Решение № 16092 от 23.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16092 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110109105 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане при подадено възражение по чл. 414 ГПК) Производството е образувано по искова молба с вх. № 53375/19.02.2024 г., от Т С“ ЕАД, ЕИК ...., представлявано от А А - Изпълнителен директор и И И Е- председател на УС срещу Й. Н. Й. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1336, обл. София, общ. Люлин, ж.к. „....... с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на и щ е ц а 1212.68 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 227.98 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г., изчислена върху главница от 1212.68 лева 3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 28.90 лева главница за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г., 1 представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 6.78 лева лихва за периода 16.12.2020 г. до 15.11.2023 г., изчислени върху главница от 28.90 лева за които суми има издадена Заповед № 36493 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.12.2023 г. по ч. гр. д. № 64760 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер 172898, ID номер 189811, инсталация № **********, за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1336, обл. София, общ.

Люлин, ж.к. „......

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к. 1336, обл. София, общ. Люлин, ж.к. „....... Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. В него прави възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия. Твърди, че не е собственик, нито вещен ползвател, и няма доказателства в тази насока. Оспорва да е дължима лихва, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството. Оспорва дължимост на мораторни лихви.

Твърди, че сумите за дялово разпределение са неоснователни. Сумите за дялово разпределение са неоснователни. Твърди, че трябва да се докаже, както размера, така и че същото е в рамките на процесния период. Твърди, че не са 2 ангажирани такива доказателства. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя списък с разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Моли да се уважат исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът, не се явява в о.с.з.С допълнителна молба поддържа отговора на исковата молба. Моли да не се допускат експертизи, тъй като не оспорват иска. Представя списък по чл.80 ГПК. Претендира разноски.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща представител в о.с.з. Депозира писмена молба.

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 18518/30.04.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото вече от съда и произнесено (л.63-70 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 18518/30.04.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция, поради което, с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда да го повтаря в решението по същество (л. 63-70 от делото).

В цитираното определение, съдът се е мотивирал защо е назначил експертизи, а именно поради наличието да се оспорват исковете по основание и размер и доставяно количество енергия и дяловото разпределение.

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот се установи, на 02.08.1987 г. ответникът Й. Н. Й. е получил в собственост, на основание дарение, следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1....... ж.к.

Люлин ведно с избеното помещение (л.15-16 от делото). От представеното удостоверение от СО, район Люлин се установи, че бл.12-17 е идентичен с бл.618 (л.22 от делото). При това положение, съдът приема, че се доказа, че 3 ответникът е собственик на имота.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота като негови съсобственици при равни дялове през процесния период. (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.

По делото се установи, че ОУ за продажба на топлинна енергия от Т С“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2016 г. са публикувани и са влезли в сила, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период подзаконова нормативна уредба. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ищцовото дружество (видно от приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ).

4

Ответникът не успя да докаже, че е прехвърлил имота за процесния имот на друго лице.

Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 8793 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ, л.110-112 от делото), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и имот. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.