Определение № 955 от 13.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. Варна, 08.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500512 по описа за 2023 година и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Т. Г. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 216/23.01.2023 год., постановено по гр. дело № 12056/2022 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника Т. Т. Г. срещу „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. „Тролейна“, № 48, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване на извършеното със Заповед № 25/06.07.2022г. и № 000000025/06.07.2022г. на изпълнителния директор на „Градски транспорт“ ЕАД уволнение на ищеца за незаконно; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и з а осъждането на ответника да му заплати обезщетение в размер на 13 389 , 66 лева за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за времето от 06.07.2022г. до 06.01.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на делото – 02.09.2022г. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно , постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Твърди, че не са обсъдени наведените от него възражения и доводи за незаконност на уволнението му, поради това, че са издадени две заповеди, с различни номера и връчени му на различни дати, с които е било прекратено трудовото му правоотношение поради дисциплинарното му уволнение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като в тази насока липсват изложени мотиви от първоинстанционния съд.

Неправилен е и изводът на съда, че ищецът е осъществил от обективна и субективна страна посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ. В случая първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал има ли ищецът вменено задължение в длъжностната му характеристика за изпълнение на конкретната работа, която се сочи да не е изпълнена. Счита, че по делото липсват доказателства, от които безспорно да се установи, че ищецът е имал задължение да уведомява чрез имейл изпълнител окомплектоване и съхранение на документи по раздел Първи, т. 2 от длъжностната характеристика, цитирани в заповедта, с която е уволнен 1 дисциплинарно. Съгласно длъжностната храктеристика ищецът взаимодейства с началник ЕЗТ – ТД (Експлотационно звено тролейбуси – Тролейбусна дейност); ТМЕАТ; водачи на тролейбуси; дежурен диспечер, инспектор по безопасност на труда, сервизни работници и др.; не е имал задължение да изпраща във формата на имейли до изпълнител окомплектоване и съхранение на документи информация за неизвършен или недовършен курс, тъй като тази информация се намира в журнала и в пътните листи, попълвани от ищеца и именно такава е била и организацията, въведена в ответното предприятие. В тази връзка неправилно и безкритично, в нарушение на чл. 172 ГПК, са кредитирани показанията на свидетелите Николов и Димитров в частта им относно задълженията на длъжността „механик гараж транспортни средства“ в ответното дружество относно изпращането на имейли, като не е съобразено, че показанията на посочените двама своидетели не се подкрепят от нито едно писмено доказателство по делото, освен това свидетелите са служебно обвързани с ответника и са заинтересовани от изхода на спора съобразно нормата на чл. 172 ГПК.

Неправилен е и изводът на съда, че наложеното на ищеца наказание „уволнение“ е съответно на твърдяното да е извършено нарушение на трудовата дисциплина. Счита, че наложеното му наказание е несъразмерно тежко, тъй като не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина. Неправилен и необоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че поведението на ищеца рефлектирало върху дружеството-работодател и същото е претърпяло имуществена санкция от Община Варна по договора за обществен превоз, тъй като по делото няма нито едно доказателство в подкрепа на подобен извод. Обратно – установено е, че за работодателя не са настъпили никакви неблагоприятни последици от твърдяното да е извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Излага, че хипотетичната възможност за евентуална имуществена санкция не е основание да бъде дисциплинарно уволнен, тъй като налагането на най-тежкото предвидено в КТ дисциплинарно наказание не може да почива на предположения и хипотези.

Неправилно е прието също, че процедурата по чл. 193 КТ е била спазена, като не е съобразено, че на ищеца са били поискани обяснения във вързка с доклад, описан с вх. № 2022-436/11.05.2022 год. без да му е връчван препис от него, респ., без да е запознат с този доклад. Неправилни са и изводите на съда относно спазването от страна на работодателя на изискването на чл. 194, ал. 1 КТ. В заповедта е посочено, че ищецът не е подал необходимата информация към изпълнител окомплектоване и съхранение на документи на 09.04.2022г. при незавършен курс на тролейбус 317 и на 14.04.2022г. за незавършен курс от тролейбус 313. Неясно защо първоинстанционнияат съд е приел, че вписването на тези случаи в заповедта е било с цел да се определи видът на наказанието, което да се наложи на ищеца, като в случая съдът е заместил с мотивите на съдебния си акт липсата на мотиви в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Навежда, че за описаните в заповедта случаи, за които се сочи, че са се осъществили на 09.04.2022г. и на 140.4.2022 год. и за които е прието, че съставляват нарушения на трудовата дисциплина, не може да бъде наказан дисциплинарно защото не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е описал в журнал необходимата информация и няма задължение да я подава към изпълнител окомплектоване и съхранение на документи, а освен това относно цитираните два случая е изтекъл двумесеченият срок по чл. 194, ал. 1 КТ и е недопустимо да бъде наказван за тях и те да са част от мотивите на уволнителната заповед.

Неправилни са и изводите на съда относно предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ, от която се ползва ищеца и която не е преодоляна от работодателя преди дисциплинарното уволнение, както и изводите, че при упражняване на правото си на уволнение работодателят не е злоупотребил с това си право – чл. 8 от КТ. Събраните по делото доказателства в подкрепа на наведените от ищеца с исковата му молба в тази насока възражения и доводи за незаконност на уволнението са неправилно и превратно анализирани, а други изобщо не са обсъдени, като във въззивната жалба са изложени подробни съображения. Твърди се също, че не са обсъдени и наведените от ищеца съображения и доводи за извършена спрямо него пряка дискриминация по признак 2 увреждане.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете му да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ***************, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Т. Т. Г. от гр. Варна, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 216/23.01.2023 год., постановено по гр. дело № 12056/2022 год. по описа на РС-Варна;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 03.04.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3