Протоколно определение № 581 от 24.04.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 581 гр. Пазарджик, 24.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА

Съдебни

Делчо Ив. Делибашев заседатели: Костадинка П. Димитрова при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Е. Сп. П.

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20245220200021 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Подсъдимият Т. Л. К., редовно призован- явява се лично.

Не се явява адв.И. А., редовно упълномощен на подсъдимия от ДП, редовно уведомен от предходното съдебно заседание.

Явява се адв.Х. Х., редовно упълномощен от днес по делото.

За РП-Пазарджик се явява прокурор П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Моля, да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото. Не държа днес да присъства адв.А.. Не се отказвам от неговата защита, но не възразявам в днешното съдебно заседание да присъства само адв.Х..

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

Снема самоличността на подсъдимия, както следва:

Т. Л. К.- роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр. Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работещ като учител в ПГМЗС гр.Септември, осъждан, ЕГН: **********, л.к. № ****, издадена на 20.12.2022г. от МВР-Пазарджик.

ПОДС.К.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.

На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл.371 и чл.380 и сл.НПК.

ПОДС. К.: Разбрах правата си.

Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.

С оглед изявлението на страните съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК.

АДВ. Х.: Уважаеми съдии, имайки предвид разпоредбите на чл.248 и в частност ал.1 т.3 от НПК, риторичният въпрос е допуснато ли е на ДП отстранимо СПН, довело до ограничаване правото на защита на подзащитния ми. Допуснато е. в какво се изразява това СПН. Касационната практика на ВС е трайна и последователна – лица, които са участвали в разкрИ.е на определено престъпление не могат да бъдат разпитани в качеството на свидетели в. хода на съдебните прения ще посоча практика на КВС в подкрепа на твърдението ми. Поради което от името на подзащитния си 2 заявявам, че не желаят да бъдат разпитвани в качеството на свидетел Г. Т. и А. Л.. Въз от това с оглед чл.248 ал.1 т.7 НПК легално позволяващи събирането на нови доказателства, моля, да допуснете като свидетел д-р Ф.

Т., която е провеждала метадонова терапия, в която пряк участник е бил и подзащитния ми. Соча и нейния адрес – **** в гр.Пловдив и притежава мобилен номер ****. Вън от всичко останало при строго съблюдаване чл.371 т.1 от НПК, ние даваме съгласие да не бъдат провеждани разпити на всички участници в процеса – полицейските служители и експертите подробно фиксирани в ОА. Нашето единствено док.искане е призоваването и разпитването на вече цитираната Ф. Т.. Всички останали точки, определени в чл.248 от НПК, са съотносими към казуса и всъщност не правя възражение по всички останали точки. ОпредЕ. е МНО, не се налага делото да бъде разглеждано при закрити врата. Не са допуснати СПН извън разпита на двамата полицейски служители ,следователно нормата на чл.248 НПК е спазена.

ПОДС. К.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице сочените процесуални нарушения. ОА е изготвен съгласно действащия НПК към момент 2024Г.

Относно искания свидетел, моля, да не бъде допускан. Искането не беше мотивирано и не беше посочено за кои факти и обстоятелства точно се иска свидетелят и второ във връзка с доказаната употреба на метадон от подсъдимия не е включено като обвинение, така че считам, че не е необходимо да бъде допусната,

РЕПЛИКА АДВ. Х.: Тя ще бъде разпитвана не като експерт, а като лекар, който лекува.

Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:

1. Делото е подсъдно на съда;

2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. Съдът намира, че във фазата на ДП действително е допуснато СПН, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и то е 3 съществено такова, съгласно нормата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК. Това СПН обаче не се изразява във визираното такова от адв.Х. днес. На първо място, съдът е длъжен да напомни утвърдената вече практика на ВКС, че процесуалните нарушения, които са допуснати в ДП и касаят доказателствата, събрани в неговия ход, не представляват основание за връщане на делото на прокурора, доколкото същите могат да бъдат или повторени в рамките на съдебното производство, или изключени от доказателствения обем при формиране на крайните изводи на съда. В този смисъл, допуснатите процесуални нарушения в ДП, касаещи събраните в хода на същото доказателства, било то гласни или писмени, в случая, както твърди адв.Х. касателно показанията на свидетелите Г. Т. и А. Л., никога не могат да представляват СПН- такова, каквото предвижда посочената вече правна норма и което да представлява основание за връщане на делото на прокурора.

В същото време обаче, както вече спомена съдът, са налице други процесуални нарушения, свързани с изготвянето на ОА, които покриват определението, съгласно нормата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК.

На първо място, такова представлява посоченият като обективен критерий при изписването на диспозитива на обвинението по чл.343б ал.4 вр. ал.3, във вр. с чл.28 ал.1 от НК- „установено по надлежния ред“. От внимателния преглед на ОА съдът констатира, че инкриминираната дата, на която се твърди, че е извършено посоченото престъпление, е 16.12.2022г. Към тази дата визираната от прокурора материалноправна норма на закона, в нейната привръзка, а именно- разпоредбата на чл.343б ал.4, във вр. с ал.3 от НК, не предвижда обективен признак „установено по надлежния ред“. Този обективен признак се появява в посочената правна норма едва с изменението на закона, влязло в сила със съответния брой на ДВ на 08.08.2023г. Ноторно известно е, че подсъдимият може да отговаря единствено и само за противоправните си действия, които покриват признаците на материалноправната норма, която е била в действие към съответната инкриминирана дата. Това е заложено като основен принцип в чл.2 ал.1 от НК. Действително, ал.2 на същата правна норма предвижда възможност на лицето да бъде повдигнато обвинение по материалноправна норма, която е влязла в сила след посочената в ОА инкриминирана дата, като това е възможно само в случаите, когато последващият влязъл в сила закон се явява 4 по-благоприятен за подсъдимия. В случая, видно от изложеното в обстоятелствената част на ОА, никъде не е посочено, че на подсъдимия се повдига обвинение по по-благоприятен закон във вр. с чл.2 ал.2 от НК, какъвто се явява новата редакция на чл.343б ал.4 вр. ал.3, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, предвиждаща обективен признак „установено по надлежен ред“.

Такава обосновка в обстоятелствената част на ОА липсва. В същото време, в диспозитива на обвинението за посоченото престъпление е включен обективен елемент „установено по надлежния ред“, който не фигурира към действалата към инкриминираната дата материалноправна норма.

Изложеното при всички случаи нарушава правото на защита на подсъдимия- в степен, че да налага връщането на ОА на прокурора.

По-нататък, от внимателния преглед на материалите по ДП и съдържанието на ОА в неговата обстоятелствена и диспозитивна част, се установява, че при привличането на обвиняемия в ДП на същия е било предявено обвинение за посоченото престъпление по чл.343б ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, в диспозитивната част на което обаче е посочено, че управлението на процесния лек автомобил е установено чрез химико-токсикологична експертиза с рег. № И-5648/14.06.2023г. на СХЛ към ВМА-София. По неясни причини, без на обвиняемия да е било предявявано ново обвинение в ДП, в диспозитива на обвинението, изписан в ОА, е посочено, че употребата на наркотични вещества- марихуана при управление на процесното МПС е установена освен от посочената химико-токсикологична експертиза, така също и от друга съдебна химико-токсикологична експертиза /токсикохимична експертиза с рег. № И-10809/21.11.2023г. на СХЛ към ВМА-София/. Съдът намира, че това различие между предявеното обвинение в рамките на ДП и това, повдигнато с ОА, нарушава правото на защита на подсъдимия.

Действително, ДП е подготвителният етап на наказателното производство.

Въпреки това, той все още съществува и според съда прокурорът следва да съблюдава коректното привличане на обвиняемия в рамките на ДП, доколкото именно от него произтича и съдържанието на правото му на защита на този етап от наказателния процес - преценката да дава или не обяснения, преценката да прави или не доказателствени искания, както и тази да представя или не доказателства. В противен случай привличането в рамките на ДП би се явило ненужен правен институт.

5

По-нататък, съдът намира, че е налице още едно процесуално нарушение при изготвянето на ОА. Повдигнатото обвинение по чл.343б ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с чл.28 ал.1 от НК е такова за деяние, извършено в условията на повторност. В този смисъл повторността се явява обективен елемент от състава на престъплението, което следва да бъде подкрепен от съответните факти в обстоятелствената част на ОА. Действително, прокурорът е посочил в ОА, че деянието е извършено в условията на повторност, след като обвиняемият е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. По-нататък в изложението на прокурора обаче липсва конкретно посочване за кое друго такова престъпление се касае. Съдът е длъжен да признае, че в началото на ОА са посочени обстоятелства, свързани със съдимостта на подсъдимия. Въпреки това, нито подсъдимият, нито неговата защита, нито пък съдът, са длъжни да правят съответните препратки по аналогия и да тълкуват волята на прокурора, че той е имал предвид, че повторността произтича именно от това друго престъпление, посочено в началото на ОА.

Предвид изложеното, съдът намира, че са допуснати СПН при изготвяне на ОА, които нарушават правото на защита на подсъдимия и възможността му той да разбере за какво му е повдигнато обвинението, които представляват основание за връщане на делото, ведно с ОА, на прокурора.

Тук е моментът съдът да обърне внимание на адв.Х., че в случаите, когато се пледира за СПН и съдът преценява, че такива са налице, произнасянето по останалите точки от въпросите, подлежащи на обсъждане в РЗ, е невъзможно, тъй като определението, което съдът току-що произнесе подлежи на обжалване. Именно това е причината съдът да не се произнася на този етап по направените доказателствени искания от страна на защитата за допускане до разпит в качеството на свидетел на д-р Ф. Т., както и дали са налице предпоставките за преминаване към диференцираната процедура по чл.371 т.1 от НПК.

По изложените да тук съображения и на основание чл.249 ал.2, вр. с ал.4, т.1, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

6

ВРЪЩА делото на РП-Пазарджик за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Определението може да се обжалва и протестира по реда Глава ХХІІ от НПК с частна жалба и протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд Пазарджик.

При постъпване на жалба или протест делото да се изпрати на Окръжен съд - Пазарджик след изтичането на 7-днвения срок по чл.248а ал.1 от НПК.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на прокуратурата.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:15 ч.