Присъда № 38 от 19.12.2022, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 38/19.12.2022г. по ВНОХД № 603/2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава XXI от НПК.

С Присъда № 4/14.06.2021г., постановена по НОХД № 253/2021г. по описа на Районен съд Свиленград, подсъдимия С. Н. С. с ЕГН ********** от гр.С. е признат за виновен в това, че: на 31.10.2019г. в гр.Л. обл.Х., като извършител, в съучастие с Н. С. Г. /като помагач/, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане - кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н. от гр.Х., обл.Х., поради което и на осн. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 ал.1 от НК, му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 4 години.

Със същата присъда, подсъдимия Н. С. Г. с ЕГН ********** от гр.С. е признат за виновен в това, че: на 31.10.2019 г. в гр.Л., обл.Х., в съучастие като помагач, умишлено улеснил извършителя С. Н. С. да извърши престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно: на 31.10.2019г. в гр.

Л., обл.Х., в съучастие като извършител причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане - кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н. от гр.Х., обл.Х, чрез държане на тялото през раменете на Н., непозволявайки на същия да се съпротивлява, поради което и на осн. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4 и чл.54 ал.1 от НК, му е наложено наказание от 1 година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн.чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години.

С присъдата, подсъдимия Н. С. Г. е признат за виновен и в това, че: на 31.10.2019г. в гр.Л., обл.Х. се заканил на другиго - на Я. К. Н. от гр.Х., обл.Х., с престъпление против неговата личност - с убийството му, като му казал:

„Ще те очистим, до една седмица няма да си жив и да ни съдиш това няма да ти помогне!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у лицето, поради което и на осн. чл.144 ал.3, вр. ал.1 и чл. 54 ал.1 от НК, му е наложено наказание от 1 година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн.чл. 66 ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години.

С присъдата, на осн. чл.23 ал.1 от НК, на подс. Н.Г. е определено едно общо наказание от така наложените му, в размер на 1 година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. На осн. чл.189 ал.3 от НПК всеки от подсъдимите е осъден да заплати направените по делото разноски от които по сметка на ОД –МВР Хасково, 1 сумата от по 667.75 лв. разноски за досъдебното производство, по сметка на съда подс.С. е осъден да заплати 101.13 лв., а подс. Г. - 101.14 лв. разноски за съдебното производство и по 5 лв. д.т. за издаване на изпълнителен лист, а на частният обвинител сумата от по 700 лв. всеки от тях, представляващи разноски за повереник. Извършено е произнасяне по веществените доказателства – оптичен диск и компакт диск.

Недоволна от присъдата останала адв.К., която в качеството си на защитник на двамата подсъдими, я обжалва в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените им наказания. С жалбите които по съществото си са идентични, се иска отмяната на присъдата и оправдаване на подсъдимите, алтернативно - намаляване на наложените им наказания. Твърди се, че делото не било решено при изяснена фактическа обстановка, а от доказателствата ценени превратно от първата инстанция, не се установило по несъмнен и безспорен начин подсъдимите да са осъществили престъпленията, в чието извършване били признати за виновни с обжалваната присъда, като чрез отказът на първоинстанционният съд за събиране на исканите от защитата доказателства, се нарушило правото им на защита. Към жалбите защитникът е депозирал и допълнително изложение в което се навеждат съображения, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и в обстоятелствената му част липсвало фактическо описание на механизма, на твърдяното от прокурора нападение от страна на подс.С., спрямо пострадалия Н., с което правото на защита на първия било нарушено. Същото нарушение залегнало и в мотивите към обжалваната присъда. За последните се сочи, че в тях обвинителният акт бил механично възпроизведен, без съдът да извърши собствен анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като от приобщения видеозапис се установявало, че увреждането на пострадалия представляващо съставомерният резултат, настъпило при вторият му сблъсък с подс.С., като тогава пострадалият го нападнал. Съдът обаче отказал да изследва въпроса дали подс.С. не действал при неизбежна отбрана или физиологичен афект, а в мотивите си декларативно приел, че такива обстоятелства липсвали. В допълнителното изложение за подс.Г. се твърди, че пред първата инстанция липсвали основания за изменение на обвинението му по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, което било недоказано, като той се опитвал да преустанови сбиването между синът си и пострадалия Н. и не участвал като помагач на първия, както твърдял прокурора и приел съда.

Не се установило и подс. Г. да се заканвал с убийство на св.Н., чрез вменените му с обвинението думи, приети от първата инстанция за доказани, като в тази насока присъдата също почивала на предположения, както и относно вида на телесното увреждане на св. Н..

Присъдата е обжалвана също в срок от адв. А., в качеството й на защитник на подс. С.. В жалбата се излагат съображения за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.4 от НПК като се сочи, че била нарушена тайната на съвещанието при 2 постановяването на присъдата, понеже съдебните заседатели заедно със страните, изчакали часа на обявяването й извън съда, което могло да се установи от видеонаблюдението на съдебната сграда. Излагат се и доводи за несправедливост на процеса и нарушаване на презумпцията за невиновност, чрез неудоволетворяване на доказателствените искания на защитата и едностранно кредитиране на доказателствата от първата инстанция. Сочи се недоказаност на повдигнатото обвинение и се иска отмяна на обжалваната присъда.

Протест против присъдата от страна на прокурора, или жалба от частният обвинител, не са подавани.

Пред настоящата инстанция, бяха допуснати и събрани доказателства, чрез преразпита на св.Ц. С. и прочитане на показанията й дадени пред съдия на досъдебното производство, бе извършен разпит на свидетелите Д. Г. и Т.

С., бяха изслушани заключенията по назначените допълнителна видеотехническа експертиза изготвена от вещото лице К. Ц., повторна и допълнителна такава изготвени от вещото лице инж.Н. К., съдебно психиатрична експертиза изготвена от вещото лице д-р М., бе възпроизведено и съдържанието на приложения като веществено доказателство диск със запис от видеонаблюдението пред магазин „М.“ в гр.Л.

Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира жалбите против присъдата за неоснователни. В пледоарията си прокурорът посочва, че от доказателствата, включително събраните пред въззивната инстанция, не се променила приетата от първата инстанция фактическа обстановка и не се установило от кого бил предизвикан конфликта - дали това бил подс.С. или св.Н.. Прокурорът намира съдебно психиатричната експертиза на вещото лице д-р М. за непълна и счита, че не следвало да се кредитира. Сочи също, че не се установило подс.С. при нанасяне на телесното увреждане на пострадалия Н., да действал при условията на физиологичен афект, а поведението на самия пострадал при инцидента, което повлияло на реакцията на подсъдимия, било отчетено от първата инстанция при определяне на наказанието му. Прокурорът намира повдигнатите против двамата подсъдими обвинения, за които са признати за виновни и осъдени с обжалваната присъда, за изцяло и несъмнено доказани, наложените им наказания за справедливи и иска, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена.

Частният обвинител Я.Н. редовно призован, не се явява. Явява се повереникът му адв.С., която в пледоарията си поддържа изложените от прокурора доводи, за липсата на физиологичен афект у подс.С.. Повереникът посочва, че от доказателствата се установило, че сбиването било предизвикано от подс.С., нападението му спрямо пострадалия Н. не било прекъснато и последния, а не подс. С., се намирал в условията на неизбежна отбрана, като също иска потвърждаване на присъдата.

Подсъдимите С. Н. С. и Н. С. Г., се явяват лично и с адв.К.– защитник и 3 на двамата, а първия и с адв. А., които намират жалбите против присъдата, за основателни. В пледоарията си адв.К. посочва, че от доказателства се установило, че средното телесно увреждане на пострадалия Н. било причинено от подс. С. но при условията на физиологичен афект, предизвикан от действията на самия пострадал довели до втората фаза на конфликта, след първоначалното му преустановяване когато не му било причинено телесното увреждане. Посочва също, че при инцидента на подс.С. били причинени телесни увреждания, включително средна телесна повреда, за което той сезирал прокуратурата но жалбата му липсвала, а обвинението се сезирало единствено по неподписаната жалба на пострадалия. Твърди и, че не се установило подс. Г. да се заканвал на пострадалия с убийство. Защитникът излагат също съображения за негодност на обвинителния акт, довели до нарушаване правото на защита и залегнали в мотивите на обжалваната присъда, идентични с посочените в допълнителното му изложение към въззивните жалби, като иска повдигнатото на подсъдимите обвинение за престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, да бъде преквалифицирано в по- леко наказуемия състав по чл.132 ал.1 т.2 от НК, преследван по тъжба на пострадалия и поради липсата на искане по реда на чл.287 ал.5 от НПК от прокурора или частния обвинител за осъждането им за това престъпление, наказателното производство за него да бъде прекратено, а по обвинението за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, подс. Г. да бъде оправдан.

В пледоарията си адв.А. споделя доводите на адв. К. и направеното от нея искане. Поддържа също изложените си в жалбата съображения за нарушаване принципа на справедлив процес пред първата инстанция, презумпцията за невиновност и едностранна оценка на събраните доказателства. В пледоарията си излага и доводи за недоказаност на повдигнатите на подсъдимите обвинения, включително за липсата им на общ умисъл, за причиняване на телесното увреждане на пострадалия.

В личната си защита подс.С. се придържа към изложеното от двамата си защитници, като заявява че е невинен и при инцидента пострадалият Н. го ударил пръв в ухото, за което посетил впоследствие лекар но отказал да остане в болница поради опасност да загуби работата си. Твърди, че първоначално се опитал да си тръгне, но бил провокиран от пострадалия който го ударил в устата и тогава подсъдимия заявява, че загубил контрол над действията си, под влияние на емоцията. В последната си дума предоставя на съда.

В личната си защита подс. Г. също се придържа към изложеното от защитникът си и изразява съжаление за случилото се. Заявява, че нямал лоши намерения към пострадалия Н., не извършил нищо умишлено спрямо него и не го държал за да го бият. В последната си дума посочва, че при случилото се бил афектиран и защитил синът си, като иска да бъде оправдан.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания, наведените доводи и 4 служебно, намира следното:

Съдебното производство пред РС-Свиленград, е образувано по обвинителен акт на РП - Хасково, ТО - Свиленград, изготвен по Д.П. № 16 /2020г. по описа на РУ МВР – Свиленград, с който против подс. С. Н. С., е повдигнато обвинение за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, за което е признат за виновен и осъден с обжалваната присъда. С обвинителният акт против подс. Н. С. Г., са повдигнати обвинения за престъпленията по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.4 от НК и по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. В проведеното разпоредително заседание са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, предявения от пострадалия Н. чрез повереникът му граждански иск против подсъдимите за солидарно обезщетение на причинените му от деянието по чл.129 от НК неимуществени вреди, който единствено е поддържан от пострадалия и повереникът му, не е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, а пострадалия Н. е конституиран като частен обвинител. В разпоредителното заседание, наведените от защитата на подсъдимите доводи за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, правилно не са споделени от първата инстанция доколкото почти всички касаели попълване на доказателствената съвкупност, което не е основание за връщане на обвинителният акт, както и доводът за непредявяване на разследването на подс.С., който за това процесуално действие не бил намерен на адресът си, поради отсъствието му тогава от страната. В тази насока се споделя приетото, че е могъл да се запознае с материалите по делото след внасянето му в съда, както и, че защитникът му който на досъдебната фаза бил един и на двамата подсъдими, се запознал с тях. В разпоредителното заседание е допуснато събиране на доказателства.

Разпечатката съдържа 22 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2073edc3-47d0-4ec7-ac69-491c4fc65646