Решение № 329 от 19.08.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пазарджик, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200239 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. В. Т. от гр.Велинград, обл.Пазарджик, против НП №23-0340-001316 от 19.01.2024г. на Началник РУ- Септември, ОД МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, тъй като униформеният полицейски служител изобщо не му е подавал сигнал за спиране със стоп-палка. В условията на евентуалност, настоява, че деянието представлява маловажен случай, поради което следва да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.И. К. от АК- Пазарджик, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които доразвива в писмената си защита по съществото на спора. Счита, че в атакуваното НП са допуснати 1 съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с описанието на нарушението, съгласно императивните правила на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Настоява, че при излагане съставомерните признаци на деянието е налице неяснота по отношение мястото на извършването му, контролния орган, подал сигнала, и конкретното дадено от него разпореждане, което не е било изпълнено. С тези допълнителни аргументи моли за отмяна на обжалваното НП, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложено по делото пълномощно.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 27.12.2023г., в 22:12 часа, в община Септември, на път трети клас №8402, и по-конкретно- в гр.Септември, ул.Възраждане, срещу бензиностанция „Целев“, като водач на лек автомобил БМВ 520, с рег.№ ****, при подаден сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител, не изпълнил полицейско разпореждане да спре плавно на посоченото място или в найдясната част на платното за движение, а продължил движението си към Ханче „Септември“.

Деянието е квалифицирано от АНО като нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съгласно която, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В тази връзка на жалбоподателя е съставен АУАН Серия GА, бл.

2

№1028160 от 27.12.2023г., въз основа на който е издадено атакуваното НП, връчено на 05.02.2024г., видно от отбелязването в него. Жалбата против НП, е подадена чрез АНО на 14.02.2024г./л.3/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради, което е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, пред компетентния орган и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съдържащите се в приетата като писмено доказателство по делото административнонаказателна преписка, изцяло от показанията на полицейските служители при РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик- св.Г. К.- актосъставител и св.И. И.- свидетел при съставянето на АУАН и частично от тези на св.Р. Б.- живуща на съпружески начала с жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че, разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на санкционираните физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН вр. чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10/28.09.1973г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно- от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е издадено в законоустановения 6месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на 3 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че в случая са спазени императивните процесуални правила при издаването и на АУАН и НП- тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40, 42, 43 ал.5, респ. чл.57 и чл.58 ал.1 от ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.

В процесуално отношение, на първо място, предвид релевираните от пълномощника на жалбоподателя възражения, очертано е мястото на извършване на деянието. Действително, използваният от АНО подход при конкретизацията му, не се отличава с особена издържаност на стила, доколкото в НП са посочени като място на извършване на нарушението едновременно „община Септември, на път трети клас №8402“ и „гр.Септември ул.Възраждане, срещу бензиностанция „Целев“. В същото време, при извършване на елементарна справка в общодостъпната интернет платформа Гугъл мапс, се установява напълно безпротиворечиво /дори и за лице, което не познава населеното място/, че пътят, водещ до гр.Септември, в посока на влизане откъм с.Варвара, е именно III- 8402, като след табелата за началото на града същият прелива в ул.Възраждане, на административен №2а на която се намира именно бензиностанция „Целев“, находяща се отдясно на пътя, непосредствено след входа на населеното място. Именно в уширението на пътното платно срещу сградата на бензиностанцията на инкриминираната дата и в посоченото в НП време се е намирал установъчният пункт на дежурния полицейски автопатрул, състоящ се от полицейските служителисв.К. и св.И.. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на мястото на извършване на нарушението, доколкото същото е посочено с нужната пълнота и коректност на данните, поради което правото на защита на нарушителя касателно този съставомерен елемент на деянието не е нарушено.

Следва са се признае също така, че избраният от АНО начин на 4 посочване на контролния орган, чиито разпореждания за спиране не са били изпълнени, също не се характеризира с особена прецизност на словесния изказ. Действително, веднага след използваното словосъчетание „униформен служител“ е следвало да се посочи, че става въпрос за полицейски такъв. Това е било сторено малко по-нататък при описание на нарушението, където е посочено, че се касае за неизпълнение именно на „полицейско разпореждане“.

Най-сетне, в диспозитивната част на НП при словесното изписване на нарушената материалноправна норма също е отразено, че подаденият сигнал за спиране е от „контролен орган“. В този смисъл, дори и да се приеме, че с така използвания от АНО подход при посочване на този съставомерен признак от вмененото нарушение е допуснато процесуално нарушение, то същото не може да бъде квалифицирано като съществено такова, доколкото от съдържанието на НП, се установява, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането за спиране именно на контролен орган- полицейски служител при РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик. Именно такъв е и актосъставителятсв.Г. К., за когото по делото се събраха писмени доказателства, че към инкриминираната дата е бил компетентен да осъществява контрол по ЗДвП, както и да съставя ЕФ и АУАН за нарушения на същия закон /л.19/.

Що касае съдържанието на самото разпореждане, издадено от контролния орган, то без всякакво съмнение е, че в случая става въпрос за такова, съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП, а именно- при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Текстът на посочената материалноправна норма е буквално възпроизведен в съдържанието на НП, поради което не съществува неяснота относно дължимото от страна на жалбоподателя поведение, което той не е изпълнил.

В заключение, използваният от АНО стил на представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите съставомерни признаци на вмененото нарушение.

Не е накърнена конкретиката на изложението, не се налагат несъответствия и не е отнета възможността на жалбоподателя да се ориентира относно параметрите на посоченото в двата процесуални акта административно 5 нарушение, поради което правото му на защита не се явява нарушено.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. В духа на горните аргументи, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Не са допуснати нарушения и по отношение процедурата по предявяване и връчване на АУАН и НП на нарушителя. АУАН е връчен в присъствието на свидетел /различен от този на съставянето му/, съобразно предвидената в закона процедура при заявен отказ от страна на нарушителя както да го подпише, така и да получи екземпляр от него.

По същество, съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП е предвидено, че при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. В този смисъл, за да е осъществен състава на нарушението по чл.103 ЗДП несъмнено следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.