Решение № 49 от 05.04.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Чирпан, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20225540100669 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по ИМ от адв. М. В. М. от АК - Пловдив, с адрес на съдебен адресат: **, в качеството му на пълномощник на К. Т. Г. против „ Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: 202527341 и е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК с цена на иска 832,52 лв.

Съдът е конституирал като правоприемник по настоящото дело „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: 207172780, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Янакиев, като е прекратил производството по отношение на първоначалния ищец Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. с ЕИК:202527341.

Твърди се в ИМ, че на 10.09.2021г., подзащитната му получава Покана за доброволно изпъление от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с която Покана била уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит № 5625899/30.07.2020г. с кредитор Вива Кредит ООД бил прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение в размер на: 922.42 лева-главница, 157.58 лева-лихва, 832.52 лева-неустойка и 90 лева-разходи. В Поканата бил предоставен и срок в който подзащитната му да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите. На 07.12.2021г., подзащитната му получава Последна възможност за споразумение от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с която Покана била уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит № 5625899/30.07.2020г. с кредитор Вива Кредит ООД бил прехвърлен на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение. В Поканата бил предоставен и срок в който подзащитната му да 1 се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите. През следващите няколко месеца, подзащитната му получавала Покани, Уведомления и др. писма от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, който прилага по делото, с които бил предоставен и срок в който подзащитната му да започне плащане към тях, в противен случай, ще следвали съдебни дело и прехвърляне на ЧСИ и запор на банкови сметки, запор и продажба на МПС и т.н. Счита, че доверителката му не дължи така претендираната й сума от 832.52 лева -неустойка дължими въз основа на сключения Договор за кредит № 5625899/30.07.2020г. с кредитор Вива Кредит ООД, вземанията по който били прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, тъй като в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3- то от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/.

Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Така претендираната от ищцата сума от 832.52 лева-неустойка , дължими въз основа на сключения Договор за кредит № 5625899/30.07.2020г. с кредитор Вива Кредит ООД, били недължими, поради това, че клаузите въз основа на който се претендират били нищожни като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидените клаузи били и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузите от Договор за кредит № 5625899/30.07.2020г. с кредитор Вива Кредит ООД., според които се дължи неустойка и допълнителни разходи, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство, се намирала в пряко 2 противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водила до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, е пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С калузите от Договор за кредит № 5625899/30.07.2020г. с кредитор Вива Кредит ООД , въз основа на който се дължат неустойка и разходи, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. С предвиждането на наустойка по Договор за кредит № 5625899/30.07.2020г. с кредитор Вива Кредит ООД, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи била част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за неустойка и допълнителни разходи се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за неустойка и допълнителни разходи в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 било прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Същевременно - посочването на по нисък от действителния ГПР, представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по 3 смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Моли съда, да приеме, че ищцата не дължи така претендираната й сума от 832.52 лева-неустойка дължими въз основа на сключения

Договор за кредит №

5625899/30.07.2020г. с кредитор Вива Кредит ООД, вземанията по който са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Моли съда, да осъди и ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна и насрещен иск.

С определение в з.з. от 24.08.2022г. съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото гражданско производство насрещен иск с цена на иска общо в размер на 993,50 лв.от които главница в размер на 781,90 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, възнаградителна лихва в размер на 104,10 лв. , както и лихва за забава в размер на 107,50 лв. за периода от 04.06.2021 г. до деня следващ последната погасителна вноска до 11.10.2022 г.- датата на подаване на ИМ с насрещния иск.

В срока за отговор е постъпил отговор на насрещния иск от адв. М. , с която заявява, че насрещната исковата молба е редовна и допустима, но е изцяло неоснователна и недоказана, като излага подробни доводи относно това.Прави се възражение за прихващане на платени по Договора суми за неустойка и такса експресно разглеждане с евентуално дължимата се главница и лихва.

Моли съда да присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 800,00 лв. в полза на адвокат М. В. М. за процесуално представителство по главния и по насрещния иск.

Ответното дружество по главния иск прави възражение за прекомерност и моли то да бъде намалено до минимума съгласно Наредба № 1/01.07.2004 г. ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли да им бъдат присъдени направените разноски по настоящото производство, като прилага и моли съда да приеме Списък по чл. 80 ГПК относно разноските по гр. д. № 669/2022 г., по описа на РС Чирпан.

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно установено по делото е, а и не се спори между страните, че на 30.07.2020 г. К. Т. Г. в качеството й на заемател е сключила с Вива Кредит ООД в качеството му на заемодател Договор за паричен заем Standard 14 № 5625899 - 30.07.2020 г.

(Договора). По силата на същия Вива Кредит ООД е предал в собственост на К. Т. Г. сумата от 1000 лв., с която сума страните са се съгласили да се рефинансира старо задължение на ищеца/ответника съгласно чл. 2 от договора, а остатъка от сумата да му се предостави чрез 4

Easypay. К. Т. Г. се е задължила да върне заема при посочените в Договора условия, а именно - на 22 равни вноски за срок от 44 седмици, всяка от които в размер на 79.00 лв., платими на датите посочени в чл. 3, ал.1, т. 4 от Договора. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент за целия срок на договора - 40.32 %., въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 188.00 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 13.08.2020 г., а последната — на 03.06.2021 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена. Между страните не се спори, че има сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива Кредит" ООД, ЕИК 201995287 и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341, с Приложение № 1/ 02.09.2021г., както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.