Присъда № 9 от 10.10.2025, Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 9/10.10.2025г. по ВНОХД на АС – Варна.

Въззивното производство е образувано срещу присъда № 3, постановена на 04.02.2025г. по НОХД № 401/2023г. по описа на ОС – Търговище на:

-по протест прокурор про ОП-Търговище, с която се иска отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подс.Х. да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение.

Изложени са съображения във връзка с анализа на доказателствената съвкупност - свидетелски показания и експертизи;

-по жалба на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник – ю.к. М.

А., с която се прави същото искане, както и за осъждане на подс.Х. да заплати на ДФЗ по предявения граждански иск сумата от 33 901, 71лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на получаването им под формата на безвъзмездна помощ от ЕФГЗ по схема СП (други) до окончателното изплащане на задължението.

С атакувания съдебен акт подс.М. С. Х. бил признат за НЕВИНЕН в това, че: на 16.01.2018г., в гр.Търговище, като регистриран в ИСАК земеделски производител с УРН 637186, УИН 2525051702737 за кампания 2017, за да получи като бенефициер средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени от Европейския съюз на Българската държава, представил пред ОД на ДФ „Земеделие“ - гр.Търговище неверни сведения в Таблица 1 към Декларация от 16.01.2018г. по чл.32 ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания относно произведена в БЗС № 00518-8-1-3, БЗС № 005187-3-1, БЗС № 00518-7-4-1, БЗС № 00518-7-2-2, БЗС № 00518-7-5-3, БЗС № 00518-7-6-2 и БЗС № 00518-8-2-1, находящи се в землището на гр.Антоново, и реализирана продукция от 238 000,00 /двеста тридесет и осем хиляди/ кг. сливи във връзка със Схема за обвързано подпомагане за плодове /сливи и десертно грозде/ СП (други), като в резултат на деянието получил на 21.03.2018г. сумата 33 901,71 /тридесет и три хиляди деветстотин и един лева и 71ст./лв., които средства са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени от Европейския съюз на Българската държава, поради което бил 1

ОПРАВДАН по обвинението му по чл.248а ал.5 във връзка с ал.2 от НКолева ОТХВЪРЛЕН като неоснователен бил предявения граждански иск от ДФ “Земеделие“ срещу подс.Х., за сумата от 33 901,71 лева, ведно със законната лихва от датата на получаването им под формата на безвъзмездна помощ от ЕФГЗ по схема СП (други) за директни плащания за кампания 2017, до окончателното й изплащане.

На основание чл.190 ал.1 НПК разноските по делото останали за сметка на държавата.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура подържа протеста и излага подробни съображения. Счита също и че следва да се уважи жалбата на ДФ „Земеделие“.

Подсъдимият лично и чрез защитника си пледира за потвърждаване на постановената оправдателна присъда.

В последната си дума подс.Х. моли да се потвърди присъдата на ОСТърговище.

Пред апелативната инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което бе назначена и изслушана Арбитражна агротехническа експертиза.

От страна на защитата по нея бе поискан отвод на ВЛ Й. с мотивите, че участвала в изготвянето на агротехническа експертиза по друго дело (НОХД № 49/2021г. на ОС-Търговище, с влязла в сила осъдителна присъда срещу група лица, което дело има за предмет същата плодна градина в друг времеви период – решение № 399 от 07.10.2025г. по к.д. № 484/2025г. на I н.о. на ВКС).

Оспорва се безпристрастността на ВЛ Й., както и се твърди наличие на основание за отвод и по реда на чл.148 ал.1 т.4 от НПКолева АС-Варна не уважи отвода, поради липсата на законови основания за това. В допълнение може да се отбележи следното: Разпоредбата на чл.148 ал.1 от НПК препраща към разпоредбата на чл.29 ал.1 т.1-5 и 7-8 и ал.2 от НПКолева Изготвянето на експертно заключение по друго дело, дори и със сходен предмет, не е основание за отчитане на предубеденост или заинтересованост на вещото лице. Липсва каквато и да е конкретна индикация за такова по това дело. Не са налице и пречките, визирани в разпоредбата на чл.148 ал.1 т.4 от НПКолева Съгласно това правило не могат да бъдат вещи лица „тези, които са извършили „ревизията, материалите от която са 2 послужили като основание за започване на разследването“. Между случаите, при които вещото лице е извършило експертиза, от една страна, и случаите, при които дадено лице е извършило ревизия, касаеща някакво правонарушение, от друга страна, съществува качествена разлика. Във втория споменат случай лицето е извършило дейност, насочена към евентуалното установяване на някакво правонарушение, което впоследствие е станало предмет на обвинението. Поради това и опасност от ангажираност по същество (от изхода на делото) в този случай е налице. Поради това законодателят е установил конкретна забрана за участие като вещо лице в тези случаи. Такава забрана обаче липсва за вещото лице, изготвило експертиза по друго дело със сходен предмет.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид протеста и жалбата, както и становищата на страните, констатира следното:

Доказателственият процес в първата инстанция се състоял в условията на пълно съдебно следствие, в чиито предели били проверени събраните в стадия на разследването доказателствени материали, след което с присъдата били разрешени въпросите по чл.301 от НПКолева Въззивният състав, в изпълнение на задължението си по чл.107 ал.2, 3 и 5 от НПК, извърши съдебни следствени действия (назначаване и изслушване на арбитражна агротехническа експертиза), след изслушването на чието релевантно към предмета на доказване заключение, прие обективната истина за изяснена, което позволи вземането на мотивирано решение по фактите, по правото и по доводите във въззивните протест и жалба, които се отчетоха като основателни и доведоха до отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяването на осъдителна такава.

По делото са установени следните фактически положения:

Подс.Х. се регистрирал през 2015г. като земеделски производител с източник на финансиране - собствена стопанска дейност 100%, КИД 20080125 - отглеждане на черупкови, ягодоплодни и други плодове.

През периода 2015-2021г. редовно кандидатствал пред Държавен фонд „Земеделие“ за подпомагане по схемите и мерките на Директни плащания.

При кампаниите той заявявал земя, за която имал сключени договори за наем.

Тези договори регистрирал в Общинска служба по земеделие. С оформянето на документацията и кандидатстването пред Държавен фонд „Земеделие“ се 3 занимавал лично самият той.

В периода 1980-1990г. в землището на гр.Антоново, в близост до с.Еревиш, била създадена сливова овощна градина с площ от около 700 дка. В нейното изграждане активна роля имал св.Иван Иванов – тогава агроном на АПК-Антоново. Градината била организирана в три съседни парцела съответно от 400 дка, 200 дка и 100 дка, като засяването им станало на няколко етапа и продължило около пет години. Овошките били засадени според тогавашните изисквания, като броят им в един декар площ бил максимум 30 дръвчета, които били засадени при установено разстояние на засаждане от 7 метра и вътрешноредово разстояние от 5 метра.

До началото на 90-те години градината била плододаваща, тъй като за младите дръвчета се полагали необходимите грижи. След настъпилите промени от 1989г., парцелите били възстановени на частни стопани и поради липсата на интерес от тяхна страна, овощната градина била изцяло занемарена - площите не се почиствали, дървета не се подрязвали и пръскали, впоследствие значителна част от тях изсъхнали, а нови въобще не били засаждани, което довело до значително занижаване на възможния добив.

В няколко годишен период собствеността върху голяма част от парцелите в сливовата градина преминала в св.Божидар Митов. Той изкоренил около 400 дка, а в останалите около 300 дка останали сливови дръвчета, за които обаче не били полагани грижи. Тъкмо тази част от сливовата градина св.Б. М. отдавал в различните години на различни лица под наем чрез „Бим Агро“ ЕООД, управлявано от сина му св.Б. М.

На 15.02.2017г. „Бим Агро“ ЕООД сключило с подс.Х. договор № 325 (т.2, л.116 от ДП), по силата на който за срок от една година подс.Х. наел парцели с овощни (сливови) насаждения в землището на гр.Антоново. Към този момент (2017г.) двадесетгодишният амортизационен срок за сливови насаждения отдавна бил изтекъл и възможният добив бил в най-добрия случай максимум около 10-12 кг. от дърво. Въпреки това подс.Х. кандидатствал по схемата за обвързано подпомагане с цел да получи неправомерно средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Средствата се предоставяли от ЕС на РБългария. За получаването им се искали доказателства за добита и реализирана продукция по нормативно определени добиви (в случая 624,5 кг. на дка).

След сключване на договора, подс.Х. извършил единствено косене в 4 междуредията, частично торене, но не и други агротехнически мероприятия, като например рязане, пръскане и т.н. Т.е. с действията си не допринесъл по никакъв начин за увеличаване на добива; те били по-скоро символични.

Съгласно изискванията на чл.2 ал.2 от Наредба № 5 от 27.2.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за кампания 2017 година, подс.Х. лично подал Заявление за подпомагане в Общинска служба по земеделие - гр.Антоново с вх. регистрация № 18568721 от 10.05.2017г. (л.3 и сл., том 2 на ДП). По-късно подал и коригиращо заявление от 01.06.2017г.

В подаденото заявление за подпомагане с уникален идентифициран номер /УИН/ 25/250517/02737 с направената корекция (л.77 и сл., том 2 от ДП) подс.Х. декларирал няколко схеми и мерки за общо 17 парцела, от които - 7 бр. в землището на гр.Антоново с култура сливи и други 10 бр. - в землището на с.Вельово с различен вид насаждения. Конкретно заявените от подсъдимия 7 (седем) парцела със сливови насаждения, находящи се в землището на гр.Антоново, с които кандидатствал само за кампания 2017 година с обща площ 30,27 ха били както следва:

-БЗС № 00518-8-1-3 от 3,64 ха;

-БЗС № 00518-7-3-1 от 3,88 ха;

-БЗС № 00518-7-4-1 от 1,83 ха;

-БЗС № 00518-7-2-2 от 4,76 ха;

-БЗС № 00518-7-5-3 от 10,54 ха;

-БЗС № 00518-7-6-2 от 4,49 ха и

-БЗС № 00518-8-2-1 от 1,13 ха.

Въпреки лошото състояние на сливовите насаждения, при което очевидно не бил могъл да получи минимално необходимия за подпомагане добив, с цел неправомерно да получи средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени от Европейския съюз на Българската държава, подс.Х. кандидатствал с посочените по-горе седем парцела със сливови насаждения по Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде), СП (други).

За да бъдат получавани директни плащания по тази схема, земеделските производители следвало да докажат произведена и реализирана на пазара продукция от заявените площи, като нормативно били предвидени минимални 5 добиви от хектар, а именно 6246 кг/ха, (или 624.6 кг/дка) съгласно Приложение № 5 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схеми за директни плащания.

За отчитане по тази схема, на 16.01.2018г. подс.Х. подал декларация по чл.32 ал.1 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. от цитираната наредба (л.95-96, том 2 от ДП), в която съзнателно посочил неверни сведения относно количеството произведена и реализирана от него продукция сливи. С оглед възрастта, наличността и състоянието на живите сливови дръвчета, максималният възможен добив бил от 90 000 до 100 000 кг за година от цялата заявена от подсъдимия площ 30,27 ха.

В Таблица 1 към подадената на 16.01.2018г. декларация подс.Х. вписал 7 броя фактури като доказателство за произведена в БЗС № 00518-8-1-3; БЗС № 00518-7-3-1; БЗС № 00518-7-4-1; БЗС № 00518-7-2-2; БЗС № 00518-7-5-3;

БЗС № 00518-7-6-2 и БЗС № 00518-82-1 и реализирана продукция от общо 238 000 кг сливи - количество, което било обективно невъзможно да бъде добито като добив за тази година (и не само) от посочените парцели.