Протокол № 500 от 21.05.2021, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 500 гр. Пазарджик , 21.05.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220100540 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата Г. Г. Ч., редовно призована на посочения съдебен адрес се явява лично и с адв. С., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно представено с исковата молба.

За ответното дружество „КРИС“ АД, редовно призовано се явяват адв.

М. и адв. Х., редовно упълномощени да го представляват с пълномощно приложено по делото.

Явява се вещото лице Б.Д., редовно призована.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че с оглед редовното призоваване на страните не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

1

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. С.: Поддържаме исковата молба. Да се приемат представените с нея писмени доказателства.

АДВ. Х.: Имаме едно становище с колегата. С оглед представеното заключение, което молим да бъде изслушано в днешното съдебно заседание ще предложим вариант на спогодба, който предварително сме обсъдили с колегата. В този смисъл е изрично да повтарям това, което сме изложили в отговора.

АДВ. М.: Поддържам казаното от колегата.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. С.: Постигнали сме спогодба.

АДВ. М.: Постигнали сме спогодба.

АДВ. Х.: Постигнали сме спогодба, но преди това да изслушаме вещото лице.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ.

В подадената искова молба се твърди, че през периода от 21.07.2003 до 13.07.2020г. ищцата е работила по трудово правоотношение като гладач-ютия в ответното дружество „Крис”АД гр. Пазарджик, ЕИК 112078755. На 13.07.

2020 г. на ищцата е прекратен трудовият договор и същата е освободена от работа със Заповед № 30/13.07. 2020г. на основание чл.325 ал. 1 т.1 от КТ- по взаимно съгласие на страните.Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, видно от извлечение от трудовата й книжка същата е работила в ответното дружество 16 години 11 месеца и 22 дни. Но, въпреки че била съвестна и отговорна работничка през период повече от 16 години, не й е начислено и изплатено обезщетение по чл.222 ал.

2

3 от КТ- обезщетение при навършване на стаж и години за пенсия. При прекратяване на трудово правоотношение на ищцата на 13.07.2020г, същата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от Разпореждане №8/прот.№ 01391/07.10.2020г на ТП НОИ-Пазарджик, на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.07.2020г, към която дата е придобила това право. безспорно е, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 30/13.07.2020г, ищцата е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 02. 07.2020г, към която дата е била работник в ответното дружество„КРИС“АД-Пазарджик. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудово правоотношение, след като работник е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването на трудовият договор / в случая е по чл.325 ал.1 т.1 от КТ/, работника има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, когато работника е работил повече от 10 години при същият работодател. Ищцата е работила в ответното дружество Крис-АД повече от 10 години, поради което й се полага обезщетение при пенсиониране при същият работодател в размер на шест брутни заплати.

Твърди се, че ищцата е изпратила покана за доброволно плащане на ответника чрез Интайм-куриери. Видно от обратната разписка, поканата е получена на 21.01.2021г, лично от изп.директор на ответното дружество, но въпреки даденият срок от десет дни, плащане отново няма. Със същата покана ищцата е поискала да и бъде издадено удостоверение, с което ответното дружество да определи на основание чл.228 ал.1от КТ какво е брутното й трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за плащане на обезщетение по чл.222 ал.З от КТ. Но тъй като няма отзоваване от страна на ответника, размера на иска сме го определили по фиша/разписка за трудово възнаграждение на ищцата за месец юни 01.06.-30.06.2020 г., което брутно трудово възнаграждение е в размер на 629,48лв. При размер 629,48лв. за шест брутни заплати размера на иска е 3776,88лв. и след като ответника не е изпълнил доброволно плащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ищцата търси правата си чрез съда.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с 3 което осъди ответника „КРИС” АД ЕИК 112078755, със седалище: гр.

Пазарджик ул. „Мильо Войвода” № 2, представлявано от Изп. директор Б. И.

Й. да заплати на Г. Г. Ч. ЕГН:********** от с. И. ул. „****” № * общ.

Пазарджик сумата от 3776,88лв., като обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 13.07.2020 г. датата на прекратяване на трудовото правоотношение до изплащане на вземането, както и направените от ищцата съдебни разноски – адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Посочена е банковата сметка, по която следва да се преведе дължимата сума.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество чрез процесуалния си представител, в който оспорва предявените от Г. Г. Ч. искове с правно основание чл.357, ал.1 във връзка с чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като счита, че тези искове са неоснователни. Излага съображения в тази насока.

Твърди се, че е вярно, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на подписан помежду им трудов договор № 0033/21.07.2003 г. и продължило до издаването на Заповед № 30/13.07.2020 г. на изпълнителния директор на „Крис” АД, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по нейна писмена молба от 10.07.2020 г. Безспорно е също така, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за последния пълен месец преди прекратяването на трудовия договор, е посоченият във фиша за получено възнаграждение за м.юни 2020 г., а именно 629.48 лева.

Твърди се, че към момента на възникване на трудовото правоотношение - 21.07.2003 г. - страните са декларирали в подписания от тях трудов договор общата си констатация, че ищцата е имала трудов стаж 18 години, 3 месеца и 29 дни. Впоследствие тя е работила при ответника от 21.07.2003 г. до 13.07.2020 г., така че е добавила към стажа си още 16 години, 11 месеца и 23 дни.

Твърди се, че сумиран към датата на прекратяване на трудовия договор, трудовият стаж е възлизал на 35 години, 4 месеца и 22 дни, а към 01.07.2020 г.

4

- на 35 г., 4 м. и 9 дни, вместо отразените в приложеното към исковата молба Разпореждане № ********** на ТП на НОИ-Пазарджик за отпускане на пенсия 35 години 10 месеца и 0 дни. Ако пък за база на изчислението се ползва представеният от ищцата фиш за получено възнаграждение за м.юни 2020 г., отразеният там размер от 35 г. 02 м. и 17 дни към 13.07.2020 г. би се увеличил до не повече от 35 г., 4 месеца, 0 дни.

Твърди се, че разликата от почти шест месеца между изчисления от НОИ и действително придобития осигурителен стаж на ищцата е ключова за формиране на извод дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение тя е придобила правото на пенсия за прослужено време и старост. Според нас ищцата не е придобила право на пенсия преди прекратяването на трудовото правоотношение, а евентуално месеци след това, защото макар да е била навършила възраст от 61 г. и 6 месеца, към 01.07.2020 г. тя не е притежавала необходимия стаж от 35 години и 10 месеца, и по тази причина няма право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.

Счита, че претенциите на ищцата са неоснователни, поради което моли съдът да отхвърли предявените искове и да осъди ищцата да заплати на ответника направените разноски по делото.

Не възразява да се приемат представените към исковата молба писмени доказателства, като изрично заявява, че оспорва съдържанието на Разпореждане № ********** на ТП на НОИ-Пазарджик, в частност вписаната в него констатация, че към 01.07.2020 г. ищцата била притежавала 35 години и 10 месеца осигурителен стаж.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.

АДВ. С.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам доказателствени искания.

5

АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ с Определение № 696/07.04.2021 г. е приел представените от страните писмени доказателства. На основание чл. 190, ал.1 ГПК е задължил ответника „Крис“АД да представи по делото копие от трудовото досие на ищцата Ч., вкл. заповед за назначаване от 21.07.2003г. и заповед за прекратяване на трудовия договор от 13.07.2020г., както и удостоверение – служебна бележка, от което да е виден размерът на брутното трудово възнаграждение по чл.228,ал.1 КТ на ищцата за последният пълен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение. На основание чл. 192, ал.1 ГПК е задължил ТП на НОИ – гр. Пазарджик, да предостави по делото заверен препис от Разпореждане №8 /прот.№01391 от 07.10.2020г./ за отпускане на лична пенсия на Г. Г. Ч., ЕГН-********** от с. Ивайло, обл.

Пазарджик. Изискал е от ТП на НОИ – гр. Пазарджик цялата преписка по заявлението на ищцата Г. Г. Ч., ЕГН-********** от с. Ивайло, обл.

Пазарджик от 16.07.2020г. за отпускане на пенсия за прослужено време и старост, в това число приложените към преписката документи, удостоверяващи нейният осигурителен стаж. Допуснал е по делото да бъде изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо от ТП на НОИ – Пазарджик, с вх. № 6980/20.04.2021 г., с което представя административната преписка по Заявление № Ц2113-12-758/16.07.2020 г. на г-жа Г. Г. Ч. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо от „КРИС“ АД, с вх.

№ 6675/15.04.2021 г., ведно с копие от трудовото досие на ищцата Ч., както и удостоверение – служебна бележка, от което е виден размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение. Приложена е и вносна бележка за платен депозит за вещото лице.