Решение № 202 от 22.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Благоевград, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200500082 по описа за 2024 година

Въззивна жалба с вх.№24926/04.12.2023г. е подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. *, чрез адв.Г. Я., срещу Решение № 751/08.11.2023г., по гр.д.№ 147/23г. по описа на РС-Благоевград.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. В нея са развити съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение постановено от първата инстанция. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяването на друго такова, с което исковата претенция да бъде уважена.

Формулирани са доказателствени искания. Претендират се разноските за двете инстанции.

Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл. 263, ал. 1 ГПК. В срока за отговор, такъв е постъпил от ответната страна. С него съображенията изложени в жалбата се оспорват като неоснователни, излагат се доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, с отправено искане за неговото потвърждаване и оставяне без уважение формулираните от въззивника доказателствени искания като преклудирани. Претендират се разноски.

С атакуваното решение е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД и в полза на ответника са присъдени разноските по делото. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който в о.с.з., чрез процесуалния си представител го счита за 1 незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции, ведно с присъждане на сторените разноски.

Правят се доказателствени искания, които са оставени без уважение, като преклудирани.

Въззиваемата страна, в о.с.з. не се явява. С писмено становищш оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, което също обосновава. Противопоставя се на доказателствените искания, които счита за неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че е сезирана с иск /предявен от ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"

ЕАД, с

ЕИК

* срещу

АГЕНЦИЯ

„ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА"/ по чл. 410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД и въведено от ответника възражение за съпричиняване.

Въведените в ИМ факти са следните - на 21.03.2021 г., при движение по републикански път в района на Кресненското дефиле (на първия десен завой от участъка на дефилето, посока от гр. Благоевград към гр. Сандански, попадащ на територията на Община Симитли), А. Д. А., водач на МПС марка „Мерцедес" модел „S 500 4MATIC" с ДКН *, преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което на автомобила са нанесени материални щети. Сочи се, че МПС марка „Мерцедес" модел „S 500 4MATIC" с ДКН *, е застраховано в „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД на основание застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско +" с валидност от 16.09.2020 г. до 15.09.2021 г.

Излага се, че нанесените в резултат на ПТП щети на застрахования лек автомобил са описани в опис-заключение по щета № 44010112108274, като са увредени десните предна и задна гуми и джанти на процесното МПС. Твърди се, че щетите са оценени на база цени и методика, прилагани от застрахователя, като въз основа на калкулация и подадена претенция за обезщетение е определена сума в размер на 604,84 лв., като въз основа на Ликвидационен акт от 29.03.2021 г. „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е одобрило обезщетение в полза на застрахованото лице в размер на 604,84 лв., която е удържана (прихваната изцяло) срещу насрещно задължение на застрахования за заплащане на премия. Сочи се, че предвид невъзможността за придвижване на собствен ход на увреденото МПС са ангажирани услугите на пътна помощ, като част от застрахователното покритие, за разстоянието от мястото на произшествието до гр. Благоевград, като стойността на заплатената услуга е в размер на 212,16 лв., видно от товарителницата за превоза и фактурата, издадена от Съюза на българските автомобилисти като партньор на застрахователя. Релевират се доводи, че с изплащането на горните суми по 2 застрахователното обезщетение за „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД се е породило правото на регресен иск срещу ответника до размера на платеното, тъй като процесното ПТП е възникнало вследствие необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път, за чиито поддръжка и обслужване отговаря Агенция „Пътна инфраструктура" - чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Твърди се, че до ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 832,00 лв., от които 817,00 лв. стойност на щетата (604,84 лв. + 212,16 лв.) и 15,00 лв. ликвидационни разходи, като от Агенцията е постъпил отговор, в който са изразили становище за недължимост на обезщетението и е постановен отказ.

С отговора на исковата молба е оспорен предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения, като е изразено становище за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Твърди се, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено виновното поведение на водача на автомобила, като действията му представляват груба небрежност и са основание за непокриване на настъпилите щети. Сочи се, че в случая увреждането на гумите не представлява покрит от застраховката риск. В случай, че съда прецени, че исковата претенция е основателна се прави искане за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила с оглед на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

По делото, пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства и е приобщено заключения на в.л. по допуснати и назначени автотехнически експертизи. След подробно запознаване и анализ на същит БлОС приема следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства /уведомление за щета, калкулация по претенция, ликвидационен акт/ не може да се установи механизма на ПТП.

По делото не са представени доказателства и липсва изготвен протокол за ПТП, липсват данни за подаден сигнал за ПТП в ОДМВР Благоевград, или на тел. 112, а се касае за ПТП с един участник, при което МПС, още повече в твърдяния район, не може да продължи движението си на собствен ход доколкото е със спукани две гуми. На следващо място, съобразно заключенията на вещите лица - при скорост на движение от 60 км/ч и дори пониска не биха могли да се увредят гумите. Отделно от това по делото е установено, че в процесния участък в Кресненското дефиле на първия десен завой към процесната дата не е имало дупки, не е имало следи от ремонт на пътя, като пътят е бил отремонтиран изцяло с полагане на нова асфалтова настилка. Тоест и според настоящия съдебен състав не е налице причинно - следствена връзка по механизма, описан от водача, вероятно произшествието е станало на друго място и по друг механизъм, а нанесените щети не са в пряка и непосредствена последица от ПТП. В този смисъл няма неизпълнение на задължението на ответника по чл.30 от ЗП.

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките от фактическия състав на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, тъй като не е установено мястото на настъпване на произшествието и механизма му. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константната съдебна практика и по арг. от чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.

3

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че по делото било установено точно мястото на настъпване на произшествието и механизма му, което било ясно от писмените и гласните доказателства.

В случая по арг. чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищцовата страна, при направено оспорване от другата страна, е било да установи както мястото на настъпването на процесното ПТП, така и причините за това. Не може единствено и само въз основа на уведомлението за щетата да бъде изграден извод за мястото на произшествието и неговия механизъм, тъй като това е частен свидетелстващ документ, който по арг. от чл.180 ГПК съставлява доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицето, подписало документа, но не и, че тези изявления отговарят на истината. Ето защо и доводите на жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни. Извод за мястото на процесното ПТП не може да се изведе също от свидетелските показания на разпитания по делото св., който е бил водач на процесното МПС, чийто показания не могат да бъдат кредитирани, тъй като не отговарят на останалия събран доказателствен материал, а и са в противоречие със становищата на в.л. Отделно от това, показанията на въпросния свидетел следва да се преценяват в съответствие с изискванията на чл.172 ГПК, доколкото именно това е лицето, водач на автомобила, и плащането на застрахователното обезщетение е в негов интерес.

Предвид липсата на убедителни доказателства относно мястото на процесното произшествие, следва да се приеме, че не е установен механизма на настъпване на ПТП, което изключва отговорността на ответника, а развитите в обратната насока доводи в жалбата са неоснователни.

В този контекст обжалваният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.

На осн.чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 751/08.11.2023г., по гр.д.№ 147/23г. по описа на РСБлагоевград.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК * да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", с адрес в гр. С., бул. *, представлявано от Г. Т. - председател на Управителния съвет, сторените разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5