Решение № 502 от 07.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16509/2024
- Вид
- Решение № 502
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 08.03.2025
- Състав
- ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 61, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 502 гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110216509 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-020511от 29.08.2024, издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя К. В. П., ЕГН: ********** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е жалбоподателят П., който го обжалва в срок.
Посочва, че нарушаването на сигналите на светофарната уредба не е доказано, посочва, че е имало необходимост да предприеме маневрата обратен завой заради създалата се пътна ситуация. Сочи наличие на съществени процесуални нарушения в рамките на производството.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и се явява лично. Пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна- началник сектор в СДВР, ОПП редовно призована, не се явява, явява се юрисконсулт М. с пълномощно по делото. Моли НП да 1 бъде потвърдено, претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.08.2024 г. около 21:13 часа свидетелите Н. и М., служители на ОПП СДВР, били на смяна. Същите патрулирали със служебен автомобил по булевард „Витоша“. На кръстовището с булевард Пенчо Славейков за тях светнал зелен сигнал на светофарната уредба, разрешаващ преминаване през кръстовището и те навлезли в него. Междувременно по бул. Пенчо Славейков се движел с автомобил БМВ X 5 X ДРАЙВ ЗОД с ДКН СВ****РН жалбоподателят П.. Същият управлявал автомобила, като служителите на ОПП СДВР имали видимост към светофара, който регулирал навлизането на автомобилите от пътя на жалбоподателя и установили, че свети червен забранителен сигнал на светофарната уредба към момента на навлизане на жалбоподателя в кръстовището. Въпреки това П. навлязъл в кръстовището и направил десен завой и продължил движението си пред патрулния автомобил.
Свидетелите Н. и М. го последвали, а П. пред хотел Милениум, няколко метра след кръстовището, извършил маневра обратен завой на бул. Витоша.
Там била налична маркировка М1.
Служителите на ОПП СДВР подали сигнал на водача да спре, като той се подчинил.
Свидетелят Н. съставил на жалбоподателя АУАН № GA1323116, от 15.08.2024г. Актът бил съставен в присъствието на свидетели в присъствието на жалбоподателя който получил екземпляр от същия срещу подпис. В АУАН обаче било посочено, че водачът извършва маневра обратен завой на бул.
Витоша непосредствено пред Гранд хотел "Милениум" при наличие на маркировка М1 забраняваща това действие.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя подал възражение.
АНО приел подадените възражения за неоснователни и на база на 2 съставения акт издал процесното наказателно постановление (НП) № 24-4332020511от 29.08.2024, издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя К. В. П., ЕГН: ********** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Н. и М., обясненията на жалбоподателя (частично кредитирани), както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка картон на водача, заповеди за компетентност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят от останалия доказателствен материал. От показанията на служителите на МВР се установяват съставомерните факти, а именно че П. е преминал на посоченото в АУАН място, на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, както и че е направил обратен завой до хотел Милениум.
Съдът изгради своите изводи и въз основа на приетите писмени доказателства.
Съдът отчете двойствената природа на обясненията на жалбоподателя като средство за защита и същевременно като доказателствено средство.
Същите бяха преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, като се установи, че в някои части същите са защитна версия и противоречат на кредитираните, подробни и еднопосочни показания на свидетелите, служители на ОПП СДВР. В този смисъл съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в която същият заявява, че е навлязъл на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба, а впоследствие е светнал червен сигнал. Показанията на Н. и М. са категорични и в посока, че са имали видимост към светофарната уредба, предназначена да регулира движението по пътя, ползван от жалбоподателя и са възприели направения от него десен завой на забранителен сигнал – червен. Посочените обстоятелства жалбоподателят да направи обратен завой не налагат обаче същият да нарушава правилата за движение.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като ги намира за непротиворечиви и по-подробно тяхно обсъждане не се налага.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
3
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери следното относно нарушението по чл. 6 т.1 от ЗДвП за неспазване на пътната маркировка:
Съгласно чл. 6, т.1 от ЗДвП Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Действително няма уреден специален състав на административно нарушение, касаещ неспазване на пътна маркировка, освен ако от това не е създадена непосредствена опасност за движението – чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В този случай и доколкото такива твърдения в АУАН и НП липсват, действително е приложима общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП - за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че законът е приложен неправилно, съответно е допуснато и съществено процесуално нарушение досежно това вменено на жалбоподателя нарушение. Това е така, доколкото в АУАН и НП се твърди маркировката М1 да забранява извършването на 4 обратен завой и именно това действие е вменено от актосъставителя и АНО на жалбоподателя като административно нарушение.
Съгласно чл. 61, ал.1 от ППЗДвП надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница. Според ал.2 на същия член надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: т.1 "Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници "ВUS" лента.
Символът "ВUS" се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище, Неправилно актосъставителят и АНО са приели, че маркировката М 1 забранява извършването на обратен завой и именно в това неправилно са приели, че се състои противоправното поведение на жалбоподателя.
Маркировка М1 не предвижда сама по себе си забрана за извършване на обратен завой, който само на основание наличие на такава надлъжна маркировка такъв не е непозволен. Забраната за водачите се състои в това да я застъпват и пресичат. Житейски мислимо е да се направи обратен завой на път без да се пресича или застъпва тази маркировка, което обаче може да е нарушение на друга забрана в ЗДвП. Нито в АУАН, нито в НП, в обстоятелствата им част, се твърди жалбоподателят да е застъпил или пресичал такава по вид маркировка. Описанието на нарушението е непълно, неясно и в нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. Няма данни по делото, свидетелите не съобщават и няма вменено в отговорност на жалбоподателя поведение по застъпване или пресичане на маркировка М1, в каквото всъщност се изразява нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В този смисъл е нарушен материалният закон и е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на обстоятелствената част на НП и АУАН. Това е основание за отмяна на НП в тази му част.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери следното относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП по отношение на неспазване на сигналите на светофарната уредба:
5
Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление по достатъчно ясен и конкретен начин е опитано неспазването на сигналите на светофарната уредба, като описанието позволява на санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е ангажирана отговорността му. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП в тази част, които да са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя, че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба са неоснователни и неподкрепени от нито едно доказателство по делото.
Свидетелите Н. и М. са категорични, че са видели жалбоподателя да преминава на червен сигнал на работеща светофарна уредба, като именно това му поведение е провокирало извършената проверка, при която е бил съставен и актът за установяване на административно нарушение. Същите са възприели, че светофарната уредба е била с нормален режим на работа.
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.
От обективна страна, П. като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ) е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален 6 режим на работа, като чл. 7, т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава "преминаването забранено". Съставът не е бланкетен и правилно е посочена в АУАН и НП нарушената разпоредба от ЗДвП – чл.6, т.1. Всяко несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на закона. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна.