Решение № 185 от 04.11.2025, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Нова Загора, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20252220100412 по описа за 2025 година

Производството и по чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „МТ - ВЕТ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, п.к. 8900, ул. "********* представлявано от Т.К.И. и К.Д.К.И., чрез пълномощника си: адв. Ю.О. Г. - вписана в САК, с адрес на кантора: гр. София, ул.

„Искър“ № 69 против „АГРИ МИЛК“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. Богданово, Новозагорска община, Сливенска област, представлявано от Н.Й.И., с цена на иска 8 640,00/осем хиляди шестстотин и четиридесет/ лева .

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че между страните “АГРИ МИЛК“ ЕООД, с ЕИК ******** в качеството му на възложител от една страна и „МТ - ВЕТ“ ООД, ЕИК *******, в качеството му на изпълнител от друга е сключен договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги. Съгласно обективираното в договорното правоотношение изпълнителя „МТ - ВЕТ“ ООД, ЕИК ******* се е задължил да предостави конкретни ветеринарномедицински услуги, в замяна на което възложителя “АГРИ МИЛК“ ЕООД, с ЕИК ******** се задължава да заплати определена сума, за стойността на която изпълнителят издава фактура.

Съобразявайки факта, че договорът за предоставяне на ветеринарномедицински услуги е двустранен по своя характер то същият се основава на принципа, че всяка от страните по него притежава определени права и поема конкретни задължения, които са взаимно свързани. Това предполага правото на всяка страна да изисква от другата изпълнение на задълженията, които е поела в договора. В случай на неизпълнение или нарушение на задълженията, всяка страна има възможността да търси отговорност от другата страна по договора.

В настоящия случай правната претенция на дружество произтичала от неизпълнение на задължения, с които ответното дружество „АГРИ МИЛК“ ЕООД, ЕИК ******** се е обвързало по силата на сключения между тях договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги. По силата на договореностите „МТ - ВЕТ“ ООД, ЕИК ******* е предоставило съответните услуги, за които същото се е ангажирало в полза на „АГРИ МИЛК“ ЕООД, ЕИК ********. В изпълнение на извършеното ищцовото дружество е издало отделни фактури на база извършената работа.

За осъществените ветеринарномедицински услуги „МТ - ВЕТ“ ООД, ЕИК ******* е издал фактури, както следва:

-Фактура № ********** издадена на 09.04.2019 г. за извършени ветеринарни услуги за м. март 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

1

-Фактура № 000000195 издадена на 16.05.2019 г„ за извършени ветеринарни услуги за м. април 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

-Фактура № 0000000196 издадена на 12.06.2019 г. , за извършени ветеринарни услуги за м. май 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

-Фактура № 0000000201 издадена на 12.07.2019 г., за извършени ветеринарни услуги за м. юни 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева ;

-Фактура № 0000000203 издадена на 16.10.2019 г. за извършени ветеринарни услуги за м. юли, м. август и м. септември 2019 г. за сумата в общ размер на 1920 лева;

-Фактура № 0000000208 издадена на 03.12.2019 г. за извършени ветеринарни услуги за м. октомври и м. ноември 2019 г. за сумата в общ размер на 1920 лева;

-Фактура № ********** издадена на 15.01.2020 г. за извършени ветеринарни услуги за м. декември 2019 г. за сумата в общ размер на 960 лева;

Същите се базирали на обща стойност от 8 640,00 (осем хиляди шестотин и четиридесет) лева, дължими от ответника - „АГРИ МИЛК“ ЕООД, ЕИК ********. Въпреки издадените счетоводни документи, задълженото дружество не е извършило плащане на начислените суми в предвидените сроковете.

Сочи се още че ищците подават заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и сл. от ГПК , получават такава по ч. гр. д. №44/2025г. на РС Нова Загора. По делото обаче постъпва възражение по чл.414 от длъжника АГРИ МИЛК ЕООД.

С разпореждане по горепосоченото дело, съдебният състав е указал, че могат да предявят иск за установяване на вземането на „МТ - ВЕТ“ ООД, ЕИК *******, срещу “АГРИ МИЛК“ ЕООД, с ЕИК ********, което обосновава наличие на правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

С оглед на гореизложеното, моли съда да признае за установено по отношение на “АГРИ МИЛК“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. Богданово, п.к. 8948, ул. „Иван Вазов“ № l6, представлявано от Н.Й.И., че дължи на „МТ - ВЕТ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, п.к. 8900, ул. "Св.Св.

Кирил и Методий" М 15, ет. 3, an. 9 представлявано от Т.К.И. и К.Д.К.-И., сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 44/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, а именно: сумата в размер на 8 640,00 (осем хиляди шестотин и четиридесет) лева, представляваща незаплатени суми по издадени фактури за извършени ветеринарни услуги в полза на ответното дружество, ведно с мораторна лихва върху цялата сума, считано от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда, както и законна лихва върху цялата сума от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението

Претендират се и разноски.

В срока за отговор, е постъпил отговор от ответника „Агри Милк“ ЕООД, който оспорва искът по основание и размер. Счита, че претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва за забава не била включена в издадената заповед за изпълнение, поради което била недопустима и производството в тази си част следвало да бъде прекратено, т.к. не бил посочен периода на забава и конкретната сума по всяка една от процесиите фактури.

Прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за заплащане на мораторна лихва. Съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД давностният срок за това вземане бил тригодишен и течал от всеки просрочен ден - чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.

Прави възражение, че към датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в Районен съд Нова Загора, предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност също била изтекла и претендираните от ищеца вземания били погасени.

Претендира разноски по делото.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е установено, че ответникът „Агри Милк“ ЕООД дължи на ищцовото дружество „МТ-ВЕТ“ ООД, претендиранате суми в посочените в процесната Заповед за 2 изпълнение размери, съгласно представените фактури за извършени ветиринарномедицински дейности. По делото са представени и фактури, издадени от дружеството-ищец за дължими суми от страна на ищеца, във връзка с посочения договор.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени, установителни искове с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, като се иска установяване на дължимостта на вземането на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума.

Съдът намира така предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява частично основателен, по следните съображения:

Съдът не споделя възражението на ответника, че процесните фактури са издадени без основание, доколкото липсвал договор между страните за предоставяне на въпросните услуги. Фактурата е първичен счетоводен документ, по смисъла на чл.6 и чл.7 от Закона за счетоводството, удостоверяващ задължение за заплащане в предвидените законови срокове.

В случая приложените по делото фактури са издадени по надлежния ред, приети и подписани от законния представител на ответното дружество, поради което и настоящият съд приема, че те удостоверяват надлежно съществуващо задължение за заплащане на претендираните суми.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца в тежест на ищеца бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в това число размера на дължимите от ответника суми за заплащане на неполучено плащане /размера на дължимото от ответника/

В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или частично.

Съдът намира, че съгласно представените по делото фактури, се установи размерът и броя на дължимите от ответника вноски по договора и техния падеж, като ответната страна не ангажира доказателства доказващи пълно или частично плащане.

Следва, обаче да бъде уважено възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца, по следните съображения:

Законът за задълженията и договорите е установил различна погасителна давност.

Общата погасителна давност според разпоредбата на чл.110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок. Погасителната давност е установена в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право.

Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес. Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във времето. С оглед на тези функции и голямото разнообразие на субективните права законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД и по-кратки специални давностни срокове като по този начин се отчитат особеностите на различните облигационни отношения.

В чл.111 ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за 3 съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по-кратък давностен срок. Под „плащане" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД следва да се разбира задължение за предаване на пари или други заместими вещи.

Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо годишен, месечен, седмичен или дневен. „Периодично" е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.

Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.