Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10388 от 08.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55350/2021
Вид
Определение № 10388
Подписан
08.03.2024
В сила
08.03.2024
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 521 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 521, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 406 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10388 гр. София, 08.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20211110155350 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Ла.“ ООД, с ЕИК: ***, доуточнена с молба с вх. № 90788/18.11.2021 г. и молба с вх. № 227570/25.10.2022 г., подадена чрез процесуалния му представител – адв. Е. А., срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден алтернативно или 1/ да възстанови всички нанесени вреди /по тавана на МПС/ на увреден автомобил „П.Б.“, с рег. № **, собственост на ищцовото дружество или алтернативно 2/ да заплати на ищеца заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането – като вредите са следствие от настъпило на 26.05.2021 г. в 17,00 ч. в гр. Лозана, ул. **, Швейцария застрахователно събитие по застраховка „Каско +” със застрахователна полица № *** на МПС марка „П.”, модел „Б.”, с рег. № **. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните бил налице валидно сключен договор за комбинирана застраховка „Каско+” със застрахователна полица № *** с период на действие от 09.02.2021 г. до 08.02.2022 г. за лек автомобил марка „П.”, модел „Б.”, с рег. № **.

Твърди се, че на 26.05.2021 г. около 17.00 часа при опит да влезе в подземен паркинг е настъпило застрахователно събитие, а именно – поради непреценяване на височината на буса тавана на лекия автомобил „П.Б.“ се е ударил в бетонна козирка на тавана на подземния паркинг, вследствие на което по тавана на автомобила предна част са нанесени вреди. Посочва, че при настъпването на застрахователното събитие автомобилът е бил управляван от съдружника в „Ла.“ ЕООД М.Г.М..

На следващо място се посочва, че ищецът уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като въз основа на уведомлението била образувана щета № ***. В тази връзка и ищецът поискал от застрахователя да 1 възстанови автомобила в един от двата доверени сервиза на застрахователя – „Авто-СИ“ ЕООД или „Е.А.“ ООД. На обаче 09.08.2021 г. последвал необоснован отказ от страна на застрахователя да заплати исканата сума.

След получаване на отказа ищцовото дружество е подало възражение, но в отговор на възражението застрахователят е подал отговор, с който е потвърдил отказа.

Ищецът посочва, че отказът на застрахователя е необоснован, тъй като процесният автомобил е застрахован за всички рискове. Оспорва да е налице груба небрежност, тъй като на паркинга в гр. Лозана многократно М.М. е паркирал различни автомобили на ищцовото дружество и не е настъпвал инцидент, а паркингът няма означение за максималната височина на автомобилите, които могат да го ползват, поради което водачът на МПС не е могъл да предположи, че ще настъпи инцидент.

Представени са писмени доказателства: застрахователна полица № *** от 08.02.2021 г.; международна карта В***; Свидетелство за регистрация на МПС част 1-ва; сметки за заплатени застрахователни премии; платежно нареждане от 02.06.2021 г.; уведомление за щета до „ДЗИ - О.З.“ ЕАД от 01.06.2021 г., опис-заключение по щета № *** от 08.02.2021 г.; електронно писмо за избор на доверен сервиз от 26.07.2021 г.; отказ с изх. № АД 2765/09.08.2021 г.; възражение от „Ла.“ ООД от 30.08.2021 г., писмо изх. № АЗ-3218/07.09.2021 г. на ДЗИ „О.З.“ АД, 2 броя извлечения от Търговския регистър.

Иска се допускане на автотехническа експертиза, задължаване на ответника да представи документи – цялата преписка по заведената претенция за увредения автомобил, както и допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.

Оспорва исковата молба в частта относно претенцията за осъждане на застрахователя да възстанови автомобила като недопустима, тъй като не е заплатена държавна такса и доколкото предявения иск не е неоценяем.

Искът за парична сума се оспорва изцяло по основание и размер.

Не се оспорва валидното застрахователно правоотношение с ищеца по застрахователна полица № *** по отношение на МПС марка „П.”, модел „Б.”, с рег. № **.

Оспорва се обаче процесното събитие да е застрахователно, тъй като е изключен риск от застрахователното покритие на основание т. 9.1 от Общите условия на договора, където е посочено, че застрахователят не отговаря при причиняване на вредите умишлено или при груба небрежност на застрахования. Поддържа се, че при настъпване на вредите водачът на автомобила е проявил груба небрежност, като не е съобразил габаритите на автомобила, не е съобразил обстоятелството, че автомобилът е бил с повдигнат покрив, което е задължително умение при управляване на лек автомобил. Посочва, че след като ищецът твърди, че водачът многократно е 2 преминавал през входа на паркинга, той бил трябвало да знае височината на входа и да съобрази габаритите на управлявания от него автомобил.

Оспорва исковата претенция като завишена, несъобразена със средните пазарни цени на труд и части и с констатираните вреди.

Оспорва адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, като прекомерно на осн. чл.78, ал.6 ГПК.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Прави искане за допускане на въпрос към съдебно-техническата експертиза.

Моли съдът да не допуска като писмено доказателство представеният от ищеца протокол за състоянието на гумите на автомобила, тъй като е с дата, следваща датата на настъпване на произшествието.

Моли съдът да не допуска исканите от ищеца двама свидетели, тъй като за установяване на застрахователното събитие се изисква техническо установяване, няма данни по делото към датата на застрахователното събитие да са присъствали свидетели и режимът при довеждане на свидетелите предполага такива отношения с ищцовата страна, които са индиция за пристрастност и заинтересованост на свидетелите.

Моли съдът да не задължава ответника да представя в цялост преписката по щетата, тъй като доказателственото искане не е конкретизирано в достатъчна степен, по делото са представени всички необходими документи и при уважаване на доказателственото искане на ищеца ще се получи дублиране на едни и също документи по делото.

Към отговора на исковата молба като доказателства са представени: комбинирана застрахователна полица № *** от 03.12.2018 г., комбинирана застрахователна полица № *** от 27.09.2019 г. и 2 броя снимки на автомобили.

Относно съединяването на исковете в настоящото производство:

Съдът намира, че заявеното с исковата молба доказателствено искане за алтернативно съединяване на искове се явява допустимо. Настоящия съдебен състав споделя практиката на ВКС, изразена в Решение № 60 от 25.03.2010 г. по гр. д. № 394/2009 г., на ВКС, IV г. о. и Решение № 662 от 2.11.2005 г. по т. д. № 110/2005 г. на ВКС, според която е допустимо алтернативно съединяване на искове, когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко конкуриращи основания на същото право, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престация или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право. В съдебната практика се допуска алтернативно съединяване на искове за присъждане на вещ или нейната равностойност, ако в изпълнителното производство спорната вещ не бъде открита в длъжника, тъй като в тези случай съгласно чл. 521 ГПК (чл. 414 ГПК (отм.) се допуска съдебният изпълнител да определи равностойността на вещ с постановление в изпълнителното производство. След като в изпълнителното производство се допуска съединяване на възможността за реализиране на правото за 3 предаване на вещта с правото да се търси нейната равностойност в случай, че вещта не е налице, няма основание да се отрече възможността това съединяване да бъде осъществено още във фазата на исковото производство, което разполага с много по-големи възможности за неговото правилно разрешение. Поради това се допуска алтернативно съединяване на иск за връщане на вещта с иск за нейната равностойност, като съдът следва да се произнесе както по главния иск, така и по алтернативния, защото двата иска имат различен предмет и единия е функция от другия, но само ако е налице второто условие-движимите вещи да не са налице, да не се намират в ответника или да са развалени (вж. чл. 521, ал. 1 ГПК). Аналогично, съдът намира, че при заявена претенция за осъждане на ответника да ремонтира автомобил с иск за заплащане на ремонта е допустимо алтернативно съединяване по същите съображения, тъй като се касае за осъждане на ответника да изпълни едно заместимо действие, като при отказ на ответника да изпълни съдебния изпълнител може да овласти кредитора да изпълни действието за сметка на длъжника, при което следва взискателя да осъди длъжника да внесе предварително сумата, необходима за извършване на действието. С постановяване на осъдително решение по алтернативен иск при отказ на застрахователя в изпълнителното производство да изпълни действието, за което е осъден, взискателя може да се премине към изпълнение на парично притезание, без да се налага завеждане на ново дело за осъждане на ответника за заплащане на сумата, необходима за извършване на действието. По този начин ще се избегне нов исков процес, който е свързан с време и разноски за страните, ще се постигне процесуална икономия, а предявяването на алтернативен иск защитава правата и на ответника, тъй като определя сума, която следва да заплати на ищеца при неизпълнение на задължението за ремонт на автомобила, без завеждане на второ дело срещу него.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде дадена възможност на ищеца за ангажиране на свидетелски показания за доказване на обстоятелствата, посочени в исковата молба чрез допускане на един свидетел на ищеца при режим на довеждане.

Изготвянето на съдебна автотехническа експертиза с оглед характера на делото е безспорно необходимо, доколкото същата ще отговори на въпроси от съществено значение за изясняване на спора от фактическа страна, като са необходими специални знания, с които съдът не разполага. По тези съображения следва да бъдат назначена поисканата експертиза. следва да се премахне частта от втория въпрос, поставен от ищеца относно транспортните разходи за изтегляне на автомобила, тъй като не е заявена такава претенция и съответно – доказателственото искане се явява неотносимо към предмета на правния спор. Следва да се допусне въпрос, поставен от ответника към съдебно-техническата експертиза, доколкото е свързан с доказване на 4 направени от него възражения и оспорвания в отговора на исковата молба, които са относими към предмета на правния спор.

Следва да бъде задължен ответникът да представи всички документи по щета № ***.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът претендира права върху обезщетение за имуществени вреди по застрахователна полица № *** на МПС марка „П.”, модел „Б.”, с рег.

№ **, спрямо което е настъпило застрахователно събитие, доколкото последното представлява покрит риск съгласно уговореното по застраховката.

- правна квалификация – предявените алтерантивно съединени искове са осъдителни и са с правно основание по чл. 406 от КЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да възстанови всички нанесени вреди на автомобила, вследствие на застрахователно събитие на 26.05.2021 г. на основание поето от застраховател задължение по застраховка „Каско +“ № ***, както и осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.