Определение № 1019 от 02.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1019 гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20268002900072 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Застрахователна компания „Лев Инс“АД против решение № 255/30.09.2025 г. по в.т.д.№ 312/2025 г. на Апелативен съд- Пловдив в частта, с коят о е потвърдено решение № 106/06.04.2025 г. по т.д.№ 175/2023 г. на ОС – Стара Загора в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Ж. Р. А. и Т. Р. А.а по 44 000лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на баща им Руси Желев А. и по 45 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на майка им Неделя Йовчева А.а, настъпила при ПТП на 10.11.2005г.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като вземането на ищците е погасено по давност. Навеждат се оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, за нарушение на материалния закон и за необоснованост. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за отхвърляне изцяло на исковете. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Постъпил е писмен отговор от ответниците в касационното производство Ж. Р. А. и Т. Р. А.а със становище за неоснователност на 1 касационната жалба по същество и за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно настъпването на 10.11.2005г. на пътно-транспортното произшествие на главен път I, между с.Бъдеще и с.Ястребово, обл.Стара Загора, при челен сблъсък между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.

№К9047АВ, управляван от водача Хари Игнатов Видински, и лек автомобил „Москвич“, управляван от водача Руси Желев А., вследствие на което е била причинена смъртта на пътника Бисер Д. Иванов от първия автомобил и смъртта на водача Руси А. и пътника на предна дясна седалка Неделя А.а от втория автомобил, като последните двама са родители на ищците. Вината на починалия водач Руси А. според съда е била първоначално установена с влязлото в сила решение по гр.дело №3824/2008г. на СГС, с което са били уважени исковете на родителите на Бисер Иванов против Гаранционен фонд за обезщетения за неимуществени вреди. ПАС е констатирал, че впоследствие с влязло в сила на 09.03.2018г. решение по т.д. №275/2016г. по описа на ОССтара Загора са били отхвърлени суброгационните претенции на Гаранционен фонд за изплатените на наследниците на Бисер Иванов обезщетения срещу Ж.

А. и Т. А.а, като наследници на Руси А., като е прието, че не последният, а водачът на лекия автомобил „Опел“ Хари Видински е бил виновен за настъпване на произшествието. Въззивната инстанция е установила, че с влязло в сила на 20.04.2023г. като потвърдено от въззивната инстанция Решение №260488 от 29.12.2020г. по гр.дело №241/2020г. на РС-Стара Загора са били уважени предявените от Ж. А. и Т. А.а срещу ЗК „Лев Инс“АД като частични за сумите от по 1000 лв. искове за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баща им Руси А., настъпила при процесното ПТП, като от фактическа страна е било прието, че виновен за него 2 е бил Хари Видински - водач на лекия автомобил „Опел“, за който автомобил е била сключена валидна към този момент застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗК Левски Спартак“АД с настоящо наименование ЗК“Лев И нс“А Д . Посочила е, че в последното решение е било прието за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност от откриването на дееца, съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД, което е станало на 09.03.2018г., когато е влязло в сила решението по т.дело №275/2016г. на ОССтара Загора.

ПАС е намерил, че влязлото в сила решение по гр.дело №3824/2008г. на СГС, с което е прието, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача Руси А. и на което се е позовавал касаторът, не е обвързващо като постановено по спор между други страни. Със задължителна сила, както поддържат ищците, според съда се ползва само влязлото в сила решение по гр.дело №241/2020г. на РС-Стара Загора, с което са уважени частичните им искове за обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при произшествието смърт на баща им Руси А.. Позовал се е на приетото с т.2 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.дело №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, че СПН обхваща правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право и са преклудирани правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу пораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Поради което ПАС е приел, че с уважаването на частичните искове за по 1000 лв. са установени със задължителна сила към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция: възникването и съществуването на същото правоотношение, от което произтича предявеното пред него право за остатъка от обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на Руси А. ; правопораждащите факти относно настъпването на процесното ПТП по вина на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“ като застрахователно събитие/непозволено увреждане; наличието на валидна към този момент застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователя; настъпилият вследствие на произшествието вредоносен резултат и търпените от ищците неимуществени вреди. При това положение въззивната инстанция е посочила 3

, че поддържаните и пред нея от застрахователя правоизключващи възражения за настъпване на произшествието по вина на Руси А., за липсата на валидно застрахователно правоотношение към този момент и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Руси А. поради непоставяне на обезопасителен колан са били преклудирани от силата на пресъдено нещо на предходното влязло в сила решение по частичния иск и тези въпроси е недопустимо да бъдат преразглеждани и пререшавани в последващото производство за остатъка от вземането. Задължителната сила на решението относно възникването на спорното материално право се отнася според въззивния съд и до момента, в който то е породено и вземането е станало изискуемо. В тази връзка е намерил, че вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване, от който момент длъжникът изпада в забава, според чл.84,ал.3 от ЗЗД, и от който момент, съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД, започва да тече погасителната давност. Счел е, че според чл.392 /отм./ от ТЗ, правата по застраховка „Гражданска отговорност“ се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, както е поддържал касаторът, но отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по прекия иск на пострадалия възниква с настъпване на всеки един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. С цитираното от ПАС влязло в сила решение по частичните искове е било прието, че предявените вземания за обезщетения са станали изискуеми и давността за тях да е започнала да тече не от датата на извършване на непозволеното увреждане с настъпване на ПТП на 10.11.2005г. и смъртта на наследодателя Руси А., а от откриване на дееца - с влизане в сила на 09.03.2018г. на решението по т.дело №275/2016г. на ОС-Стара Загора. Макар и съставът на ПАС да не е споделил това виждане на предходния съд относно началото на давността , но поради изложените от него аргументи за задължителната сила на влязлото между страните съдебно решение относно предходно предявената част от претенцията, като краен извод е приел, че вземането на ищците спрямо застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща е станало изискуемо на 09.03.2018 г. и към датата на завеждане на иска за разликата над 1000лв. давността не е била изтекла. Доколкото от същото застрахователно събитие е настъпила и смъртта на другия родител на ищците 4

– тяхната майка, то и по отношение на исковете им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Неделя А.а, решаващият състав е приел, че фактите относно механизма и виновния за произшествието, наличието на валидно застрахователно правоотношение и момента на възникване и изискуемост на вземанията са изключени от обхвата на съдебна проверка по новото дело и съдът е длъжен да зачете приетото по отношение на тях в предходния процес.

Непреклудираните факти и възражения според ПАС се свеждат до обстоятелствата от значение за определяне на справедливия размер на дължимите обезщетения, съгласно чл.52 от ЗЗД, до съпричиняването от страна на Неделя А.а и до изтичането на погасителна давност при съобразяване с установения по обвързващ начин начален момент на петгодишния срок.

Така ПАС е обсъдил възрастта на починалите лица и на ищците към момента на ПТП, конкретното съдържание на сложилите се между тях взаимоотношения, проявлението на понесените от двамата ищци морални страдания във връзка с едновременната и внезапна загуба и на двамата родители. Съобразявайки всички тези обстоятелства, въззивната инстанция е намерила, че справедливият размер на дължимите на ищците обезщетения следва да се определи на по 45000лв. за смъртта на всеки от двамата им родители, като в крайния резултат следва да се съобрази вече присъдените по 1000 лв. за всеки ищец в предходен процес обезщетения за неимуществени вреди в резултат от смъртта на баща им Р.А..

ПАС е намерил за неоснователно поддържаното и с въззивната жалба от застрахователя възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Неделя А.а. Подробно е коментирал заключението от 02.07.2024г. на КСМАТЕ, че в конкретната пътна ситуация, поради големината на ударната преносна инерционна сила върху тялото на пострадалата, е било без значение дали към момента на възникване на ПТП е пътувала с поставен или без предпазен колан, тъй като и в двата случая би настъпила тежка гръдна травма.

Съдът е посочил, че заключението не е било оспорено от застрахователя, нито същият е поискал изготвяне на повторно или допълнително заключение, поради което заявеното от него с въззивната жалба искане за допускане на нова САТЕ по същия въпрос е било счетено за преклудирано по силата на чл.266, ал.1 от ГПК. За ирелевантно към оценката на поведението на 5 пострадалата А.а въззивният съд е приел обстоятелство, че водачът на другия автомобил Хари Видински е бил с поставен предпазен колан и не е починал.

По възражението на застрахователя за изтекла погасителна давност ПАС е изложил съображения, че с оглед вече посочения начален момент 09.03.2018г. до датата на подаване на искова молба по пощата на 05.05.2023г., с която давността е прекъсната, не е изтекъл петгодишният давностен срок, изтичащ на 16.05.2023г., при зачитане на спирането му за периода от 13.03.2020г., съгласно чл.3,т.2 от ЗМДВИП, до 21.05.2020г., съгласно пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр.44 от 13.05.2020г./.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира множество правни въпроси, всички при въведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ От кога започва да действа процесуалната норма и по-конкретно чл. 378, ал. 2 от Кодекса за застраховане и приложима ли е за искове предявени през 2023 г. ?; 2/Кой е приложимият закон за транспортно събитие настъпило на дата 10.11.2005 г. и предявено през 2023 г., подлежи ли на разглеждане такава искова претенция, очевидно ли е погасяването на правата на ищците по давност ?; 3/Погасено ли е по давност задължение, произтичащо от събитие, настъпило на дата 10.11.2005 г. и към кой момент?;