негова полза възнаграждение не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по кредита с другия ответник. Сочи, че свързаността на двете дружества не обуславя оскъпяването на кредита. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът намира предпочитания иск за неоснователен, евентуално предявения иск за обявяване недейстителността на чл. 4 от процесния договор за основателен, а осъдителния иск срещу първия ответник за неоснователен.

Разледан без спорната гаранционна клауза процесния договор не противоречи на императивните изискания на ЗПК и ЗЗД. Клаузата на чл. 4 изисква допълнително плащане в размер около 79 процента от главницата, което се събира с месечните анюитети. Независимо, че допълнителното плащане се извършва и събира в полза на трето лице, то това плащане следва да се включи в годишния процент на разходите. Всяко плащане, което се събира с анюитетите и не представлява допълнителна услуга, предоставена от кредитора на длъжника следва да се включи в ГПР. В случая плащането е в полза на трето лице, което е поело задължение спрямо кредитора и не представлява цена на услуга, предоставена на длъжника. При включване на цената на гаранцията в ГПК, размерът на тези разходи далеч надхвърля законовото ограничение.

Сключеният въз основа на нищожна клауза обезпечителен договор с втория ответник е недействителен като лишен от основание.

3

Осъдителният иск срещу „К******“ ЕАД е неоснователен.

Доколкото плащанията изършени към кредитора се основават на валиден кредитен договор, то срещу него ищецът не разполага с осъдителен иск. С такъв иск той разполага срещу дружество „****“ ЕООД, но осъдтелен петитум срещу този ответник не е предявен.

Макар двете дружества да са капиталово изцяло свързни и сумите по поръчителството са събирани от кредитора, то те са събирани в интерес на втория ответник, който има правосубектност и отговаря самостоятелно. Поради липса на пасивна материална легитимация осъдителния иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед вида и размера на уважените и отхвърления иск първият ответник следва да заплати на ищеца ****** евро разноски. Вторият ответник следва да заплати на ищеца ***** евро разноски. Ищецът следва да заплати на първия ответник 58 евро разноски.

По горните мотииви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. С. ЕГН ********** за прогласяване пълната недействителност на Договор за потребителски кредит № ******/09.07.2022г. сключен меду него и „К******“ ЕАД ЕИК ********* като ПРОГЛАСЯВА недействителността на клаузата на чл.

4 от същия договор.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. С. за осъждане на „К******“ ЕАД да му заплати сумата ***** евро.

ПРОГЛАСЯВА недействителността поради липса на основание на договор за поръчителство, сключен на 09.07.2022г. между Р. И. С. и ответника дружество „****“ ЕООД ЕИК 203508899.

ОСЪЖДА „К******“ ЕАД да заплати на ищеца ****** евро разноски.

ОСЪЖДА дружество „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца 4

***** евро разноски.

ОСЪЖДА Р. И. С. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД 58 евро разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5