Разпореждане № 437 от 13.03.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 437 гр. Перник, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500202 по описа за 2026 година

С решение № 156 от 09.03.2026 г. по к.гр.д. № 1727/2024 г. на ВКС, Първо Г.О. се отменя въззивно решение № 6 от 05.01.2024г., постановено по гр. д. № 602/2023г. на Окръжен съдПерник ,като се връща делото на Окръжен съд- Перник за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по доводите, въведени във въззивната жалба. В мотивите на цитираното решение е прието, че предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд се е произнесъл по доводи, които са въведени за първи път в писмени бележки, представени след приключване съдебното дирене пред въззивната инстанция, по които насрещната страна не е имала възможност да изрази становище и да посочи доказателства. Въззивният съд е приел, че се касае за императивна материалноправна норма, която е длъжен да приложи, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Принципно правилни и в съответствие с практиката на ВКС са изводите на въззивния съд относно задължението за прилагане на императивна материалноправна норма, но и в такава хипотеза с оглед принципа на равнопоставеност, съдът е длъжен да уведоми страните и им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства /решение № 208 от 8.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2016 г., I г. о.; решение 5 № 145 от 1.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2587/2016 г./. Като е приел, че предвид разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, предявеният иск е неоснователен, въззивният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, защото не е налице конкуренция на права, която да бъде разрешена с прилагане на посочената норма. За установяване на правата си върху спорния имот ответницата е представила нотариален акт за дарение № 191/2010г., с който спорният имот й е дарен. Видно от този нотариален акт, при съставянето му е бил представен констативен нотариален акт № 75 от 1994г. Последният е приложен като доказателство и с него праводателите на ответницата /респ. наследодателите им/ въз основа на представени документи, са признати за собственици на недвижими имоти, сред които и процесният. При съставянето на констативния нотариален акт от 1994г. е било представено решение № 75 от 18.10.1994г. на ОПК- Радомир /т. 9 от приложенията/, с което на наследници на Петър Георгиев Васев е признато правото на възстановяване върху земеделски земи с план за земеразделяне. Решение на органа на поземлената собственост, с което да е била възстановена собствеността върху спорния имот, не е било представено при съставянето на констативния нотариален акт, а също и в хода на производството пред двете инстанции. Заповед № 391 от 23.06.1996г., изд. от Кмета на община Радомир, с която на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е признато правото на собственост върху спорния имот, не е породила целените правни последици, тъй като е издадена от 1 административен орган извън правомощията му и на това основание е нищожна.

Следователно недоказани са твърденията на ответницата, че е частен правоприемник на лица, на които собствеността върху спорния имот е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, предвид на което и в случая липсва конкуренция на права между приобретател по сделка, сключена с ТКЗС и реституирани собственици на имота по реда на ЗСПЗЗ /респ. техен частен правоприемник/ и нормата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ е неприложима. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и на основание на чл.

293, ал. 3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по доводите, въведени във въззивната жалба.

С решение № 108 от 09. 06. 2023г., постановено по гр. д. № 200 / 2022г. по описа на Радомирския районен съд е : Признато за установено по отношение на А. Б. П., с ЕГН:

**********, с адрес: ** Б. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и И. К. И., с ЕГН:

**********, с адрес: ***, че К. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е собственик на следния недвижим имот, а именно: незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.

Радомир, с площ по нотариален акт от 940 кв. м, а по скица - от 957 кв. м, за който съгласно регулационния план на гр. Радомир, одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г. на кмета на община Радомир е отреден парцел XVIII-2401 (осемнадесети за имот с планоснимачен номер две хиляди четиристотин и първи), от кв. 6, отреден за жилищно застрояване, при граници (съседи): улица с ОК 544 - 545, УПИ XIX801, УПИ XI-2402, УПИ XII-802 и УПИ XVII-788, всички от кв. 6 по плана на гр. Радомир. Отменен на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК е нотариален акт № 75, том VI, дело № 1976/1994 г. по описа на нотариус М. Димитров, с район на действие - РС - Радомир. Осъдени са А. Б. П., с ЕГН: **********, с адрес: ** Б. П.

К., с 1 ЕГН: **********, с адрес: *** и И. К. И., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на К. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 2413,75 лева (две хиляди четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сторени от ищцата деловодни разноски. Недоволна от решението е останала А. Б. П., която чрез адвокат А. А., го е обжалвала изцяло. Посочва, се като оплакване във въззивната жалба, че в противоречие с материалите по делото съдът е приел, че по делото било установено и че не се спорило между страните, че недвижимият имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. Радомир, с площ по нотариален акт от 940 кв. м, а по скица - от 957 кв. м, за който съгласно регулационния план на гр. Радомир, одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г. на кмета на община Радомир е отреден парцел XVIII-2401 (осемнадесети за имот с планоснимачен номер две хиляди четиристотин и първи), от кв. 6, отреден за жилищно застрояване, при граници (съседи): улица с ОК 544 - 545, УПИ XIX-801, УПИ XI2402, УПИ ХП-802 и УПИ XVII-788, всички от кв. 6 по плана на гр. Радомир бил идентичен с недвижимия имот, описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия, въз основа на който ищцата твърди, че била собственик на процесния имот.

Считат, че такъв извод от фактическа страна не може да бъде направен нито въз основа на изразеното становище от А. Б. П. по делото. Такъв извод от фактическа страна не може да бъде направен и въз основа на представеното по делото удостоверение от Община, Радомир за идентичност, в което е отразено, че е налице само частична идентичност между имота, описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия и урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.

Радомир, с площ по нотариален акт от 940 кв. м, а по скица - от 957 кв. м, за който съгласно регулационния план на гр. Радомир, одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г. на кмета на община Радомир е отреден парцел XVIII-2401 (осемнадесети за имот с планоснимачен номер две хиляди четиристотин и първи), от кв. 6, отреден за жилищно застрояване, при граници (съседи): улица с ОК 544 - 545, УПИ XIX-801, УПИ XI-2402, УПИ ХП-802 и УПИ XVII-788, всички от кв. 6 по плана на гр. Радомир. По делото от страна на ищцата не била доказана идентичност между недвижимия имот, посочен в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия, и описания по-горе урегулиран поземлен имот, поради което необосновано съдът бил приел, че това обстоятелство било установено по делото и че за това обстоятелство нямало спор между 2 страните. В противоречие с доказателствата по делото съдът бил приел, че ищцата притежава правото на собственост върху процесния урегулиран поземлен имот въз основа на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия. В противоречие с доказателствата по делото съдът бил приел, че правото на собственост върху описания по-горе урегулиран поземлен имот не било прехвърлено на А. Б. П. въз основа на нотариален акт за дарение №° 191, том. И, per. № 1102, дело 371 от 2010г., тъй като прехвърлителите (дарителите) не били собственици на този имот. В противоречие с материалния закон били и изложените от съда мотиви по направеното от А. Б. П. възражение ( като евентуално), че дори да се приеме, че не е собственик на процесния имот на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение №° 191, том. II, per. № 1102, дело 371 от 2010г., то тя е придобила правото на собственост върху този имот на основание давностно владение.

По делото било прието като доказателство удостоверение № 136/12.11.2021г., издадено от Община, Радомир, в което било отразено, че УПИ XXIV-251 в 6 по отменения план на гр.

Радомир от 1969г., описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия е идентичен с част от УПИ XVIII2401 в кв. 6 и с част от УПИ XII- 802 в кв. 6 по сега действащия регулационен план на гр.

Радомир, одобрен със Заповед № 367/28.12.2001г.

По делото бил предявен иск за собственост на УПИ XVIII-2401 в кв. 6, като по делото нямало доказателства каква именно част ( колко кв.метра) от УПИ XXIV-251 в 6 по отменения план на гр. Радомир от 1969г., описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия е идентичен с част от процесния УПИ XVIII-2401 в кв.б по сега действащия план за регулация на гр.

Радомир. С оглед на това изцяло необосновано и в противоречие с издаденото удостоверение от Община, Радомир съдът бил приел, че е налице пълна идентичност между имота, описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия и процесния УПИ XVIII-2401 в кв.6 по сега действащия план за регулация на гр. Радомир. По тези съображения необосновано и неправилно съдът бил приел, че ищцата К. Свиленовска К. била собственик на УПИ XVIII2401 в кв.6, с площ от 957 кв. метра по сега действащия план за регулация на гр. Радомир на основание нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия. Тези изводи на съда и от фактическа и от правна страна били неправилни, тъй като по делото било изяснено, че между имота, описан в нотариалния акт за покупко-продажба от 1979г., и процесния на УПИ XVIII-2401 в кв.б, с площ от 957 кв. метра по сега действащия план за регулация на гр. Радомир не е налице идентичност. Както било посочено по-горе, съгласно издаденото удостоверение от Община Радомир само част от имота, описан в нотариалния акт за покупко-продажба от 1979г., попадал в процесния на УПИ XVIII-2401 в кв.6, а останалата част попада в друг урегулиран поземлен имот, който не бил предмет на делото, като по делото от ищцата не били ангажирани никакви доказателства и каква именно част като площ попада в процесния урегулиран поземлен имот. По тези съображения и предвид обстоятелството, че от ищцата е предявен иск да се признае за собственик на процесния на УПИ XVIII-2401 в кв.6, с площ от 957 кв. метра, на основание договор за продажба, за който бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия, предявеният по делото иск за собственост бил неоснователен и недоказан, поради което неправилно с обжалваното решение този иск бил уважен от съда. По същите съображения неправилно с обжалваното решение съдът бил отменил и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 75, том VI дело № 1976/94г., с който останалите ответници- праводатели на А. Б. П., са били признати за собственици на недвижимите имоти, описани в нотариалния акт, по наследство, делба и давностно владение. На следващо място, считат за неправилни и необосновани и решаващите изводи на съда, че А. Б. П. не била собственик на процесния имот на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение №° 191, том. II, per. № 1102, дело 371 от 2010г., тъй като дарителите-прехвърлители не били собственици на процесния урегулиран поземлен имот.