Решение № 1041 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330108141 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

В исковата молба от „АПС Бета България” ЕООД против И. З. С. се твърди, че исковете се предявяват във връзка с получено съобщение по ч.гр.дело № 19173 по описа на ПРС за 2023г., с което страната била уведомена за подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК. Твърди се, че на 19.12.2017г. между ответника и „Кредисимо“ ЕАД по електронен път бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който била отпусната сума в размер на 1200 лв., която следвало да се върне на 15 бр. вноски, всяка от 99.95 лв., в срок до 10.03.2019г. Лихвеният процент бил 41.24 %, а ГПР – 50 %. Процесният договор бил действителен като сключен съгласно нормите на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК. На 19.12.2017г. ответникът бил сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“, по силата на който дружеството се задължавало да отговоря пред кредитодателя за всички задължения по договора за кредит солидарно с кредитополучателя. Ответникът не бил изпълнил в срок всички изискуеми задължения по договора, поради което кредитодателят поканил поръчителя да погаси дължимите от И. С. суми, както следва – 624.52 лв. главница, 75.13 лв. договорна лихва за периода от 19.12.2017г. до 10.03.2019г., 333.97 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, като след извършване на плащането дружеството се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021г. „Ай Тръст“ уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, както и за 1 задължението му за заплащане на възнаграждение по договора в размер на 586.41 лв., ведно със сумата от 291.14 лв. обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. С договор за цесия от 02.03.2021г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило вземанията си към длъжника по посочения договор, за което длъжникът бил уведомен с изпращане на съобщение до посочената в договора електронна поща. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно се прави искане да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Поради това е направено искане да се приеме за установено, че И. С. дължи на ищеца сумата от 624.52 лв. главница, 75.13 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 19.12.2017г. до 10.03.2019г., 333.97 лв. законна лихва за забава върху главницата за период от 19.12.2017г. до 19.12.2023г., 586.41 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 291.14 лв. лихва за забава, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземанията. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника И. З. С..

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 19173 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 9242 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.12.2023г., с която е разпоредено И. З. С. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 1911,17лв./ хиляда деветстотин и единадесет лева и седемнадесет стотинки / - от които главница в размер на 624,52 лв. и 586,41лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, договорна лихва в размер на 75,13 лв. за периода 19.12.2017г. – 10.03.2019г., законна лихва за забава по договора за кредит в размер на 333,97 лв. за периода от 19.12.2017г. -19.12.2023г., законна лихва за забава по договора за поръчителство в размер на 291,14 лв. за периода 19. 12. 2017г. -19. 12. 2023г., законната лихва върху главницата по договора за кредит от 21.12.2023г. до изплащане на вземането, законната лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство от 21.12.2023гг. до изплащане на вземането, разноски по делото в размер на 38,22 лв. - платена ДТ и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на базата на фактическата и правна сложност на делото.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ АД, както и сключен договор за потребителски кредит № *** от 19.12.2017г. между „Кредисимо“ АД и И. З. С., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, ведно с Приложение № 1 към договора.

Представен е и договор за предоставяне на поръчителство от 19.12.2017г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и И. З. С., в качеството им съответно на поръчител и потребител, ведно с Приложение № 1 към договора, както и договор за поръчителство от същата дата, сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за 2 потребителските кредити, разписка за извършено плащане от 19.12.2017г. за сумата от 749.18 лв., с наредител „Кредисимо“ АД и получател И. З. С..

По делото е представено и уведомление за цесия от „АПС Бета България“ ЕООД до И. З. С..

По приложеното ч.гр.дело е представен договор за цесия от 02.03.2021г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД – цеденти и „АПС Бета България“ ЕООД – цесионер, ведно с Приложение № 1 към договора.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 19173 по описа на Районен съд Пловдив за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по делото при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на цесионер е кредитор на длъжника за вземания по сключен между „Кредисимо“ АД, в качеството му на кредитодател и И. З. С., в качеството му на кредитополучател договор за потребителски кредит № *** от 19.12.2017г., както и по сключен между лицето и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, по силата на който последното дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД и да отговоря пред кредитодателя солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит. Твърди се, че договорът е сключен по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при спазване на изискванията на този закон.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според чл.18 от закона за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. Според чл.3 от Закона з а електронния документ и електронния подпис в редакция към датата на сключване на договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Според ал.2 на цитирания законов текст писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява между И.

З. С. и „Кредисимо“ АД да е сключен договор за потребителски кредит, при спазване на цитираните изисквания. Представеният по делото договор № *** от 19.12.2017г. не носи 3 подпис на потребител. Не се установяват твърденията по исковата молба, че от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, доколкото по делото са представени единствено цитираният договор и Общи условия. Същото се отнася и до представения договор за предоставяне на поръчителство от 19.12.2017г. Следователно не може да се приеме, че договорите са сключени при условията на Закона за електронния документ и електронния подпис, или при разпределена от съда доказателствена тежест, съобразно която ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи както наличието на валидно заемно правоотношение между „Кредисимо“ АД и И. З., както и сключването на договор за поръчителство, това не е сторено. Следва да се отбележи, че в исковата молба е посочено, че в случай, че съдът приеме, че договорите не са сключени по електронен път по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, то се прави искане да се приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума. Видно от Приложение № 1 към договора за потребителски кредит, общият размер на предоставения кредит възлиза на 1 200 лв., а по делото е представена разписка за извършено плащане от 19.12.2017г. за сумата от 749.18 лв., с наредител „Кредисимо“ АД и получател И. З. С., при това без посочено основание за извършения паричен превод. Поради това и само на тези основания съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Дори и да се приеме, че посочените договори за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство са сключени с ответника, съдът намира, че и двата договора са недействителни с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т.е. страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая съдът намира, че ГПР по договор за потребителски кредит № ***/19.12.2017г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II, чл. 4, ал. 2 от 4 договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа от подаване на заявлението) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (банкова гаранция или сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.