Решение № 43 от 11.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Стара Загора, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20245530202246 по описа за 2024 година Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 05.12.2023г. на ИИ. В. В. – Заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, оправомощен със Заповед на Министъра на финансите за упълномощаване на АНО № ********** от 28.08.2020г., с което на „**********, ЕИК: **********, представлявано от Т. Й. Т. с ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, предл.второ от Закон за счетоводството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството.

В жалбата си и в с.з. чрез пълномощник, жалбоподателя излага твърдения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна в с.з. – чрез пълномощник изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-гр.Стара Загора - редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

1

По делото бяха събрани писмени доказателства: заверено копие на АУАН № ********** от 14.09.2023г.; заверено копие на Възражение срещу АУАН № **********18.09.2023 г.; заверено копие на Наказателно постановление

№

**********/05.12.2023г.;

Заповед

№

**********/28.08.2020г.

Бяха разпитани в качеството на свидетели: Д. Щ. Е. - Г. - съставила АУАН и М. З. Й..

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС – Стара Загора намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № ********** от 14.09.2023г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.74, ал. 1 от ЗСч - Закон за счетоводството ("Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0, 1 до 0, 5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. ") за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч ("Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година" - според редакцията, в сила до 01.01.2021 г., а според действаща към момента редакция - "... в срок до 30 септември на следващата година"), извършено в гр. Стара Загора и изразяващо се в това, че като предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), като е бил длъжен, в законоустановения срок - до 30.09.2022 г., не е публикувал, като не е заявил и представил за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията годишния си финансов отчет (ГФО) за 2021 г., като изрично е посочено, че: жалбоподателят е извършвал дейност през 2021 г. според подадената годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх № ********** от 29.06.2022 г. и приложения към нея годишен отчет за дейността, реализирайки нетни 2 приходи от продажби в размер на 2660.00 лева съгласно данните в част V от декларацията; ГФО на жалбоподателя за 2021 г. не е бил заявен за вписване и представен в Търговския регистър при Агенцията по вписванията до датата на съставяне на АУАН; нарушението е било установено (т. е. констатирано, тъй като установяването му става със съставяне на АУАН) на 17.07.2023 г., на която дата НАП е била уведомена за него с писмо от Агенцията по вписванията.

В случая, видно от част V от декларацията му по чл. 92 от ЗКПО с вх № ********** от 29.06.2022 г., жалбоподателят, който е ЕООД, т. е. търговец по смисъла на ТЗ и предприятие по смисъла на ЗСч - чл. 2, т. 1 ("За целите на този закон предприятия са търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци"), е извършвал дейност през 2021 г., като е реализирал нетни приходи от продажби в размер на 2660.00 лева. От данните в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, който е публичен и информацията в него е общодостъпна, се установява също, че жалбоподателят не е заявил и представил за обявяване в Търговския регистър ГФО за 2021 г. в законоустановения срок по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, изтекъл на 30.09.2022 г. за преодотвратяване на последиците. Същият е бил заявен и представен за обявяване в Търговския регистър на 12.09.2023 г.

При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен начин.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаване на НП, обуславящи отмяна на последното като незаконосъобразно, включително твърдените такива в жалбата, в частност чл.34 от ЗАНН.

Тук следва да се отбележи, че начина на изпълнение на задължението на Агенцията по вписванията да обяви публично незаявяването на ГФО от дружеството-жалбоподател е без значение за задължението на административния контролен орган. Няма значение и това дали тази информация е постъпила в информационните масиви на НАП. За АНП и спазването на сроковете е от значение дали тази информация, съдържаща данни за извършено нарушение от конкретен нарушител е достигнала до 3 знанието на административния (контролен) орган, който има право да повдигне административнонаказателно обвинение. Казано с други думи дали в съответната институция към която принадлежи адм. орган има информация, не е достатъчно за да се приеме, че има установено нарушение с установен автор. В случая Агенцията по вписванията е информирала ТД НАП с писмо вх. № ********** от 17.07.2023г. Но дори и тази дата не би могла да се приеме като дата на установяване на нарушението и нарушителя, тъй като е неясно кога св. Й. - актосъставителят (адм. контролен орган с правомощия да състави АУАН) е узнала предоставената от агенцията информация, още повече че и тя самата не можа да посочи това обстоятелство. А видно от доказателствата по делото въпросното уведомително писмо е постъпило в ТД на НАП Пловдив на 23.08.2023г. Тоест в производството не е установено категорично кога актосъставителят е узнал за конкретното нарушение и неговия автор.

Безспорно е обаче, че най-ранната възможна дата за това е именно 17.07.2023г., когато в НАП е постъпила информацията със списъците на предприятия не публикували ГФО за 2021г. От тази дата следва да се изчислява тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН и той изтича на 17.10.2023г. В рамките на този срок срещу дружеството жалбоподател е било повдигнато адм. обвинение със съставения на 14.09.2023г. АУАН, а именно преди изтичане на тримесечния срок.

Нарушението, също така, не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, още повече, че закъснението за публикуване на процесния ГФО е почти една година, т. е. не се касае за маловажно нарушение, независимо от липсата на реално настъпили вреди, настъпването на каквито при това не обуславя съставомерността на извършеното, и фактът, че нарушението е било извършено за първи път, който може и следва да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство, но сам по себе си не води до маловажност на извършеното нарушение.

Що се отнася до наложеното с НП наказание - имуществена санкция в размер на 200 лева, същото съответства по вид и размер на минималното такова, предвидено в закона за извършеното нарушение с оглед на размера на реализираните от жалбоподателя през 2021г. нетни приходи, поради което съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на нарушението.

4

По разноските:

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна е направил искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, съобразно правото си по чл. 63д, ал.4 от ЗАНН. С оглед изхода на делото на НАП следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение на основание разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ и преценка на вида и количеството на извършената дейност, съобразно Наредбата за заплащане на правна помощ. При определяне на възнаграждението на правоимащата страна съдът се съобрази с факта, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Горното мотивира съда за присъждане на възнаграждение в минимален размер, а именно 80 /осемдесет/ лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Стара Загора

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 05.12.2023г. на ИИ. В. В. – Заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, оправомощен със Заповед на Министъра на финансите за упълномощаване на АНО № ********** от 28.08.2020г., с което на „**********, ЕИК:

**********, представлявано от Т. Й. Т. с ЕГН **********, на основание чл.74, ал.1, предл.второ от Закон за счетоводството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството.

ОСЪЖДА „**********, ЕИК: **********, представлявано от Т. Й. Т. с ЕГН **********, да заплати на НАП-София, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5