Решение № 143 от 17.10.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. В., 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело № 20251300500132 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 964/20.05.2025 г., подадена от ЗК “ЛИ”АД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”СШ” **, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК **, представлявано от ВИ и ВМ изпълнителни директори, чрез процесуалния представител юрк. НГ, срещу Решение № 29 от 11.04.2025г. постановено по гр. д. № 262/2024 г. по описа на Районен съд- К., в частта, в която иска срещу Г. И. Г. с правно основание чл.500 КЗ е частично, а иска по чл.86 ЗЗД е изцяло отхвърлен.

Твърди се, че съда неправилно е преценил представените и приети доказателства по делото и е направил погрешни изводи и заключения.

Поддържа се, че необосновано и немотивирано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер, както и акцесорния иск за мораторна лихва - изцяло. Твърди се,че не са преценени интензитетът на причинените болки и страдания, продължителността им, извършените медицински процедури на пострадалото лице. Сочи се, че необосновано съдът е приел липса на връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника, което било установено по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковите претенции, както и присъждане на разноските в пълен размер.

От въззиваемата страна Г. И. Г. е постъпил отговор, в който се оспорва 1 въззивната жалба, като се твърди, че съдът е определил справедливо обезщетение, като моли да бъде потвърдено решението. Претендира се присъждане на строените по делото разноски. Сочи се, че липсва методика за изчисление на размера на обезщетението, както е че е налице съпричиняване от страна на пострадалата и на родителите и.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

С обжалваното решение съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Г. И. Г. с ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество „ЛИ“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „ СШ“ **, представлявано от ВИ и ВМ - изпълнителни директори сумата от 11.423.00 лева - глав., от които 10000 лв. - неимуществени вреди и сумата 1398.00 лева имуществени вреди, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на ЯЛ Г.а, както и 25.00 лева ликвидационни разходи по Щета № 0000-100003-20-7667, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.09.2024г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил искането за сумата 8000 лева - неимуществени вреди и за сумата 4,878.00лева - обезщетение за забава за периода от 24.09.2022г. до 24.09.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 123/27.09.2024г по Ч.гр.д. № 226/2024г. по описа на Районен съд - К..

Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, надлежно упълномощено, подадена е в предвидения в закона срок, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима за разглеждане по същество.

В.ският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество в обжалваната част същото е неправилно.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Производството пред КРС е образувано по искова молба предявена от о т ЗК “ЛИ”АД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”СШ” **, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК **, представлявано от ВИ и ВМ изпълнителни директори ,против Г. И. Г. с ЕГН:********** от гр.К. с твърдения, че на 21.08.2020г. около 05.00 часа в гр. В., лек автомобил марка „А.“, модел „**, с per. № ** управляван от Г. И. Г. се движил по бул. „П.“ с посока на движение от надлеза над ж.п. линия В.-С. към кръстовището с ул.

“ЦА 2“, като срещу сградата на РЗОК-В., поради движение с несъобразена 2 скорост с пътния участък и под влияние на алкохол, загубил управление над автомобила и реализирал ПТП в метален стълб за улично осветление, и по непредпазливост причинил смъртта на МКН - пътник на задна лява седалка, средна телесна повреда на ЯЛ Г.а - пътник на предна дясна седалка, изразяваща се в раздробяващо счупване на лява ключица, довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка и средна телесна повреда на ДВФ - пътник на задна дясна седалка, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в мозъчна кома и мозъчна контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „А.“, модел „**, с per. № ** била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК „ЛИ” АД, обективирана в застрахователна полица № 22120002054859, със срок на валидност от 24.07.2020г. до 24.07.2021г.

Вината на водача Г. И. Г. за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие била установена с влязла в сила Присъда № 63/23.06.2021г. по НОХД № 101/2021г. по описа на ОС - В.. Установено е с Химическа експертиза № 306К/2020г. на СХЛ към ЦСМЛ - гр. Плевен, че Г. Г. е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 1.03 промила. В резултат на настъпилото ПТП, пострадалата ЯЛ Г.а, действаща със съгласието на нейната майка ВМП предявила пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска Отговорност”, ЗК „ЛИ” АД извънсъдебна претенция изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Образувана била ликвидационна преписка по щета № 0000-1000-03-20-7667, по която, на 03.04.2021 г. между ЗК „ЛИ” АД и пострадалото лице ЯЛ Г.а, действаща със съгласието на нейната майка ВМП било сключено споразумение № 253/23.03.2021г. за заплащане на сумата от 18,000.00лв. неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата с разкъсноконтузна рана в челната област, мозъчна контузия и счупване на лявата ключица настъпили в причинна връзка с осъществилото се процесното ПТП от 21.08.2021 г. в гр. В., както и сумата от 1,398.00лева обезщетение за имуществени вреди представляващи сторени разходи за медикаменти, медицински консумативи и рехабилитация.

Сумата от 19,398.00лева била изплатена на пострадалото лице ЯЛ Г.а с платежно нареждане № 153508773 от дата 13.04.2021г., с което ЗК “ЛИ“ АД придобило право на регрес срещу виновния водач Г. И. Г. с ЕГН ********** управлявал с алкохол в кръвта над допустимата норма по закон за сумата от 19,423.00лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на ЯЛ Г.а с включени 25.00лева ликвидационни разходи по щета № 0000-1000-03-207667. Длъжникът Г. Г. е поканен с писмо изх. № 9691/25.10.2021г„ получено с обратна разписка на 29.10.2021г„ да възстанови на ЗК „ЛИ“ АД изплатеното застрахователно обезщетение.

На основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК 3

„ЛИ” АД възниквало и правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 4,878.00лева, за периода от 24.09.2022г. до 24.09.2024г.

Така предявените искове са с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ , предявен по реда на чл. 422 ГПК и чл.86 ЗЗД.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са оспорени като неоснователни и недоказани по размер исковете, с възражения, че липсва методика, по която е определено обезщетението, предмет на споразумението, че застрахователят е сключил споразумението и е изплатил застрахователна премия преди ответникът да е осъден с влязла в законна сила присъда и преди да е признат за виновен с тази присъда. Твърди се, че не е установено по какви критерии е определен размера от 18 000 лева за неимуществени вреди и няма данни има ли разписани правила, по които се определя размера на претендираните обезщетения при различните видове увреждания.

Сочи се, че в наказателното дело безспорно било установено наличие на съпричиняване от страна на увреденето лице, което е основание за намаляване на размера на претендираното обезщетение и присъждането му в по-нисък размер, както и че е налице съпричиняване и от страна на родителите му.

Ответникът не бил уведомен за постигнатото споразумение. Претенцията за мораторна лихва в размер на 4 878,00 лева, е оспорена като неоснователна, без конкретни аргументи.

С оглед твърденията и доводите на страните, съдът намира следното от фактическа страна: По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между ищцовото дружество и ответника е налице застрахователно правоотношение по договор за "Гражданска отговорност на автомобилистите", със срок на застрахователното покритие 24.07.2020 г. до 24.07.2021 г., както и че събитието от 21.08.2020 г. представлява покрит застрахователен риск.

Не е спорно по делото, и че на 21.08.2020г. около 05.00 часа в гр. В. ответникът управлявал лек автомобил марка „А.“, модел „**, с рег. № **, в нарушение правилата за движение по пътищата -чл.21, ал.1 ЗДвП , движейки се с несъобразена скорост – около 111 км/ч при разрешена 50 км/ч и в пияно състояние- с концентрация на алкохол в кръвта 1.03 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 306К/2020г. на СХЛ към ЦСМЛ - гр.

Плевен, загубил управление над автомобила и реализирал ПТП като се ударил в метален стълб за улично осветление и по непредпазливост причинил смъртта на МКН от гр.К., средна телесна повреда на ЯЛ Г.а - пътник на предна дясна седалка, изразяваща се в раздробяващо счупване на лява ключица, довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка, средна телесна повреда на ДВФ от гр.В., изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в мозъчна кома и мозъчна контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, които обстоятелства, както и вината на ответника за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие са установени с влязла в сила Присъда № 4

63/23.06.2021г. по НОХД № 101/2021г. по описа на ОС – В., с която на ответника за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал.3, б "б", предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК , вр. чл. 21, ал.1, от ЗДвП,вр. с чл.373, ал.2 НПК ,вр. с чл.58а от НК, за което му е наложено наказание ЛОС за срок от 3 г., изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 5 години, както и наказание "лишаване от право да управлява МПС " за срок от пет години.

От представените доказателства се установява, че между пострадалата ЯЛ Г.а и застрахователното дружество “ ЛИ“ АД е сключено споразумение №253/23.03.2021г. за заплащане на сумата от 18,000.00лв. - неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата с разкъсно-контузна рана в челната област, мозъчна контузия и счупване на лявата ключица, настъпили в причинна връзка с осъществило се на 21.08.2020г в гр. В. ПТП, както и сумата от 1,398.00лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторени разходи за медикаменти, медицински консумативи и рехабилитация, които суми са изплатени на ЯЛ Г.а с Платежно нареждане № 153508773 от 13.04.2021г.

Ответникът е поканен с Писмо изх. № 9691/25.10.2021., получено с обратна разписка на 29.10.2021г., да възстанови на ищцовото дружество изплатеното застрахователно обезщетение.