Определение № 367 от 16.05.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. София, 15.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500305 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 2023/05.03.2024г. на В. Р. срещу Определение № 94/31.01.2024г. по гр.д. 2007/2023г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което исковата молба на жалбоподателката е върната поради неотстраняване на констатираните нередовности в срок, и производството по делото е прекратено.

Твърди се, че постановеното определение е непълно, немотивирано и необосновано и следва да бъде отменено. Сочи се, че ищцата не може да получи данъчна оценка и скица на имота, без съдът да издаде съответното удостоверение. Изтъква се и че предоставеният от съда срок е крайно недостатъчен за отстраняването на нередовността, както и че заплащането на таксата зависи от определянето на нейния размер, за което е необходимо удостоверението за данъчна оценка.

Жалбоподателката посочва, че е внесла минимално дължимата държавна такса, с оглед на което е изпълнила формално закона по отношение на това обстоятелство, като уточнява, че няма юридическа пречка, съдът да укаже довнасянето на тази държавна такса или да я постанови за събиране с решението си. Освен това подчертава, че съдът не е определил конкретния размер на сумата за плащане. Твърди още, че съдът е следвало да предостави допълнителен срок с оглед необходимостта от техническо време за снабдяване с данъчна оценка. Изтъква, че е в обективна невъзможност да посочи адресите на останалите ответници по делото, тъй като не са известни. Подчертава, че няма достъп до ЕСГРАОН при МРРБ. Посочва, че съдът, в нарушение на служебното и диспозитивното начало, не е извършил проверка относно лицето Ц. С. и наличния и вписан отказ от наследство в регистъра на съда. Също така, съдът не се бил произнесъл по искането по чл.

192 от ГПК, съдържащо се в уточнителната искова молба.

Съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана 1 страна и в рамките на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса.

Въз основа на събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 2007/2023г. на Ботевградския районен съд е образувано по искова молба с вх. № 8504/06.12.2023г. на В. Р. срещу Ц. С..

Ищцата е посочила, че под натиск и давление, както и със симулативна цел, е продала недвижим имот на дъщеря си Ц. С. и съпруга Н. С. (починал през 2012г.) с Нотариален акт № .., том ., рег. № ..., дело ..от ..........г. от регистъра на нотариус Т. Ф.. Отправила е искане до съда да обяви сделката за недействителна поради нейната симулативност или алтернативно да унищожи същата поради измама или заплашване, както и да бъде призната за собственик по силата на давностно владение на апартамент № 35, находящ се в гр. П., ж.к. С., бл. ..., вх. ., ет. . с площ от 56,73кв.м., заедно с избено помещение № 2 със светла площ от 12,18 кв.м., заедно с 1,90% идеални части от общите части на сградата. Потърсила е съдействието на съда за издаване на удостоверение, което да послужи пред АГКК за снабдяване със схема на апартамента, както и за издаване на удостоверение от община Правец, дирекция „Местни данъци и такси“, за данъчна оценка на същия апартамент.

С Разпореждане № 1225/08.12.2023г. съдът е констатирал наличието на нередовности в исковата молба, като е дал следните указания на ищцата:

- да заяви, дали Н. Й. С., по време на брака между когото и ответника Ц.

С. С. е сключен процесният договор за покупко-продажба, има наследници, като при наличие на такива – да посочи кои са наследниците му, трите им имена и адресите за призоваването им, както и насочи исковете за нищожност и унищожаемост на договора за покупко-продажба и срещу тези лица;

- да посочи в какво конкретно се изразява симулацията на процесния договор;

- да изложи обстоятелства във връзка с претенциите си за унищожаване на договора като сключен при измама и заплашване – в какво се изразяват същите, по какъв начин и от кого са осъществени всяко от тях;

- да индивидуализира процесния недвижим имот с посочване на граници/съседи на имота.

Със същото разпореждане съдът е указал на ищцата да представи в същия срок:

- удостоверение за данъчна оценка на процесния имот съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ;

- доказателство за заплатена държавна такса по сметка на Районен съд Ботевград, както следва: в размер на 4% от 1/4 от данъчната оценка на имота, но не по-малко от 50.00 лв. за исковете за нищожност и унищожаемост на договора, и в размер на 4% от 1/4 о т данъчната оценка на имота, но не по-малко от 50.00 лв. за иска за собственост на недвижимия имот; доказателство за заплатена такса по сметка на Районен съд- Ботевград за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията към нея, подадени под формата на електронни документи, за изпращането им на ответника/ответниците – съгласно изискването на чл. 102з, ал. 3 от ГПК, 2 в размер на сумата от 9.00 лв. /девет лева/ за всеки от ответниците.

Указано е, че, алтернативно, ищецът може да представи преписи от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника/ответниците.

С уточняваща искова молба от 23.01.2024г. ищцата е изпълнила част от указанията, като е посочила наследниците на Н. Й. С.. Освен това е отправила искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред община П. за издаване на удостоверението за наследници на Н. С., респ. за снабдяване с вписания отказ от наследство на негов наследник. Навела е твърдения, че е прехвърлила собствеността на апартамента на Ц. след упражнен натиск и заплаха от страна на Н. С., причината за което било стартирането от негова страна на лихварски бизнес. Посочила е, че е сключен устен договор между тримата, че, след получаване на ипотечните кредити от страна на Ц. и Н. и след тяхното изплащане, апартаментът ще бъде прехвърлен обратно в патримониума на В..

Уточнила е, че владението на процесния имот не е било предавано на Ц. и Н. в нито един момент. Извършила е индивидуализация на имота, като е заявила, че към момента е в невъзможност да изпълни указанията за представяне на негова данъчна оценка и актуална схема, тъй като не е негов собственик, и е направила съответните доказателствени искания за снабдяване с тези документи. Подчертала е също, че, поради липсата на данъчна оценка, не може да се определи и размера на дължимата държавната такса.

С определение № 94/31.01.2024г. съдът е констатирал, че ищцата е изпълнила само част от указанията, като не са посочени адресите на ответниците - наследници на починалия Н. С., не е приложено удостоверение за данъчна оценка на имота, а единствено е поискано издаването на съдебно удостоверение за снабдяването с такава. Установил е, че е платена държавна такса само по един от предявените искове, като освен това не е заплатена таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК. Посочил е, че, независимо от молбата за издаване на съдебно удостоверение, ищецът е следвало да отправи искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията. По тези съображения БРС е преценил, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, и е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В разпореждането по чл. 129, ал. 2 о т ГПК, с което оставя исковата молба без движение, съдът следва да посочи, в какво конкретно се изразяват допуснатите нередовности, както и да даде ясни, точни и изчерпателни указания за отстраняването им. В случай че страната не предприеме необходимите мерки, съдът връща исковата молба. Тежестта на санкцията обаче налага, при преценката, дали са налице основанията по чл. 129, ал. 3 от ГПК, да не се подхожда формално, а да се съобрази процесуалното поведение на страната във връзка с тяхното изпълнение.

В конкретния случай съдът е дал множество указания, част от които са изпълнени. Въпреки това е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба с мотиви, че ищцата не е посочила адресите на част от ответниците, не е представила удостоверение за данъчна оценка и не е внесла дължимата държавна такса за всички предявени искове.

3

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното определение районният съд не е съобразил причината за неизпълнение на указанията, поради което неправилно е приложил последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК. Напр. за издаване на удостоверение за данъчна оценка е необходимо съдействието на съда, което е потърсено своевременно - както с исковата, така и с уточнителната молба. Също така, за внасяне на дължимата държавна такса в определения от съда размер е било необходимо именно това удостоверение за данъчна оценка, въз основа на което да бъде изчислена таксата. Следователно, като не се е произнесъл по искането за издаване на съдебно удостоверение, с помощта на което страната да се снабди с необходимите документи, съдът с бездействието си е станал причина за неизпълнение на част от указанията.

В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, обективирана напр. в Определение № 125 от 30.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1408/2017 г., Г.К., І-во Г.О. на ВКС, Определение № 174 от 09.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3378/2019 г., Г.К., ІІ-ро Г.О. на ВКС. В нея непротиворечиво се приема, че е недопустимо, при констатиран порок на исковата молба, изразяващ се в непосочване цената на иска и невнасяне на дължимата държавна такса, когато производството касае вещни права върху недвижим имот, съдът да върне исковата молба и да прекрати производството по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК без да се е произнесъл по направеното в исковата молба искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка.

Поради изричното препращане на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК към чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, в настоящия случай същото разрешение следва да намери приложение не само по отношение на таксата за собственическия иск, но и за двата облигационни иска.

В същата степен горният извод важи и за указанията, касаещи посочването на адресите на ответниците, за снабдяване с които също е поискано издаване на съдебно удостоверение.

В допълнение към това, съдът е следвало да държи сметка и за обстоятелството, че без удостоверение за данъчна оценка размерът на дължимата държавна такса не може да се определи с точност, а поради това дадените на страната указания, несъдържащи конкретния размер на дължимата такса, не могат да се характеризират като точни и ясни. Поради това неизпълнението на тези указания не може да доведе до връщане на исковата молба.

Ето защо следва да се приеме, че доколкото бездействието на страната, изразяващо се в неизпълнение на част от дадените указания, се дължи на неоказано съдействие от съда при изрично и своевременно отправено искане за това, то това поведение не подлежи на санкциониране по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Неправилно районният съд е приел, че с молбата си ищецът не е отправил искане за продължаване на срока, като е подчертал, че искането за издаване на съдебни удостоверения за изпълнение на част от указанията не е основание за служебното продължаване на срокове. В разрез с това разбиране, обаче, съдебната практика приема, че когато още с исковата молба или в срока за отстраняване на нередовности страната е поискала съдебно удостоверение, за да се снабди с официален документ, съдът следва да се произнесе по искането, преди да приложи санкцията, а именно - да снабди 4 страната със съдебно удостоверение. Съдът служебно съобразява и дали общо указаният в закона седмичен срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК може да бъде спазен при конкретните обстоятелства, като за тази цел е необходимо да разгледа молбата за снабдяване със съдебно удостоверение преди да приложи санкцията за неизпълнението им. Това важи в още по- голяма степен в хипотезата, в която удостоверението е поискано още преди ищцовата страна да бъде задължена да извърши определено действие, а документът е необходим за неговото изпълнение и издаването му е свързано административна дейност на други органи (Определение № 263 от 08.04.2014 г. по ч.гр.д. № 671/2014 г., Г.К., ІІІ-то Г.О. на ВКС).