Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2207 от 28.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3455/2022
Вид
Решение № 2207
Подписан
28.04.2023
Състав
Албена Ботева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 464, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2207 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100103455 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 19961/04.04.2022 г., уточнена с молба от 31.05.2022 г., предявена от Х. Б. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.

„*******, ап. 7, С. Д., гражданин на Австрия, родена на *******., с адрес: Австрия, 1070 Виена, ******* Р. Б. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, и Б. Б. Д., с ЕГН: **********, действащ чрез настойника си М.Х.К., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, ул. „*******, против Б. П. Б., с ЕГН: **********, и Н. И.

В., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, ул. ******* Ищците твърдят, че изп. д. № 20209230400357 по описа на ЧСИ, с рег. № 923 от КЧСИ, е било образувано по молба на Б. Х.в Д. срещу длъжника Н. И. В., въз основа на изпълнителен лист от 05.03.2020 г., издаден по т. д. № 4922/2019 г. по описа на САС, ТО, 6 състав, и 2 броя изпълнителен лист от 13.08.2021 г., издадени по т. д. № 2482/2014 г. на СГС, ТО, 17 състав.

На 06.09.2021 г., Б. Х.в Д. починал, и ищците, като негови единствени наследници по закон, с разпореждане на ЧСИ от 29.10.2021 г., били конституирани като взискатели по изп. д. № 20209230400357.

По изпълнителното дело била проведена публична продан на собствения на длъжника недвижим имот, а именно: апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул.

******* С Протокол от 16.12.2021 г., за купувачи на имота били обявени първите трима ищци, за сумата от 1 263 000 лева.

1

В исковата молба се твърди, че двамата ответници живеят заедно в условията на съпружеско фактическо съжителство и имат две общи деца.

На 23.12.2021 г., ответницата Б. П. Б., депозирала до ЧСИ, с рег № 923 от КЧСИ , молба с вх. № 33955/23.12.2021 г. за образуване на изпълнително дело и срещу ответника В. било образувано изп. д. № 20219210402710. Представеното ведно с молбата изпълнителното основание бил изпълнителен лист от 15.11.2011 г. по т.д. № 821/2011 г. на Апелативен съд - гр. Пловдив, издаден в полза на „Ф.“ ЕООД /н./, ЕИК:

*******, срещу Н. И. В..

На същия ден - 23.12.2021г., с молба с вх. № 3924/23.12.2021 г., Б. Б. направила искане за присъединяването й като взискател по изп. д. № 20209230400357, по което взискатели били ищците. Ведно с искането било представено удостоверение от ЧСИ С.П. по чл. 456 от ГПК за вземане на Б. Б. в общ размер на 144 541.48 лева, от които:

137 244.12 лева - главница по изпълнителен лист от 15.11.2011 г., и 7 297.36 лева такси по изп. д. № 20219210402710 по описа на ЧСИ С.П. (натрупани за по-малко от ден).

Ответницата Б. се легитимирала като взискател с изпълнителния лист от 15.11.2011 г., въз основа на два договора за цесия: първият от 06.07.2015 г., с който „Ф.“ ЕООД /н./ прехвърля вземането на „Е.И.Г.“ ЕАД, и вторият: от 14.10.2016 г., с който „Е.И.Г.“ ЕАД прехвърля вземането на ответницата.

Въз основа на изпълнителния лист от 15.11.2011 г., ответницата била включена в разпределението от 04.03.2022 г. по изп. д. № 20209230400357 за сума в общ размер на 144 649.48 лева, от които: сумата от 108 лева - предплатени такси по изпълнителното дело, сумата от 144 541.48 лева, от които 137 244.12 лева, представляващи главница по изпълнителен лист от 15.11.2011 г., и 7 297.36 лева - такси по изп. д. № 20219210402710 по описа на ЧСИ С.П..

Ищците твърдят, че Б. Б. няма вземания към първия ответник, поради следното:

1. Договорът за цесия от 14.10.2016 г., сключен между „Е.И.Г.“ ЕАД и Б. Б., не е влязъл в сила, тъй като уговорената в него цена не е била заплатена, поради което и договорът не е породил действие.

2. Цедентите по двата договора за цесия не са уведомили длъжника В., поради което и двата договора за цесия не са породили действие спрямо него и третите лица (ищците), респ. ответницата няма качеството на частен правоприемник за вземанията по изпълнителния лист от 15.11.2011 г.

3. Вземанията, прехвърлени с двата договора за цесия, са погасени по давност.

В тази връзка се сочи, че въз основа на изпълнителния лист от 15.11.2011 г. е било образувано изп. д. № 20118480400794 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 в 2

КЧСИ, по което е имало едно единствено изпълнително действие, което да прекъсне давността — налагане на възбрана върху недвижим имот е Постановление от 28.12.2011 г. Това изп.дело е било прекратено, поради перемпция.

Впоследствие, въз основа на изпълнителния лист от 15.11.2011 г., било образувано изп. д. № 20168410403023 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, по което не били извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността за вземането. Делото също било прекратено, поради перемпция.

По изп. д. № 20219210402710 също не били извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността.

Предвид всичко изложено, ищците молят, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че вземането на Б. П. Б. спрямо Н. И. В. в размер на 137 244.12 лева - главница по изпълнителен лист от 15.11.2011 г., издаден по т.д. № 821/2011 г. на Апелативен съд - гр. Пловдив, в полза на „Ф.“ ЕООД /н./, ЕИК: *******, посочена в разпределение от 04.03.2022 г. по изп. д. № 20209230400357, не съществува.

Ищците претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали отговори на исковата молба. Ответниците оспорват иска с възражението, че е неоснователен. Молят, да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.

Ответницата Б. П. Б. възразява, че договорът за цесия, сключен между нея и „Е.И.Г.“ ЕАД, не е влязъл в сила, тъй като това твърдение било недоказано от ищците.

Недоказано било и твърдението на ищците, че двата договора за цесия нямали действия спрямо тях и спрямо длъжника Н. И. В..

Недоказано било и твърдението на ищците, че прехвърлените с двата договора за цесия парични вземания били погасени по давност. Сочи, че дори и давността да е изтекла, това не водело до погасяване на самото вземане, а на възможността за принудително изпълнение, като вземането продължавало да съществува и длъжникът продължавал да дължи.

Ответникът Н. И. В. заявява, че признава, че има непогасен дълг към Б. П. Б. в размера, посочен в договора за цесия от 14.10.2016 г., сключен между нея и „Е.И.Г.“ ЕАД. Заявява, че е бил уведомен надлежно и в срок относно прехвърлянето на паричните вземания с посочените от ищците договори за цесия. Заявява и че се отказва от погасителната давност, в случай че се установи, че е изтекла, и че не желае да се ползва от последиците ѝ относно задължението, което има към ответницата Б..

Съдът приема следното от фактическа страна:

На 15.11.2011 г. е издаден изпълнителен лист (л. 46), съгласно който Н. И. В. е осъден да заплати на „Ф.“ ЕООД, сумата от 116 848.92 лева – неустойка за забава, и разноски. За събиране на тези вземания е било образувано изпълнително дело от ЧСИ 3

Р.А. (с молба, л. 107). На 12.11.2015 г. като взискател по това дело е конституиран „Е.И.Г.“ ЕАД, който придобил вземането от първоначалния кредитор с договор за цесия от 06.07.2015 г. (видно от молбата, договора за цесия и протокола от ЧСИ, л. 195199). Впоследствие производството за събиране на това вземане е продължило от ЧСИ Н.М. (видно от молбата и разпореждането, л. 233-235).

Видно от приетите по делото удостоверение за наследници (л.9-10, изпълнителни листове (л. 11-15), молба и разпореждане (л. 16-18), настоящите ищци са конституирани като взискатели по изп. д. № 20209230400357 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег. № 923 от КЧСИ на мястото на първоначалния взискател - Б. Х.в Д., който е починал на 06.09.2021 г.

Изпълнителното дело на ЧСИ Г.Н. е било образувано за събиране на вземане от Н. И. В.. По това производство е била проведена публична продан на имот, собственост на длъжника В.. На 16.12.2021 г., след проведено явно наддаване, за купувач е обявен Х. Д., лично и като пълномощник на Р. и С. Д.и (видно от съобщение, обявление и протокол за отваряне на наддавателни предложения, л. 19-32).

На 23.12.2021 г., Б. Б. се е легитимирала пред ЧСИ Н.М. като кредитор на Н. В. на основание договор за цесия от 17.10.2016 г., с който е придобила вземането на „Е.И.Г.“ ЕАД и е поискала да получи оригинала на изпълнителния лист (л. 303-310).

Така на същата дата (23.12.2021 г.) Б. Б. е подала молба за образуване на друго изпълнително дело (л. 45). Към молбата е представен изпълнителният лист, издаден на 15.11.2011 г. (л. 46 и л. 323). Приложени са и два договора за цесия. С първия първоначалният кредитор на Н. В. е цедирал вземането си към него на „Е.И.Г.“ ЕАД, което на 17.10.2016 г. го е цедирало на Б. Б.. В първия договор за цесия е уговорено, че прехвърлянето се счита извършено от момента на подписването на договора (раздел II, л. 49). Аналогично е и предвиденото в чл. 1.3 от договора от 17.10.2016 г.(л.51). Освен това в този втори договор е посочено, че същият ще бъде заверен нотариално след представяне на доказателства за плащането на цената, поради което след като на 17.10.2016 г. подписите са удостоверени от нотариус, то следва да се приеме, че плащането е извършено.

Отново на 23.12.2021 г., Б. Б. е подала молба до ЧСИ Г.Н. (л. 47), с която е поискала да бъде конституирана като взискател по изп. дело №20209230400357. За да бъде присъединена като взискател Б. Б. се е легитимирала като кредитор на Н. В. по вече образуваното по нейна молба друго изпълнително дело на същата дата. Видно от съобщението (л. 56) тя е била присъединена на същия ден. На 04.03.2022 г., ЧСИ Н. е изготвил разпределение на сумата от 1 263 000 лева, представляваща предложената от Х. Д. цена за обявения на публична продан имот.

В разпределението е включено вземане на ответницата Б. Б. за сума в общ размер на 144 649.48 лева, от които:

4

108 лева - предплатени такси по изпълнителното дело на основание чл.

136, т. 1 от ЗЗД;

144 541,48 лева, които, видно от удостоверението по чл. 456 ГПК (л.48), представляват главница по Изпълнителен лист от 15.11.2011 г. в размер на 137 244,12 лева, и 7 297,36 лева такси по изп. д. № 20219210402710 по описа на ЧСИ С.П..

В разпределението (л. 59) ЧСИ Н. е посочил, че взискателите (настоящи ответници) имат вземане към датата на разпределението в размер на 2 219 301,88 лева.

От тази сума за получаване са им е определени 983 038,67 лева, а за Б. Д., който не е участвал в наддаването, е опредЕ. сума за получаване от 245 759,66 лева. Посочено е още, че Б. Б. има вземане за 144 541,48 лева като съразмерно с определения от ЧСИ коефициент и след приспадане на таксата за изпълнението тя следва да получи 61 231,68 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 464, ал. 1 ГПК.

Отрицателният установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на взискател в изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на вземане на друг взискател към длъжника.

В настоящия случай се установи, че ищците и първият ответник са взискатели по образуваното срещу втория ответник изпълнително дело, че по изпълнителното дело е извършена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, като въз основа на съставен протокол съдебният изпълнител е извършил разпределение, при което в полза на първия ответник е опредЕ. сума за частично удовлетворяване, а в полза на ищците - за погасяване на част от вземанията им. С оглед на това, налице е надлежна процесуална легитимация по делото. Оспореното вземане е включено в разпределението по изпълнителното дело. Не се твърди, че сумата е била предадена от съдебния изпълнител на взискателя с оспорено вземане (липсват и такива доказателства). На последно място, искът е предявен в законоустановения едномесечен срок от съобщението за извършеното разпределение. Следователно, искът е процесуално допустим.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск, ответниците са тези, които следваше да докажат, при условията на пълно и главно доказване, всички предпоставки на отричаното от ищеца вземане, т.е. фактите, от които то произтича. Ответниците следваше да установят по делото фактът, че Н. В. е имал задължение по изпълнителен лист от 15.11.2011 г., което е прехвърлено на Б. Б. въз основа на два договора за цесия: първият от 06.07.2015 г., с който „Ф.“ ЕООД /н./ прехвърля вземането на „Е.И.Г.“ ЕАД, и вторият: от 5