Решение № 517 от 02.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330106782 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД, с които осъдителни искове се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата следните суми:301,74 лева, недължимо платена сума по клауза „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка на паричен заем“ по договор за паричен заем № ***/***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозирана на исковата молба в съда/15.5.2023г./ до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 291,60 лева недължимо платена сума по клауза „Такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ по договор за паричен заем № ***/*** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата/15.5.2023г./ на депозирана на исковата молба в съда до окончателно изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че по силата на гореспоменатия договор ищцата е получила 700 лева заемни средства. Била е уговорена възнаградителна лихва от 15 %, а ГПР бил 14.85 %, като заемателя е следвало да заплати еднократна такса за експресно разглеждане, както и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Твърди се, че Д. е заплатила на „Кредит Тайм“ сумата от 1504 лева, с която сума е погасила всички свои задължения по договора.

Излагат се подробни съображения, че процесният договор е недействителен, поради което и сумите внесени над главницата, следва да 1 бъдат върнати от ответното дружество на ищцата

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, е постъпил такъв от ответното дружество, в който се твърди, че ищцата не представя доказателства и излага твърдения.

Оспорва исковете по основание и размер, като излага съображения.

Предявени са осъдителни искове на основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищцата е да установи валидно правоотношение, по което е изплатила претендираните суми без основание.

В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се установява, а и е безспорно между страните, че между тях е сключен договор за паричен заем № ***/***г, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 700 лева. Установява се още от събрания доказателтвен материал, че паричният заем е отпуснат при лихвен процент в размер на 15 % и ГПР в размер на 14,85 %. В договора било посочено, че от потребителя се дължи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем в размер на 380 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитн предложение в размер на 388,80 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредит Тайм“ ЕООД като заемодател и ищцата като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 700 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 2 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 700 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е над два пъти по-голяма – 1504 лева. Така уговорените клаузи за заплащане на допълнителни такси противоречат и на нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. Доколкото целият договор за кредит се явява нищожен, то такива се явяват и отделните клаузите за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрения на паричен 3 заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Изясни се и че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответника следните суми попроцесните клаузи -сума в размер от 301,74 лв. по недействителна клауза „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка на паричен заем“ и сума в размер на 291,60 лева по недействителна клауза „Такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение“. За посочените размери на сумите е и допуснато изменение на предявените искове с протоколно определение в съдебно заседание на 16.1.2024г. За същите размери предявените искове се явяват основателни, доколкото ответната страна не обоснова наличието на валидно правоотношение, по силата на което да е настъпило имущественото разместване. Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД посочените суми, представляващи заплатени от ищеца на ответника суми при начална липса на основание.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 250 лева. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на по 500 лева по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки един от двата иска, които следва да се присъдят на адв. Б..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520 ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД следните суми: 301,74 лв., представляваща предадена от ищеца на ответника сума при начална липса на основание- по недействителна клауза „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка на паричен заем“ по договор за паричен заем № ***/***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозирана на исковата молба в съда/15.5.2023г./ до окончателно изплащане, както и сума в размер на 291,60 лева,представляваща предадена от ищеца на 4 ответника сума при начална липса на основание- по недействителна клауза „Такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ по договор за паричен заем № ***/*** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата/15.5.2023г./ на депозирана на исковата молба в съда до окончателно изплащане.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на М. Д. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 250 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат Д. Б., АК – ***, сумата в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М. Д. Д., ЕГН **********, по гр.д. №6782/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5