Определение № 224 от 26.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Бургас, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501157 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба с вх.

№ 5682/12.06.2025г. по описа на Районен съд – Несебър от „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК 175074752 и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Ивета Тенева против Разпореждане № 1755 от 06.06.2025г., постановено по частно гр. дело № 669/2025г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД против М. И. Г. за следните суми: 295, 55 лева, представляваща главница, сума в размер на 30, 88 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.09.2024г. до 15.01.2025г., 122, 70 лева, представляваща възнаграждение за услуга Фаст, 150 лева, представляваща възнаграждение за услуга Флекси, 300 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането, 200 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска в размер на 200 лева, 34, 24 лева, представляваща лихва за забава за периода от 34, 24 лева за периода от 16.03.2024г. до 15.01.2025г., 27 лева, представляваща законна лихва за периода от 15.01.2025г. до 21.05.2025г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

1

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Дължимата държавна такса е заплатена и жалбата е депозирана в срок – съобщение за постановеното разпореждане е връчено на страната на 11.06.2025г. чрез Системата за сигурно електронно връчване и жалбата е депозирана в съда чрез куриер на дата – 11.06.2025г. При тези данни, съдът намира, че депозираната частна жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С частната жалба се претендира атакуваното разпореждане да бъде отменено в частта, в която съдът е отказал да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на следните суми: 295, 55 лева, представляваща главница и 30, 88 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.09.2024г. до 15.01.2025г., претендирани със заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Посочва се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Твърди се, че заповедния съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. В жалбата се посочва, че с изменението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави, поради което и се посочва, че заповедния съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила.

В жалбата се посочва, че на ответника преди сключване на договора е предоставен Стандартен европейски формуляр и от него е видно, че дружеството му е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и там са посочени същите параметри, както са посочени в 2

Договора за потребителски кредит.

В жалбата се твърди, че уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Развити са подробни съображения, като се акцентира на липсата на възможност да се прави преценка за неравноправност на клауза, която касае определянето на основния му предмет, предвид разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Сочи, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, понеже е уговорен фиксиран лихвен процент, а подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент по смисъла на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изтъква, че след като са спазени изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и годишния лихвен процент е в границите, определени с тази норма, не може да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно че уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.

Окръжен съд - Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД против М. И. Г. от гр. *********, ул.

******* № **, ет. **, ап. **, с което се претендира да бъде издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която да бъде разпоредено М. И.

Г. да заплати следните суми, дължими въз основа на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 40023801958:

- 295, 55 лева, представляваща главница,

- 30, 88 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.09.2024г. до 15.01.2025г.,

- 122, 70 лева, представляваща възнаграждение за услуга Фаст, - 150 лева, представляваща възнаграждение за услуга Флекси, - 300 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането,

- 200 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска в 3 размер на 200 лева,

- 34, 24 лева, представляваща лихва за забава за периода от 34, 24 лева за периода от 16.03.2024г. до 15.01.2025г.,

- 27 лева, представляваща законна лихва за периода от 15.01.2025г. до 21.05.2025г., както и

- законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането В искането се посочва, че сумите се претендират въз основа на сключен между страните Договорът за потребителски кредит № 40023801958, по силата на който заявителят е одобрил отпускането на кредит съгласно заявените от М. И. Г. параметри, изпълнил е точно и в срок задължението си и е превел по посочената от длъжника банкова сметка заемната сума, но М. Г. не е изпълнила задълженията си и направила само шест погасителни вноски и е изпаднала в забава съгласно погасителния план към Договора за потребителски кредит, като падежът на последната по ред погасителна вноска е бил на 15.01.2025г.

В заявлението се посочва, че понастоящем погасителния план е изтекъл на дата – 15.01.2025г. и е налице неизпълнение на задълженията на длъжника по този Договор за потребителски кредит.

В отговор на депозираното заявление, Районен съд – Несебър е постановил Разпореждане № 1755 от 06.06.2025г., постановено по частно гр. дело № 669/2025г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлил депозираното заявление изцяло. В своите мотиви, първоинстанционният съд е посочил, че от направените уточнения от страна на заявителя се установява, че претендираните със заявлението вземания за услуга „Фаст“ и „Флекси“ , такси за извънсъдебно събиране на вземането и такса за заба жот ва повече от 90 дни, не са включени в посочения в договора за кредит ГПР. Съдът е приел, че тези вземания безспорно са свързани с Договора за кредит и е следвало да бъдат отразени в ГПР, като основан ориентир за потребителя в икономическата тежест на кредита. Съдът в своите мотиви посочва, че посоченият в договора размер на ГПР е некоректен, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита, а отделно от това се формира от вземания, които са нищожни, поради противоречието им с императивни 4 разпоредби на ЗПК, а некоректно посоченият ГПР следва да се приравни на липса на ГПР, което води на основание чл. 22 от ЗПК до недействителност на целия договор за кредит, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съдът в своите мотиви е посочил, че от уточненията на заявителя се установява, че потребителят заплаща общата сума от 772, 46 лева, които отнесени към главницата от 700 лева погасяват същата изцяло.

Безспорно е, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът отказва да издаде Заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави, а съгласно т. 3 на същата разпоредба - когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност от това по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Предвид представените по делото доказателства, Окръжен съд – Бургас намира атакуваното разпореждане на Районен съд – Несебър за правилно и законосъобразно по следните съображения:

От представените по делото доказателства се установява, че при сключването на Договора за потребителски кредит, кредитополучателят е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги съгласно посоченото в раздел V от договора, а именно: допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит срещу възнаграждение в размер на 270 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, срещу възнаграждение в размер на 330 лева.

Заплащането на цените на двете услуги е предвидено да стане ведно с погасяването на кредита, на равни месечни вноски, възлизащи на общо 119, 86 лева, при което след посочването им в погасителния план е отразено, че месечната вноска се повишава. Съгласно т. 15.1 от представените към процесния договор за потребителски кредит Общи условия (ОУ), всеки кредитополучател, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 (един) час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на кредитора. Разпоредбата на т. 15.2 от представените към процесния договор за потребителски кредит ОУ предвижда, че всеки кредитополучател, 5 пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на определени специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл.

15.2.3 от ОУ. В процесния случай в заявлението се признава, че преди подаването му, длъжникът е направила 6 погасителни вноски.

Безспорно е, че както е приел и първоинстанционният съд, че по отношение на сключения между страните договор е приложим Закона за потребителския кредит. Съдът – съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви - в този смисъл са Решение от 21.11.2002 г. по дело С-743/00, т. 33 и Решение от 04.10.2007 г. по дело С 429/05, т. 63. Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.