Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 957 от 17.06.2026, Административен съд - Смолян

Съд
Административен съд - Смолян
Дело
Касационно административно наказателно дело 189/2026
Вид
Решение № 957
Подписан
17.06.2026
В сила
17.06.2026
Състав
Петя Оджакова, Игнат Колчев , Красимира Селенова

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 т.1 б."б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172 ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 957

Смолян, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА канд № 20267230600189 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на началник Сектор „ПП“ при ОДМВР- [област] срещу решение №28/19.04.2026г. по АНД №645/25г. на РС [област], с което е отменено НП от 24.09.2025г., издадено на Д. Т. за нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, в жалбата се излагат подробни доводи с искане за неговата отмяна и потвърждаване на НП.

В с.з. жалбоподателят р.пр. не изпраща представител. Депозирано е подробно писмено становище вх.№1701/10.06.2026г, с което се поддържа жалбата и се претендират разноски за две инстанции, прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Ответникът по касация, Д. Т. р.пр. не се явява и не изпраща представител в с.з., не депозира писмено становище.

Представителят на ОП-[област] заема становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на РС-[област] да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - [област] счита касационната жалба за допустима, по същество за основателна, поради следното:

С атакуваното пред въззивния съд НП, на Т. е наложена глоба за нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП, а именно за това, че на 02.09.2025г. в [населено място] управлява МПС, след като СУМПС му е отнето със Заповед за ПАМ от 20.08.2025г., издадена на осн.чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП. Въззивният съд, отменяйки НП е извършил косвен съдебен контрол на заповедта за ПАМ, с която е отнето СУМПС и е преценил, че след като от експертизата не се установява наличие на наркотични вещества, то заповедта за ПАМ, издадена на 20.08.2025г. за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, е била неправилно издадена.

След анализ на доказателствата и доводите в касационната жалба, касационната инстанция счита решението за необосновано, поради следното:

В административно-наказателното производство пред въззивния съд се прилагат правилата на ЗАНН във връзка с НПК. Косвен съдебен контрол на административния акт, с който е отнето СУМПС, какъвто контрол е извършил съдът, не е допустим. Възможност да упражнява косвен съдебен контрол за валидност на административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК има само общият съд, но в рамките на общото гражданско производство. Както въззивният съд в производството по ЗАНН, така и административния съд по реда на препращащата норма на чл. 144 АПК, нямат право на косвен съдебен контрол на влезнал в сила административен акт. Това е така, тъй като в чл.145 АПК е предвиден контрол за законосъобразност, а в чл. 149 АПК е предвидено, че всяко лице с правен интерес може да оспори всеки административен акт с искане за обявяване на неговата нищожност. Съществуват изрични норми в АПК, уреждащи оспорването на законосъобразността на административните актове и исканията за обявяване на тяхната нищожност. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени пред „неуреден въпрос“ по смисъла на чл. 144 АПК, за да е налице препращане към ГПК /Реш. № 6052 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2012 г/. На свой ред, когато заповедта за ПАМ не е оспорена, въпросите за нейната унищожаемост са преклудирани, тъй като лицето е имало възможността да я оспори. При липса на данни по делото заповедта да не е породила правни последици, тя следва да се счита за влязла в сила / Реш. № 4813 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2025 г/.

Горното, в контекста на релевантните по спора факти означава, че с влязла в сила Заповед за ПАМ от 20.08.2025г. на Т. е отнето СУМПС за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП. Заповедта действа до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 м. Въпросът за отговорността е решен с прекратяване на наказателното производство с постановлението на прокурора от 18.11.2025г, след като става ясно от токсикохимичната експертиза, че на 20.08.25г. Т. не е управлявал след употреба на наркотични вещества. По делото няма данни дали прекратителното постановление е обжалвано пред РС-[област], респ. кога е влязло в сила, но с прекратяване на ДП №347/24г. въпросът за отговорността се счита за решен. От момента на издаване на заповедта за ПАМ на 20.08.2025г. до 18.11.2025г. лицето е с отнето СУМПС. Управлявайки в срока на действие на заповедта, с която е лишен от правоуправление, а именно на 02.09.2025г., Т. консумира деяние по чл.150а ал.1 ЗДвП, което обосновава правилност на издаденото НП.

Заповедите за ПАМ, с които се отнемат СУМП се издават за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.Те се издават при обвързана компетентност и подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Към момента на издаване на заповедта за ПАМ, което става при спиране на водача и съставяне на АУАН, е установено управление след употреба на наркотични вещества, което установяване е извършено с Дръг тест 5000 и е по реда, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.3 вр.пар.1 т.4 от наредбата, употребата на наркотични вещества се установява на място с тест. В случая, е съставен протокол за употреба на наркотични вещества и процедурата за установяване по Наредбата е спазена. Определящ за ПАМ е резултата от теста, който е направен на място в хода на проверката и който в случая установява наличие на наркотични вещества. Целта на ПАМ е да се осуети възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция. Процесната ПАМ не цели да санкционира нарушителя, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка, ограничаване и намаляване броя на ПТП, на загинали и ранени при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. За издаване на ПАМ е необходимо да се състави редовен АУАН, който има материална доказателствена сила – чл.189 ал.2 ЗдвП и да се спази реда по Наредбата за установяване на наркотични вещества, а за ангажиране на отговорността на дееца е меродавно изследването на лабораторията по чл. 20 от Наредбата. Неслучайно, според чл. 172 ал.6 ЗДвП подадената жалба срещу заповедта за ПАМ не спира нейното изпълнение, тоест заповедите имат предварително изпълнение по закон. В случая, заповедта не е обжалвана в 14-дневния срок, не е отменена по съдебен ред, влязла е в законна сила и е породила своите последици. Заповедта е прекратила своето действие с настъпването на законово предвидените прекратителни условия, а именно с решаване въпроса за отговорността. Това в случая не става с резолюцията на наказващия орган от 21.08.2025г., а с прекратяване на наказателното производство с постановлението на прокурора на 18.11.2025г.

Като има предвид изложеното, касационната инстанция счита, че НП е правилно и обосновано издадено. Стигайки до обратния извод съдът е издал неправилно решението, което следва да бъде отменено.

С оглед изхода от делото, в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер по 70 евро за всяка инстанция.

Водим от горното Административен съд - [област]

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение №28/19.04.2026г. по АНД №645/25г. по описа на РС- [област] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1058-000834/24.09.2025г. на началник сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-[област], с което на Д. Т. Т., [ЕГН] е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Т. Т. [ЕГН] да заплати на ОДМВР [област] разноски в размер на 140 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�