Решение № 282 от 25.06.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Русе, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ирена И.а като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20244500100110 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр чл.52 и чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение з апретърпени неимуществени вреди и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Ищцата В. Б. Т. твърди, че на 07.06.2023г вървейки по алея на обособения парк между паметник на свободата и сградата на Община –Русе – в централната част на площада, се спънала в монтирано на земята осветително тяло с правоъгълна форма, на което една от лайстните била повредена и с надигнат ръб, както и липсвало стъклото на осветителното тях, което състояние на осветителното тяло не били видимо през времето, в което вървяла по алеята към местоположението му. В резултат на спъването й в лайстната, паднала на колена, като след това не успяла да се изправи, изпитвала ужасно силни болки, станало й лошо и започнало да й се вие свят от болката. Състоянието й наложило да бъде извикан екип на спешна помощ и отвеждането й за преглед и изследвания в УМБАЛ“Канев“АД-Русе. След прегледите било установено, че си е счупила капачката на лявото коляно, което наложило да бъде лекувана в болнични условия, за да й бъде направена операция, а в последствие и ортеза и проведена терапия. Болничното й лечение продължило пет дни, след което била на домашно лечение и отпуск за временна неработоспособност за един месец. Въпреки операцията и последвалото лечение е към момента на завеждане на иска не се била възстановила. В началото болките и били много силни и нетърпими, на приливи и отливи според приема на болкоуспокояващи лекарства. Сега не били с такава сила, но постоянни, като при промяна на времето били силни. И в момента продължавала да се движи с помощно средство-бастун, а при и изписването й от болницата и до края на м.ноември 2023г се придвижвала с помощта на патерица. И до сега не можела да стои изправена дълго време и 1 да върви без помощта на бастун. До края на м.11.23 задължително била придружавана или от бившия й съпруг, или от дъщеря й, тъй като в началото изобщо не можела да ходи, а три месеца след инцидента можела да изминава кратки разстояния с помощта на патерици, но на разстояние по – голямо от 200 – 300 м. задължително трябвало да бъде оказвана помощ. Тъй като била слаба с малко килограми, патерицата била допълнителна тежест за нея, поради което всяко излизане било изключително уморително за нея.

Обичайно не напускала дома си и понастоящем отбягвала да излиза.

Понастоящем излизала само ако й се наложело да отиде на работа заради участие, на преглед при лекар или на процедури, като падането, освен че я лишило от възможност да се грижи сама за себе си я превърнало в ангажимент и постоянна грижа за близките й и оставило у нея усещането, че навън може да пострада. Причина за възстановяването й до степен да се придвижва с бастун, била грижата, която дъщеря й и бившия й съпруг полагали за нея. Грижата била от всякакво естество- първоначално от удовлетворяване на хигиенните й навици, поемане на домакинството вместо нея, отвеждането и прибирането в дома й при посещение на лекарски кабинети и физиотерапия, финансовото й състояние. И понастоящем дъщеря й продължавала да се грижи за домакинството й, тъй като не можела сама да се справя, както и и помагала в част от хигиенните й навици, тъй като изпитва несигурност и страх да не падне. Инцидента й създал и чисто емоционални притеснения и стрес, тъй като след престоя й в болница и освобождаване за домашно лечение, се оказало че не може да ползва болничен, тъй като има онкологично заболяване. Перспективата за нея била има да напусне работа, ако бъде повикана за участие в постановка в Държавна опера-Русе, където работила или да ползва платен и неплатен отпуск. Случилото се наложило да използва целия си платен годишен отпуск, след което ползвала и неплатен такъв, което пък станало причина бившия й съпруг и дъщеря й да я издържат.

Отделно от това била притеснен дали преживения стрес и болки няма да отключат нов вид рак. Бившия и съпруг и дъщеря й й понастоящем продължавали да се грижат за нея. По време на лечението и поради характера на счупването загубила значителна част от теглото си и в един период тежала около 40 кг и била загубила мускулен тонус. Това се отразила на емоционалното й състояние като цяло. Заради вида й отказвала да посреща колеги в дома си, защото естетически не изглеждала добре,а и не можела да се обслужва и да ги посреща. Затворила се в дома си, а като човек артист това допълнително я отчайвало. Не можела да посещава репетиции, да се явява на кастинги и прослушвания. Отделно от това станала обект на обсъждане в социалните мрежи. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Община-Русе да и заплати имуществени вреди в размер на 723.94лв, включващи разходи за имплант, ортеза и лекарство за несъсирване на кръвта, вследствие на падането й на 07.06.2023г, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв за претърпените от нея болки и страдания от същото падане, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на деликта- 07.06.2023г до окончателното им плащане.

Претендира разноските по делото.

Община-Русе, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, счита исковете за неоснователни и недоказани по основания и размер. По делото липсват достатъчно доказателства, че уврежданията на ищцата са настъпили по описания в исковата молба начин, както и че падането на 07.06.2023 на посоченото от ищцата място е настъпило поради бездействие на Община-Русе 2 или някакъв друг фактор е допринесъл за твърдяната злополука или ищцата не е проявила достатъчно внимание и грижа при придвижването си. Не се твърди, както и не са представени доказателства относно това дали ищцата е носела подходящо за сезона облекло и обувки. Ако съдът приеме, че искът е основателен и доказан, в условията на евентуалност ответника счита, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, както по отношение на твърдяното за настъпило събитие, така и по отношение на претендираните имуществени и неимуществени вреди, тъй като с поведението си е създала предпоставка за настъпване на деликта или е улеснила механизма му. Считат, че не би могъл да бъде изключен изцяло приносът на ищцата за падането й. Липсват данни, че не е имала възможност да наблюдава състоянието на алеята, съответно да подбере внимателно местата, по които да стъпва и да се придвижва, да избягва участъците, които създават повишен риск от спъване, залитане или падане. Разрушените настилки, изронването на част от тротоарните плочки или тяхното изместване, надигане, замърсяване и други, биха могли да доведат до спъване на пешеходец, но във всички случаи, ако същият не положи необходимото внимание за безопасното си придвижване. Няма основание да се приеме, че в конкретния случай ищцата не е могла да забележи състоянието на въпросния участък, освен ако не е имала здравословен проблем или друга причина, която да затруднява безопасното й придвижване. С оглед естеството на задължението на ответника, не би могло да се очаква постигането на идеална среда за придвижване на пешеходци, без никакви неравности и препятствия, които да не налагат полагането от тяхна страна на каквото и да е внимание за собствената си безопасност. Поради това считат, че не би могло да се приеме, че поведението на ищцата не допринесло за настъпването на деликта. Освен това считат, че размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди не отговаря на понятието „справедливост“, а и имуществените вреди също се явяват прекомерно. Искат от съда да отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност съда да оцени претенциите като прекомерни и не отговарящи на реално причинените вреди. Претендират разноските по делото на основание чл.78 ГПК вр чл.37 ЗПП и чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.06.2023г В. Т. докато върви по алея, намираща се в центъра на гр.Русе, заедно с дъщеря си- св.Д. Ж., движейки се в посока от към Доходното сдание в посока към хотел “Дунав” се спъва в лайстната на една от лампите, намиращи се на земята на алеята. След като се спънала св.Ж. видяла, че лайстната е изкривена със своя остър ъгъл и стърчала нагоре.

Десният крак на Т. се закачил на стърчащия метал на лайстната, след което тя паднала на лявото си коляно. Свидетелката й помогнала да стане, защото майка й се оплакала, че много я боли и че е усетила “изхрущяване” в коляното. Подпирайки се на свидетелката двете отишли да седнат на найблизката пейка. Там Т. подпряла крака си на кутия за обувки, която свидетелката сложила, за да може да си вдигне крака, защото той вече бил подут. Свидетелката се обадила на техен близък приятел св.И. И., за да им помогне да транспортират Т. до Спешното отделение на болницата. Той дошъл на място и тъй като кола на може да стигне до мястото, където се намирали, се обадил на бърза помощ,а и не можели да преценят какво е 3 състоянието на крака на ищцата. Дошла линейка и с помощта на количка пренесли Т. до автомобила на Спешна помощ,а оттам е закарали в УМБАЛ”Канев”АД-Русе. Том и направили преглед и ренген и лекарите установили, че иа фрактура на капачката на лявото коляно. Свидетелите отишли с ищцата до лечебното заведение и знаят, че лекарите са и казали, че трябва да се извърши операция и да се постави имплант, за да може да се възстанови и заздравее капачката, тъй като фрактурата била счупване с разместване. Ищцата останала в болницата в отделението по “Ортопедия”. На следващият ден и била направена операция и и бил поставен имплант, който тя заплатила като неговата стойност според свидетелката е в размер на 400лв.

Освен това закупили и иртеза, с която да се обездвижи крака, за която отново заплатили с лични средства за сумата от 100лв.

След като В. Т. била изписана от болницата на 12.06.2023г, тя не можела да си стъпва на крака и в продължение на месец трябвало да се придвижва с помощта на проходилка, както и непрекъснато да носи ортеза.

Още след операцията изпитвала болки в крака и в отделението й давали болкоуспокояващи. След като била изписана, отново почти постоянно изпитвала болка и продължавала да пие обезболяващи. Според свидетелката през този период майка й можела с помощта на проходилката да отиде до тоалетната, но била в невъзможност да направи личен тоалет, тъй като проходилката не можела да мине през вратата на банята. Докато не махнали конците, не можела да използва банята, защото мястото не трябвало да се мокри, а след това свидетелката трябвало да влиза с нея в банята, за да може ищцата да се придържа към нея. Свидетелката я поливала, защото майка й стояла на стол с вдигнат крак на друго стол и това продължило около месец.

Наложило се да се махне един от праговете в дома им, за да може тя да минава с проходилката. Св. Ж. или баба й, с която тогава живеели заедно, се налагало да слагат масата за хранене, да отсервират, да готвят, да пазаруват, тъй като това било невъзможно за ищцата в този период от време. Тъй като свидетелката ходела през деня на работа, а баба й била много възрастна, понякога се налагало св.И. да им помага в пазаруването. Също така било невъзможно майка й да излезе от дома им без чужда помощ, тъй като за да се излезе от входа трябвало да се мине през стълби. Свидетелката всеки ден и поставяла антикоагулантни инжекции за разреждане на кръвта й, който препоръчал лекар и който поставяла за период от 30 дни, за което майка й заплатила 250лв. Две седмици след операцията трябвало да посетят лекуващия я лекар, за да махнат конците. След това тя продължила да носи ортеза и да се придвижва с помощта на проходилка. Лекарите й забранили през този период от време да стъпва на крака си. За всяко излизане от дома й трябвало някой да е пренася по стълбите на ръце, това бил св.И.. От стреса и преживените болки ищцата отслабнала 3-4 кг и било видимо, тъй като тя е слаба. Тъй като ищцата от 2021г била диагностизцирана с рак на дебелото черво, заради отслабването й, направили консулт с лекуващия онкологичното заболяване и било установено, че отслабването не е свързано с него, а е вследствие на стреса и преживяната от нея травма, а и освен това тя тежала преди инцидента 43кг и носенето на проходилка, а и самата ортеза и тежали и коствало повече усилия. След изтичане на един месец, ищцата отишла на контролен преглед където и казали, че може да свали ортезата и след около 23 седмици да започне физиотерапия. Тя започнала да ходи на такава като центърът се намирал в Стоматологията на гр.Русе, тъй като е най-близо до дома й. Ходила на физиотерапия 2-3 месеца като се придвижвала с помощта 4 на две патерици. След последния курс, преди да започне следващия, се установило, че иглите на импланта са разместени и надигат кожата.