Решение № 137 от 28.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно административно наказателно дело № 20215300601706 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.

С Решение № 260529 от 18.05.2021 г., постановено по АНД № 6957/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. с., обвиняемият Д. СТ. Г. е признат за виновен за извършено на 06.02.2018 г. в гр. Пловдив престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на обвиняемия Г. - адв. П., с която се прави искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново, изцяло оправдателно решение. Излагат се твърдения за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание.

1

В срока по чл. 320 ал. 4 от НПК е депозирано допълнение към въззивната жалба.В него се излагат допълнителни възражения за необоснованост на атакуваната присъда. Твърди се липса на доказателства относно реда за представяне пред административния орган на инкриминирания документ, както и основен подлежащ на доказване факт по делото- че е представен именно от обвиняемия. Навяват се доводи и за липса на субективна съставомерност на извършеното. Направени са и доказателствени искания, които въззивният съд намери за несъотносими към предмета на делото.

В проведеното от въззивния съд съдебно заседание обвиняемият и защитника му не се явяват - редовно призовани. Депозирали са писмено искане за доказателства, което съдът намери за неоснователно. Алтернативно са заявили, че поддържат първоначалното си становище относно необходимост от отмяна на решението и признаване на обвиняемия за невинен.

Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение - правилно и законосъобразно. Счита, че е безспорно установено, че обв. Г. е ползвал инкриминирания документ – удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ пред свидетелката И.А.М., *** в Община – Пловдив, във връзка с участие на неговото дружество в обществена поръчка и подписване на договор. Обв. Г. е занесъл лично документа.

Безспорно е доказано, че той е неистински. Обв. Г. е представил документа с ясното съзнание, че дружеството, на което е бил управител, е било наказано с имуществена санкция за нарушение по чл. 61 от КТ- той два пъти е обжалвал това наказание, пред две съдебни инстанции. Наличието на това наказание е било вписано в удостоверението, което е издала Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и тъй като това съдържание и тези факти не ползват дружеството, управлявано от Г., същият е представил пред Община – Пловдив друго удостоверение със същия номер, с различно съдържание, което е неистински документ.

2

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата, допълнението към нея и изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.

Подадена е в срока за обжалването му.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства – обясненията на обвиняемия и показанията на разпитаните на досъдебното и съдебно производство свидетели, писмените доказателства, както и заключението на графическата експертиза – първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 07.01.2009г. в търговския регистър на Агенцията по вписванията било вписано дружеството „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, ЕИК ***, със седалище гр.

Пазарджик. Към началото на 2018г. „ТЕРМИКС ЕС“ ООД съдружници в дружеството и негови управители били обв. Д. СТ. Г. и свид. С.Д.Г.

С Решение № 17РОП7/27.01.2017г. на Община Пловдив била обявена обществена поръчка по реда на чл. 18 ал. 1 т. 12 от Закон за обществените поръчки /ЗОП/, предвиждаща провеждане на процедура по ЗОП под формата на публично състезание, с предмет: „Извършване на СМР за повишаване на енергийната ефективност на „Езикова гимназия Пловдив“ по проект, финансиран от Национален Доверителен Екофонд /НДЕФ/“.

Дружеството „ТЕРМИКС ЕС“ ООД участвало в обявената процедура наред с други дружества. С Решение № 17РОП7/2/ от 25.05.2017г. на Община 3

Пловдив било класирано на първо място. След приключване на процедурите по обжалването, с писмо от 11.01.2018г., адресирано до „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, Община Пловдив изискала да бъдат представени допълнително в Община Пловдив документи, необходими за сключване на договор за възлагане и изпълнение на обществената поръчка съобразно разпоредбите на ЗОП. В тази връзка на 23.01.2018г. в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ било подадено заявление от „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, представлявано от обвиняемият Д. СТ. Г., с искане за издаване на удостоверение относно обстоятелствата по чл. 54 ал. 1 т. 6 от ЗОП.

Разпоредбата на чл. 54 ал. 1 т. 6 от ЗОП, в нейната редакция към месец януари 2018г. предвиждала, че

„ Възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато: т. 6 /изм. ДВ бр. 102 от 2017г., в сила от 22.12.2017г./ е установено с влязло в сила наказателно постановление, принудителна административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или съдебно решение, нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен“.

На 25.01.2018г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ било издадено исканото Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП . Сочената разпоредба предвиждала, че за доказване на липсата на основания за отстраняване участникът, избран за изпълнител, представя удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП. В издаденото удостоверение с изх. № *** което било изпратено до заявителя „ТЕРМИКС ЕС“ ООД в оригинал по куриер, било посочено, че за „ТЕРМИКС ЕС“ ООД има влязло в сила наказателно постановление, принудителна административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или съдебно решение, за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или аналогични задължения, установени с акт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

4

Така отразеното съответствало на факта на предходно санкциониране на търговеца. Срещу „ТЕРМИКС ЕС“ ООД било издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали Наказателно постановление № ***, с което за нарушение на чл. 61 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, в качеството му на работодател, била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. То било обжалвано от „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, представлявано от обв. Д. СТ. Г. с Жалба с вх. № *** по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали. С Решение № 25/06.03.2017г. на Районен съд гр. Кърджали, постановено по АНД № 1383/2016г., обжалваното Наказателно постановление било потвърдено. Обв.

Г. депозирал Касационна жалба срещу Решение № 25/06.03.2017г. на Районен съд гр. Кърджали, постановено по АНД № 1383/2016г. с искане за неговата отмяна. С Решение № 136/16.06.2017г. по КАНД № 109/2017г.

Административен съд Кърджали потвърдил Решение № 25/06.03.2017г. на Районен съд гр. Кърджали. Решението на Административен съд Кърджали било окончателно. Т.е. наказателното постановление № ***, издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали е влязло в сила на 16.06.2017г.преди инкриминираната по делото дата и издаването на обсъжданото погоре Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП.

Обв. Г. бил наясно с тези обстоятелства и с влязлото в сила Наказателно постановление № ***, издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали, тъй като лично, в качеството си на управител на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД депозирал жалба срещу него в Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали, а също така и Касационна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение на Районен съд гр. Кърджали. Влязлото в сила Наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 61 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, в качеството му на работодател, била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, било законово регламентирана пречка „ТЕРМИКС ЕС“ ООД да продължи участието си в разглежданата процедура за „Извършване на СМР за повишаване на енергийната ефективност на „Езикова гимназия Пловдив“ по проект, финансиран от Национален Доверителен Екофонд /НДЕФ/“.

Воден от желанието Община Пловдив да сключи договор за възлагане и изпълнение на обществена поръчка с представляваното от него дружество, на 5

06.02.2018г. обв. Д.Г. посетил сградата на Община Пловдив, находяща се в гр.

Пловдив, където пред свид. И.А.М., изпълняваща длъжността *** при Община Пловдив, представил набор от документи, сред които съзнателно представил и неистински официален документ – Удостоверение по чл. 58 ал.

1 т. 3 от ЗОП с изх. № *** с посочен издател Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В представеният от обв. Г. неистински официален документ било посочено, че е издаден от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, че е с изх. № *** с автор свид. Г.М. – *** на ИА „Главна инспекция по труда“ и с подпис срещу името и длъжността на свид. М., същият бил с поставени печати – правоъгълен и кръгъл на Министерство на труда и социалната политика, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и в него било посочено, че не се установява „ТЕРМИКС ЕС“ ООД да има влязло в сила наказателно постановление, принудителна административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или съдебно решение, за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или аналогични задължения, установени с акт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

От Община Пловдив последвала проверка на представените от обв. Г. документи, в хода на която била изискана информация от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Било установено несъответствието в съдържанието на издаденото от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ автентично удостоверение с изх. № *** и представеното от обв. Г. в Община Пловдив удостоверение с изх. № *** с посочен издател

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Била сигнализирана за случая Районна прокуратура гр. Пловдив и образувано наказателното производство, по което е постановен обжалваният съдебен акт.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебнопочеркова експертиза на изследвания документ - представеното от обв. Г. в Община Пловдив удостоверение с изх. № *** От заключението й се установява, че подписът, положен в полето „*** на ИА „Главна инспекция по труда“ в Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП с изх. № *** на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, приложено на л. 25, том 2 от делото, не е изпълнен от Г.Д.М., както и от лицата Р.П.М., С.Д.Г. Д. СТ.

6

Г., И.А.М.. Почеркът, положен срещу полетата „Изх. №“ и „София“, съдържащи се в правоъгълен печат, разположен в горната дясна част на горепосочения документ, не е изпълнен от С.Д.Г.и Д. СТ. Г.. Положените печати не отговарят на действителните такива на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Това заключение първостепенният съд е ценил изцяло.