Определение № 1359 от 20.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1359 гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20248002102222 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 415 от 10.01.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от адв. К.

Л. – пълномощник на ответниците по касационна жалба и ищци по делото А. А., З. А. и Ч.

А., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5813 от 12.12.2024 г. в частта за разноските. Иска се присъждане в полза на процесуалния представител на страната на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата (ЗАадв.) за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие в касационното производство.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ответник по делото С. Д. Х., чрез адв. М. Т., с който се поддържа становище за необоснованост и недоказаност на молбата с твърдения, че в същата липсва точно посочване на основанието, с оглед което е оказана безплатна правна помощ. Сочи се, че в отговора на касационната жалба, адв. Л. е претендирала разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗАдв., а предвид това волеизявление е изтъкнато, че очевидно се има предвид разпоредбата на чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., но не са представени доказателства за материални затруднения на клиентите на адвоката.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

С определение № 5813 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2222/2024 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 169 от 20.02.2024 г. по гр. д. № 2944/2023 г. на Апелативен съд – София (АС – София) в обжалваната част, по жалба на С. Д.

Х.. В определението липсва произнасяне по искането, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане в полза на адвоката на ищците по делото на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАадв. за осъществената на страната безплатна адвокатска услуга в 1 касационното производство.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, има право на адвокатско възнаграждение, стига отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна. Възникването на горното право на адвоката в очертаната хипотеза се свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА и реализиране на отговорността за разноски в тежест на насрещната страна.

В случая обаче липсва първата предпоставка, доколкото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответниците А., З. и Ч. А. и настоящия молител – адвокат К. Л., с предмет оказване на безплатна правна помощ и съдействие в касационното производство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. (каквото основание за извършване на правната услуга се сочи). В отговора на касационната жалба с вх. № 13528 от 20.05.2024 г.

(по регистъра на АС – София) е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗАдв., като вероятно става въпрос за техническа грешка и страната е имала предвид чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от закона (безплатна адвокатска помощ на близки на адвоката лица), доколкото такъв факт се сочи и в молбата по чл. 248 ГПК – касае клиенти, които са лични доверени лекари на адвоката. По делото във въззивната инстанция (на л. 17 – л. 19) са приложени три договора за правна защита и съдействие между страните, като извършването на адвокатската услуга е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., което основание е вписано изрично в текста на договора между страните, изчерпващ предмета си с процесуално представителство и защита пред въззивния съд (АС – София). Видно от приложените договори, техен предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в депозиране на въззивна жалба срещу решение по гр. д. № 8118/2020 г. на Софийски градски съд и представителство пред АС - София. Следва да се посочи, че и пред първата инстанция, съгласно приложения списък с разноски (на л. 410), адв. Л. е претендирала присъждането на възнаграждение за един адвокат за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. Отделно от горното, отговорността за разноски под формата на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Л. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е реализирана с възлагането му, с въззивното решение, в тежест на ответницата по делото С.

Х.. Няма данни и ангажирани доказателства за съществуващи между ответниците по касация и адвоката им уговорки или постигнато съгласие за оказване на безплатна адвокатска услуга на страната в касационното производство.

При горните обстоятелства не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалния представител на ответниците А. – адв. К. Л., основание да претендира и получи възнаграждение за оказана пред ВКС безплатна адвокатска помощ при 2 предпоставките на посочения текст. За да реализира материалното си право да получи лично адвокатско възнаграждение, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение (за съответната инстанция, а ако не е уговорено изрично за коя инстанция – до завършване на делото) е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., без да е необходимо да я доказва. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 93 от 10.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 471/2012 г., II т. о., решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т.о., определение № 621 от 6.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4731/2015 г., III г.о. Отсъствието на съглашение с предмет оказване на безплатна правна помощ на страната пред касационния съд (доколкото за предходната инстанция уговорката е ограничена изрично за съответната инстанция) налага, на собствено основание, извод за неоснователност на молбата за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Затова същата ще следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о., ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. Л. – пълномощник на ответниците по касационна жалба А., З. и Ч. А., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5813 от 12.12.2024 г. в частта за разноските, с присъждане в нейна полза на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Определението e окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3