Решение № 1124 от 07.07.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1124

Смолян, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700357 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" от КСО вр. чл. 146 и сл. от АПК и е образувано по жалба на В. Б. Д. от [населено място], [улица], общ. Д. чрез адв. Н. Т. срещу Решение № 1040-20-198/16.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – [област] с което е оставено в сила разпореждане [номер]-02-60-5/26.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област].

С жалбата се сочи, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е приложена неправилно в конкретния случай, тъй като жалбоподателя е придобил право на ПОБ на 07.01.2023 г., т.е. преди влизането па разпоредбата в сила с държавен вестник бр. 67 от 2024 г., т.е. от 13.08.2024 г. В тази връзка счита, че неправилно е изчислен и размера на отпуснатото му ПОБ. В случая с следвало административния орган да определени размер на ПОБ съгласно правилата действащи преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО.

При тези доводи счита, че следва размера на ПОБ да бъде съобразен с нормите на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (Е0)№883/2004 т.е. изчисляването на ПОБ да бъде изключително от трудовото възнаграждение получавани от последния му трудов договор. Сочи и че административният орган е спрял производството за необосновано дълъг период от време, което е в противоречие с европейските правила за координация на системите за социална сигурност, които не предвижда възможност за спиране на производства по отпускане на парично обезщетение за безработица. Твърди, че административният орган е нарушил Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица, приета с ПМС № 32/11.02.2022 г., изменена 2024 г., според която до постъпване на отговора от другата държава, органът следва да се произнесе на база налични редовни документи и на база данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В жалбата се сочи за нарушени основните принципи, свързани с приложението на материалноправната норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като незаконосъобразно административният орган се е позовал на незабавно действие на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Правопораждащите факти за жалбоподателя са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 54в от КСО, преди влизането в сила на новата ал. 8 и правото е упражнено чрез подаване на заявление преди изменението на разпоредбата.

Сочи се, че за разлика от националното ни законодателство, европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране производствата по отпускане на обезщетение, като правото на ЕС предвижда дори предварително получаване на обезщетение от трета страна.

Моли, Решението на Директора на ТП на НОИ – [област] да се отмени като незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – [област], с писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното: Със заявление вх. № 202-02-60/22.02.2023 г. подадено в дирекция „Бюро по труда“ - [община], В. Д. е поискал отпускане на ПОБ. В заявлението за отпускане на ПОБ, Д. декларира прекратено, считано от 07.01.2023 г. правоотношение с френски осигурител. Посочва, че в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на осигуряването е придобил осигурителен период във В. за времето от 11.06.2022 г. до 14.12.2022 г. Със справка вх. № 202-02-60-5 са приети постъпилите от КИ на [държава] СЕД [Наименование]и СЕД [Наименование]Със СЕД [Наименование]е удостоверен осигурителен период за времето от 15.12.2022 г. до 06.01.2023 г. вкл. и основание за прекратяване на последната заетост - „Дата на изтичане на договора“. Със СЕД [Наименование]е удостоверен период на доход от заетост за времето от 15.12.2022 г. до 06.01.2023 г. вкл. в размер на 1516,98 евро.

На 09.03.2023 г. чрез [Наименование]е изготвено и изпратено искане за осигурително досие ([Наименование]) до КИ на В. за издаване на СЕД [Наименование]за периодите декларирани от лицето.

В отговор на искането на 20.05.2024 г. със справка вх. № 202-02-60-10 е приет получения от КИ на В. СЕД [Наименование]Със СЕД [Наименование]са удостоверени осигурителни периоди за времето от 03.05.2021 г. до 22.10.2021 г. вкл. и за времето от 11.06.2022 г. до 14.12.2022 г. вкл.

Поради това, че е констатирано подаване на информация за осигуряване на Д. за времето от 01.04.2022 г. до 10.06.2022 г. при осигурителя ЕТ „С. П.-С.“, [ЕИК], като този осигурител е поставен под наблюдение от ТП на НОИ - [област] е наложително да се извърши проверка в осигурителя ЕТ „С. П.-С..

На 15.01.2024 г. е изготвено писмо изх. № 1043-20-4 до ТП на НОИ - [област], като е поискано извършване на проверка в осигурителя, относно действителността на осигурителния стаж за времето от 01.04.2022 г. до 10.06.2022 г. На 15.02.2024 г. е получен констативен протокол от извършената проверка. Констатирано е, че не са установени нередности.

На 08.04.2024 г. е изготвен и изпратен до компетентната институция (КИ) на Великобритания СЕД Н005 - искане на информация за пребиваване на В. Д..

На 25.02.2025 г. със справка вх. № 202-02-60-15 е приет постъпилия от КИ на Великобритания СЕД Н006. Със СЕД Н006 в секция „Допълнителна информация“ е удостоверено - „[Наименование]”. В превод на български - „Вашият клиент е с уреден статут“.

Издадено е разпореждане [номер]-02-60-2 от 11.03.2025 г., с което е възобновено производство по подадено заявление от В. Д..

С разпореждане [номер]-02-60-3/25.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано отпускане на ПОБ с подробно изложени в него мотиви. С Решение № 1040-20-72/22.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област] е оставено в сила ТОВА Разпореждане

Срещу Решение № 1040-20-72/22.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – [област] е подадена жалба в Административен съд - [област]. С Решение № 911/01.08.2025 г. на Административен съд - [област] е отменено Решение № 1040-20-72/22.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 202-02-60/22.02.2023 г. при съобразяване със задължителните указания по приложението на материалния закон. След което на 26.08.2025 г. е издадено разпореждане [номер]-02-60-5, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Д. е отпуснато ПОБ за периода от 07.01.2023 г. до 06.07.2023 г. вкл. в размер на 22,48 лева дневно, като е взет предвид осигурителният доход за 24 - месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването, както и доходите, получавани от Д. по време на последната заетост във [държава], т.е 18 770,63 лв. (15430,00 + 2427,72 + 912,91), от който според броя на работните дни за периода от 01.01.2021 г. до 06.01.2023 г. вкл. - 501 работни дни е получена сумата от 37,47 лв. /среднодневен осигурителния доход/, която се умножава по 60%, което е 22,48 лв. дневен размер на ПОБ.

За да остави в сила това разпореждане директорът на ТП на НОИ - [област] е приел, че Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

За да потвърди разпореждането Директорът на ТП на НОИ - [област] е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет предвид доходът придобит във [държава] и доходите на лицето през последните 24 месеца.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - [област] направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е концентриран в приложението на параграф 3 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 [община] 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в [държава] или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. и приложима в процесния случай с оглед подаване на заявлението след влизане в сила на нормата), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред на 07.01.2023 г., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани към датата на подаване на заявлението, но правните последици са настъпили след влизане в сила на изменението на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при което и съгласно чл. 142 от АПК съответствието с материалния закон от съда се преценя към датата на издаване на разпореждане [номер]-02-60-5/26.08.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] за ПОБ, при което и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на това основание са неоснователни.

Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2071d82b-30d0-497d-8743-da0ec4c61006