Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 222 от 15.10.2020, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 408/2020
Вид
Решение № 222
Подписан
15.10.2020
Състав
АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, Димитър Михайлов Ковачев, МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 222

14.10.2020 г.

Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Перник

Втори граждански състав

На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

Димитър М. Ковачев

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500408 по описа за 2020 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: К. В. С. , , ЕГН **********, с адрес: ***,

ЧРЕЗ пълномощника му адв.Б.

ПРОТИВ: Решение № 1978 от 10.02.2020г. постановено по гр. дело № 3231 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, в която е определен режим на лични отношение с двете му децата съгласно който бащата К. В. С. : може да ги взима при себе си три пъти в месеца през всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване в дома си, от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя и един месец през лятото за период, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; относно ученическите ваканции: на четна година майката ще прекарва с децата първата половина от коледната ваканция и втората половина от великденската ваканция, а бащата- втората половина от коледната ваканция и първата половина от великденската ваканция, на нечетна година- обратното; относно личните празници на децата: на нечетна година децата ще прекарват рождения си ден с майката, а на четна година- с бащата, на нечетна година на имения ден на *** – *** - *** децата ще прекарват при майка си, а на имения ден на *** - *** /подвижен празник- неделята преди ***/- при баща си, на четна година- обратното, в частта, с която К. В. С. е осъден да заплаща на Т. В. К. , като майка и законна представителка на малолетните си деца *** и *** месечна издръжка в размер на 250 лв. за всяко едно от децата, смятано от месец декември 2018 г., до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на РС-Перник сумата от 720 лв., представляваща държавна такса.

В частта, с която съдът е предоставил упражняването на родителските права върху децата *** и *** на майката Т. В. К. и е определил местоживеенето на децата при нея на адрес: ***, първоинстанционното решение не е предмет на въззивна проверка.

1

По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено в съответната част и да бъде определен режим на отношения на бащата с двете деца, съобразно предложения такъв от негова страна в писмения отговор на исковата молба, по който страните са заявили съгласие. Моли за отхвърляне на исковата претенция за заплащане на издръжка за минал период в полза на двете деца, като неоснователна. Ако съдът приеме, че е сезиран надлежно с претенция за текуща издръжка, то да определи същата, считано от постановяване на решението в размер на установения минимум по чл. 142, ал.2 СК, възлизащ на една четвърт от минималната за страната работна заплата – по 152, 50 лв. за всяко дете до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението. Претендира присъждането на разноски във въззивното производство.

В жалбата се излагат съображения за недопустимост на първоинстанционното решение в частта за периода на присъдената издръжка, като се иска да бъде обезсилено, алтернативно отменено като неправилно, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Относно режима на лични отношения с децата сочи, че с предложения от него в отговора на исковата молба ищцата се е съгласила, видно от отразяването в протокола от открито съдебно заседание на 26.09.2019 г., но въпреки волята на страните съдът е постановил друго в решението. Излагат се съображения за липса на надлежно предявен с исковата молба иск за текуща издръжка, като се обосновава, че посредством уточнителната молба ищцата е заявила за пръв път претенция, която не се съдържа в исковата молба.

Жалбоподателят изразява несъгласие с определения размер на издръжката. Посочва, че видно от представения годишен финансов отчет на дружеството, в което той е съдружник, същото е на загуба. Видно от представената справка от НАП начисленият месечен облагаем доход е нулева величина. Жалбоподателят твърди, че превежда за себе си осигурителен доход в размер върху установената минимална работна заплата, но само за здравно осигуряване, не и за пенсия за изслужено време и старост. В този смисъл районният съд е следвало да приеме, че жалбоподателят не само, че няма добри материални възможности, а и не получава реално какъвто и да е доход и да определи издръжка в минимален размер.

Въззиваемата страна – Т. В. К. , чрез адв. М. В., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Счита за правилен определения режим на лични отношения на децата с бащата, като посочва с оглед възрастта на децата, че те сами могат да определят кога да се виждат с баща си.

Счита за установени в хода на производството добрите материални възможности на бащата, като собственик на заведение в ***. За установени намира и завишените потребности на децата, свързани със стоматологични проблеми и обстоятелството, че са приети и продължават обучението си в ***, в ***, както и посещаваните от тях извънкласни дейности, с което разходите по издръжката им се увеличават. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателя, е оттеглил подадената въззивна жалба в частта, в която е определен режим на лични отношения между него К. В. С. и неговите две ***, поради което с протоколно определение съдът е прекратил производството по въззивното дело в тази му час.

В частта в която е определен размер на издръжка, включително и в частта за текущата издръжка за минал период подадената въззивна жалба се подържа, като се моли да бъде постановено решение с което да се приеме, че по отношение на минал период решението е недопустимо, поради което следвало да бъде обезсилено по подробно изложените съображения във въззивната жалба. Тъй като липсвали данни К. С. да имал доходи следвало да се присъди издръжка в минимален размер от 152.00 лв.

2

Претендира разноски за държавна такса и адвокатски хонорар съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по подробно изложените съображения депозирания отговор на въззивната жалба.

Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на въззивното производство, с оглед направеното оттегляне на подадената въззивна жалба в частта в която е определен режим на лични отношения между него К. В. С. и неговите две ***, е първоинстанционнот о решение е единствено в частта, с която жалбоподателят К. В. С. , ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплаща чрез Т. В. К. , ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: *** - майка и законна представителка на малолетните си деца ***, ЕГН *** и ***, ЕГН ***, месечна издръжка в размер на 250 лв.

/двеста и петдесет лева/ за всяко едно от децата, смятано от месец декември 2018 г., до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:

Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна и кореспондираща със събранит е доказателства, поради което и на основание чл. 272 от ГПК не следва да бъдат преповтаряна. Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата, следва да се добави и следното:

В разглеждания случай жалбоподателя К. В. С. е баща на деца ***, ЕГН *** и ***, ЕГН ***, а Т. В. К. е тяхна майка, като родителите живеят разделени от 2014г., от когато и понастоящем децата живеят при майката, която изцяло полага и непосредствени грижи за тях.

3

Децата са на ** години и са записани да учат в *** гр.***, като са посещавали езикова школа, за която годишната такса е по 200 лв. за всяко едно от тях; занимават се с народни танци, за които таксата е 20 лв. месечно за всяка или общо 40.00, които такси се заплащни от майката.

Майката за периода м.05.2018г. – м.07.2019г. е реализирала доходи в брутен размер на средно по 2 806.8 лв. месечно, като варират от 2917.00лв. до 3190.57 лв. Бащата като самоосигуряващо се лице при месечен осигурителен доход в размер на средно по 531.42 лв. месечно.

Пред въззивната инстанция се представи Удостоверение за наличието и липса на задължение издадено от НАП ТД С., офис П. от***г. от което се установява, че жалбоподателя К. В. С. към дата на издавена на удостоверение има общо задължения към държавния бюджет в размер на 5 378.83 лв.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно то да не е ненавършило пълнолетие. Съгласно нормативната уредба съдът, не е обвързан от определени максимални размери, а въз основа на конкретните доказателства по всяко дело, следва да определи размер на необходимата издръжка, според нуждите на детето и възможностите на лицата, които дължат издръжка според техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя, като е определен само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата, която за процесния период е променена /01.01.2020 - в размер 610.00 с почасова ставка от 3.66лв, съгласно ПМС № 350 / 19.12.2019 г.; от 01.01.2019 - 31.12.2019г. в размер 560.00, с почасова ставка 3.37лв., съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г./ към настоящия момент /при МРЗ от 610 лв./ минималния размер на издръжката е от 152.50 лв. месечно. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, получаване на образование и задоволяване на неговите потребности. Тук преценката за нормалните, ежедневните нужди на двете деца от храна, облекло, детски пособия, следва да бъде извършена и с оглед обстоятелството, че към настоящия момент са записани за обучение и ще бъдат ученици и посещават училище *** гр.***, което предполага един по голям разход предвид и допълнителните разходи за пътуване. По отношение на определяне на средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на деца н а * * години с оглед на задоволяване на техните от една страна типични нужди от средства за храна, облекло, образование, развлекателни и културни прояви от съответната възрастова група, и от – друга - специфични нужди и потребности при отчитане на това, че децата освен училище с а посещавали извънкласни мероприятия, курсове по чужд език и спорт, и за които се правени допълнителни разходи от около 150.00 лв. месечно за всяко едно от тях. Настоящия въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил, размера на необходимите средства за издръжката на всяко едно от деца, взимайки доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както, предвидил социално икономическите условия в страната; приемайки, че децата има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да им осигуряват обща месечна издръжка от по 500,00 лева за всяка една от тях.