Решение № 1882 от 29.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1882 гр. Русе, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520104215 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е с правна квалификация чл.45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Р. С. К. твърди, че на 27.06.2025 г., около 10,30 часа в град Русе, на платения паркинг на пл. „Света троица“, срещу катедралния храм, точно пред зарядната станция за електромобили, докато се придвижвал пеша, почти целият му десен крак хлътнал в шахта за оттичане на дъждовни води. Твърди, че вследствие на пропадането десният му крак бил ожулен в областта на коляното и била охлузена дясната му предмишница, около лакета. Твърди, че при пропадането почувствал болезнен удар и в лявото бедро, а от раните започнала да тече кръв и изпитвал много силни болки. Първоначално не могъл да стане и да се измъкне от шахтата и едва след десетина минути, след като отминал шокът и изненадата с помощта на движещия се с него М.Г.Т. се изправил. Твърди, че болката била много силна и трудно се движел. С подръчни средства изчистил течащата кръв. Приятелят му помогнал да стана от земята и да се придвижи до автомобила си, с който се придвижил до отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Канев“ АД - гр. Русе, където съдебния лекар установил, че са налице кървящи охлузвания на дясната предмишница по лакетната повърхност и на дясното коляно на площ 7/2 см.

1

Заявява, че в СМУ било посочено, че описаните увреждания можели да бъдат получени както се съобщавало в предварителните сведения. Заключавало се, че при тези данни следвало да се приеме, че му е причинена болка и страдание. Твърди, че за изготвянето на СМУ заплатил сумата от 60 лв. по фактура № ***/27.06.2025 г. Междувременно болката не отшумяла, като му пречела на нормалното придвижване, както и при шофиране на лек автомобил. Последното било сериозен проблем, тъй като си изкарвал прехраната като таксиметров шофьор. Твърди, че при всяко стъпване на десния си крак усещал силна пронизваща болка, а през останалото време болката била по-слаба, но постоянна и му пречела да заспи спокойно.

Наложило се да пие обезболяващите средства за намаляването й. Освен, че за период около 10 дни изпитвал болка и дискомфорт при движение и сън, вследствие на инцидента станал напрегнат и тревожен, не спял добре, тъй като постоянно внимавал да не извърша някое движение при което да докосне травмираните места.

Заявява, че Община Русе не е изпълнила на вменените й задължения да поддържа пътната настилка и тротоарите на територията си в нормално за употреба състояние. Налице била причинна връзка между неизпълнението на задълженията на ответника и причинените му имуществени и неимуществени вреди, като общината, като юридическо лице носи отговорност.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 1. Сумата от 60 лв. /шестдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатената сума за изготвянето на СМО; 2. Сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания вследствие на инцидента, ведно със законната лихва върху двете суми от деня на деликта - 27.06.2025 г., до окончателното й изплащане.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК Община Русе чрез гл. юрисконсулт е депозирала отговор на исковата молба. Счита исковите претенции за неоснователни и недоказани. На първо място оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на вредата. Заявява, че на мястото описано от ищеца не била настъпила травма. Дори и да била настъпила такава, то тя била в резултат на неправомерното поведение на ищеца, а в условията на 2 евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпилата травма.

Заявява, че мястото описано от ищеца, където е настъпил инцидента, представлявало част от уличната мрежа – път, съгласно ЗДвП и следователно се прилагали правилата за движение по улица. Заявява, че съгласно цитирания закон пешеходците следвало да се движат по тротоарите и пешеходните пътеки (чл.108 от ЗДвП). Съгласно чл.113 от същия закон, пешеходците били длъжни да се огледат внимателно и да се убедят, че могат да преминат безопасно, т.е на паркинга трябвало да се пресича с внимание и да не се навлиза внезапно на платното за движение. За да бъдел налице принос при увреждането, било достатъчно поведението на пострадалия фактически да се намира в причинна връзка с настъпилото вредоносно събитие, каквото в случая било налице. Теренът не бил предвиден за преминаване на пешеходци, а имало маршрут – П-образен тротоар за преминаване. Шахтата не се намирала на тротоар или пешеходна пътека, а в уличното платно. Заявява, че приносът на пешеходеца се състоял в неполагането на дължимата грижа при движението му и грубо нарушаване на превилата за движение, при възможността му да види шахтата. Заявява, че липсата на внимание и пресичане по тротоара, по който е възможно да достигне срещуположната страна на църквата, където също имало тротоар, е довело до твърдяното стъпване на асфалтовата настилка, а на капака на шахтата, за което ищецът не проявил никакво внимание. Предвид това счита, че е налице причинна връзка между действието на увредения и причинения резултат. Заявява, че в конкретния случай ищецът виновно си е причинил твърдяната вреда, в условията на евентуалност – е съпричинил вредата, като е създал реална възможност за настъпването й.

Заявява, че след преглед на видеокамерата от видеонаблюдението на платното за движение на паркоместата пред църквата „Света Троица“ осъществено от общината, се установило, че между 10,00 ч. и 12,00 ч. няма инциденти от вида на твърдения.

Заявява, че капакът е бил в изправност, но вероятно при натиск от крака на ищеца е поддал и кракът му възможно да хлътнал малко по-надолу.

Заявява, че инцидентът е настъпил изцяло по вина на ищеца, при невъзможност Община Русе да предвиди това обстоятелство, което водело до 3 изключване на отговорността й. За ответника не е било възможно, въпреки дължимата грижа, да предвиди и предотврати инцидента, да предвиди поведението на ищеца.

Твърди, че общината е упражнявала регулярен надзор върху капаците на шахтите от канализационната мрежа, като при последната проверка шахтата и капакът са били в изправност.

В условията на евентуалност, ако съда приеме иска за доказан по основание, счита, че същият не е доказан по размер. В конкретния случай претенцията на ищеца в размер на 3060 лв. се явявала прекомерна, предвид обстоятелството, че твърдяното нараняване не е довело до животозастрашаващо състояние, както и до описаните в исковата молба болки и страдания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено СМУ № ***/2025, издадено на 27.06.2025 г. от съдебен лекар д-р И. С.. Посочено, че освидетелстваното лице се оплаква от болки в лявото бедро, без видими следи от увреждане. На дясна предмишница по лакетната повърхност и на дясното коляно има охлузвания на площ до 7/2 см. Под нивото на околната кожа, слабо кървящи.

Представен е фактура №***/27.06.2025 г. издадена от УМБАЛ „Канев“ АД на ищеца за сумата от 60 лева с ДДС за издаване на съдебно медицински освидетелстване.

Представена е фискален бон, издаден от УМБАЛ „Канев“ АД на стойност 60 лева.

Представена по делото е скица на пл.Света Троица.

По делото в качеството на свидетели бяха разпитани лицата М.Г.Т., М.С.С. и Е.Н.Х., водими от ищеца.

Св.М.Т. – приятел, изнесе, че не помни точната дата, но било през лятото, имал среща с ищеца, за да му предаде части за автомобил. Двамата се срещнали на паркинга до операта, като и двамата били с автомобил. След като му предал вещите, свидетелят си тръгнал. Няколко минути след като се разделили, ищецът му звъннал и му казал, че е пропаднал в шахта с десния си 4 крак, като е ударил адуктора си. Свидетелят го попитал как се чувства и ответника му отговорил, че се движи трудно. След случилото се чували по телефона и свидетелят научил, че ищеца изпитва болки в областта на посоченото сухожилие. Според свидетеля двамата се срещнали, като ищецът накуцвал.

Св.М.С. – приятелка, изнесе, че било в началото на лятото, но не може да каже точната дата, имала уговорка с ищеца заедно да ходят на тренировки.

Ищецът й се обадил и й казал, че е пропаднал в шахта. Обяснил, че не може да отиде на тренировка и има болки в крака и ръката. Свидетелката го попитала дали има нужда от помощ, но той отказал. На следващия ден двамата се срещнали. Свидетелката видяла, че ищеца има рана на крака около коляното, която била отворена. Върху нея имало поставена марля. Свидетелката му помогнала да постави медикамента „сулфатиазол“, тай като кожата около коляното била повдигната. Ищецът ходил и залата, където двамата тренирали, но не участвал в тренировките, тъй като се оплаквал от болки в ръката и крака.

Обяснил, че при самото падане е разтегнал крака си. При срещите си с ищеца той се оплаквал, че изпитва пулсираща болка в областта а коляното, но болкоуспокояващите, които пиел не му помагали. Не можел да спи и на дясната си страна, заради болки в областта на ръката. Според свидетелката за намаляване на болката от разтегнатото място, му били дали да се маже със специално лекарство при разтягане.

Св.Е.Х. – познава ищеца, тъй като е клиент на нотариалната кантора, в която тя работи. Според свидетелката на 27.06.2025 г. преди обяд ищецът дошъл в кантората видимо притеснен. Помолил я да ползва тоалетната.

Когато свидетелката го погледнала, видяла, че ръката му е в кръв, както и единият му крак. Свидетелката потърсила и лепенки, които ищеца да сложи след като се измие. Разказал, че бил на паркинга срещу църквата „Света Троица“ и без да погледне паднал в отворена шахта. Казал, че целият е потънал до гърдите си. След като ищецът си тръгнал, свидетелката се обадил на свой познат, работещ в Община Русе. Разказала му за случилото се, като й било обещано веднага някой да отиде и да се запознае на място с проблема.

От заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установяват вида и характера на уврежданията, получени от ищеца и периодът на възстановяване. Вещото лице сочи, че при ищеца са установени - охлузвания 5 на дясната предмишница и дясното коляно. Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени при инцидента на 27.06.2025 г. При тези данни установените увреждания са причинили на К. болка и страдание. Възстановителния период според експерта при такива увреждания е около две седмици. Към момента е налице пълно възстановяване. Няма медицинска документация за възникнали усложнения, които да са наложили удължаване на посочения възстановителен период. Налице е пряка причинно следствена връзка между инцидента на 27.06.2025 г. и установените травматични увреждания.

По делото съдът извърши оглед на представения от Община Русе видеозапис на CD-R марка MAXELL, представен като доказателство по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съдът намира, че с исковата молба се претендира реализиране на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД с оглед изложените твърдения в исковата молба. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД се характеризира като гаранционно-обезпечителна, безвиновна и производна за възложителя, доколкото възниква, ако е налице виновно поведение на извършителя, комуто е възложена работата. За уважаването на осъдителния иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат доказани следните обстоятелства - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. За действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството, Община Русе може да е носител на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД.