Решение № 74 от 04.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Плевен, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АНА Д. И. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500841 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд № 1100/17.07.2025 г., постановено по гр.дело №6935/2024г. по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен предявения иск от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ЕАД Е. И., булстат **********, със съдебен адрес: *** против „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.М.И. с цена на първи иск: 1629 лева;цена на втори иск:

50 лева, с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 ЗЗД .

Със същото решение на ПРС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***,чрез ЕАД Е. И., булстат **********, със съдебен адрес: гр. *** е осъдена да заплати в полза на РС Плевен, направените разноски за държавна такса в размер на 91,32 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от Л. В. С.,чрез ЕАД Е. И. от гр.П.,с която съдебният акт се обжалва като неправилен,незаконосъобразен , постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и трайната практика на ВКС.Изложени са доводи,че първоинстанционният съд е следвало да съобрази Решение на съда на СЕС /девети състав/ от 21 март 2024г. по преюдициално запитване -Защита на потребителите-Договори за потребителски кредит по дело С-714/22, в което е прието, че клаузите относно допълнителни услуги поставянето на 1 неизпълними изисквания към потребителите не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.ПРС е следвало служебно да извърши проверка за нищожност на договора, а не да отказва да приложи закрилна норма.Посочено е,че процесният договор за паричен заем е договор за потребителски кредит,с оглед неговия предмет и страни и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК,в който законодателят е предвидил строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. Договорът за паричен заем формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя,но така посочените размери в договора не съответстват на действителните такива,съобразно поетите от потребителя задължения.

Цитирана е нормата на чл.19 ал.1 ЗПК,като се твърди,че в случая условие за усвояване на сумата по договора за заем е заплащането на неустойка.

Договорено е да се заплаща неустойка,заедно с всички останали задължения по същия, което реално оскъпява договора за кредит, със сума в пъти поголяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума.При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждение за неустойка е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита.Възнаграждението за неустойка има характер на скрита възнаградителна лихва,уговорена е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Позовавайки се на разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗПК въззивницата излага доводи,че след като възнаграждението за неустойка не е включено в "общата сума, дължима от потребителя",кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и ГПР са нищожни.Твърди се,че в случая липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11 т. 10 от ЗПК, което не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти на защита.Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита и съставлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/ 29/ ЕО за нелоялните тьрговски практики,тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4,§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Въззивницата се позовава на нормата на чл.145 ЗЗП.Посочено е,че след като съдът е сезиран с иск като процесния, той не само може, но е и длъжен да 2 провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания,като в тази насока е цитирана практика на ВКС.Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд не е извършил проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът следва да следи служебно.Предвидената сума за заплащане на неустойка е в размер надвишаващ заетата сума,като неустойката е включена към погасителните вноски ,което води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя,което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на становището,че процесният договор е такъв за потребителски кредит и спрямо него важат изискванията на специалния закон ЗПК.В ГПР /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Твърди се,че в случая е налице нарушение, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР,като липсва ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита ,кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият .

Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР,като потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение,тъй като още при самото сключване на договора, е предвидено уговореното възнаграждение за неустойка да се плаща разсрочено във времето,заедно с погасителните вноски, като се добавят към всяка вноска,което води единствено до скрито оскъпяване на кредита и неустойката,включена към погасителните вноски,се явява добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

След като възнаграждението за неустойка не е включено в "общата сума, дължима от потребителя",кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и трайно установената съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК.Претендират се направените разноски.

Въззиваемата страна –„Креди Йес“ООД гр.Х. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК ,в който е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна.Относно неустойката са изложени доводи,че в случая се касае за отпускане на особен тип заем,който се предоставя от дружество, вписано като финансова институция в Регистъра по 3 чл.З ЗКИ, средствата в което не са набрани чрез публично привличане на влогове.След като вземането не е гарантирано и с обезпечение, заемът се явява по-рисков и именно с цел да се обезпечи, кредиторът е договорил със заемателя неустойка, като това е обективирано в чл.8 от процесния договор за паричен заем.Неустойката е предвидена да обезщети заемодателят за поетия от него риск, в случай че не получи обратно дадената в заем сума в уговорения срок. Възможността заемодателят да загуби предоставените в заем парични средства при настъпване на евентуална неплатежоспособност на заемателя е много по-голяма и поради съществуващия риск е договорена и сумата, която трябва да поеме заемателя, за да са гарантитирани интересите на отпускащия заема.Посочено е,че страните по договора за заем са се съгласили същият да бъде обезпечен с поне две от посочените в чл. 6 от него обезпечения, сред които са запис на заповед, поръчител и банкова гаранция, като избора на обезпечение е направен от страна на заемателя.Постигнато е споразумение между страните за дължимост на неустойка за непредставянето на поръчител, отговарящ на изисквания на ОУ на дружеството ,като същото е в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне, като размерът на неустойката е изначално определен с точно фиксирана сума.Към момента на сключване на договора за заем въззивникът е бил съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването на договора,имало е пълно съответствие между съзнаваното желание и външното му проявление, като клаузата за неустойка посочена в чл.8 от договора не е нищожна и неустойката не е в противоречие на добрите нрави, според общо възприетите разбирания за справедливост. Относно ГПР са изложени съображения,че същият е изцяло в императивно опредЕ.та законодателна рамка и размерът му е в съответствие с чл.19,ал.4 ЗПК.В отговора е взето становище,че съгласно разпоредбата на чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлява разход,който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем.

Неоснователни са твърденията на въззивника за нарушения при формиране на ГПР,като дружеството излага доводи,че в разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПР, формулата за изчисление на ГПР е посочена в чл.19 ал.2 от ЗПК, като при изчисление на ГПР по конкретния договор за заем дружеството -кредитор изцяло е спазило така посочената в закона формула.В случая е спазено условието по чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР по договора за заем, а дължимите суми за лихва и неустойка за неосигуряване на обезпечение са ясно посочени в погасителния план и са включени в размера на месечната погасителна вноска, която заемателят следва да заплаща на своя съконтрахент за уговорения срок.

Оспорват се като неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност на договора за кредит,поради уговаряне на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва.Размерът на договорната 4 лихва е съобразен със законовото ограничение по чл.19 ал.4 ЗПК, поради което клаузата за нейното начисляване не би могла да противоречи на общоприети етични и морални норми, тъй като същите са съобразени oт законодателя при създаването на правната норма и не могат да служат като основание за неприлаганего на последната.Конкретната стойност на възнаградителната лихва е въпрос на индивидуално договаряне между страните в рамките на предписания от закона предел на морална допустимост, който не би могъл да се стеснява допълнително от съда по нравствени критерии, които законодателят е съобразил при приемането на закона.

В заключение въззиваемото дружество моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 173,88лв.с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В съдебното заседание на 18.02.2026г. въззивницата Л. В. С. и нейния пълномощник адвокат Е. И. не се явиха. Постъпила е молба от адвокат Е. И. за разглеждане на делото в нейно и на доверителката й отсъствие.Със същата се поддържа подадената въззивна жалба.Претендират се разноски за адв.възнаграждение за първоинстанционното производство и за настоящата инстанция в размер на 480 лв.с ДДС.