Решение № 3 от 08.01.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Троян, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, III-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Н. Гатева при участието на секретаря Ваня Т. М.а като разгледа докладваното от Петя Н. Гатева Административно наказателно дело № 20254340200261 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25 -0359 -000238/03.06.2025г. на Началник РУ Троян при ОДМВР Ловеч Ивайло Найденов Славков на жалбоподателя Н. М. В. от гр.Троян са наложени административни наказания глоба в размер на 3000.00/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца на основание чл.175а ал.1 предл.3 от ЗДвП за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано от В., който в законоустановения срок е подал жалба до Районен съд - Троян и като се позовава на незаконосъобразността и неправилността му, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.Изложени са съображения, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили АНП. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е ангажирал писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. М. В., редовно призован, се явява лично и с адв.М. И. от АК Ловеч, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити подробно в представените писмени билижки по съществото на спора.

Началник РУ Троян при ОДМВР Ловеч Ивайло Найденов Славков, редовно призован, не се явява в с.з. и не се представлява. В Становище рег.

№359р -15820/11.09.2025г. към жалбата е направено искане същата да бъде оставена без последствия и да бъде потвърдено обжалваното НП.

От показанията на разпитаните свидетели Х.И.К., И.П.Л., Е.Б.Г., Т. М. Г. и М. В. М., от приобщения компакт диск, съдържащ видеоклип, чрез излъчването му в съдебно заседание, както и от приложените към делото 1 писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.04.2025г. около 23.05часа в гр.Троян полицейските служители Т.

М. Г. и М. В. М. били дежурен полицейски патрул и се движили с патрулния автомобил по улица „Васил Левски“ в посока центъра на града. След като подминали блок „Олимп“ имали видимост към кръговото кръстовище на улиците „Васил Левски“ и „Минко Радковски“.Двамата свидетели твърдят, че преди да наближат кръстовището видяли лек автомобил *** *** с ДК№***, управляван от жалбоподателя В., който се движил от ул.“Ангел Балевски“ към ул.“Васил Левски“, като на кръговото кръстовище при ляв завой автомобила поднесъл, след което се върнал в нормално положение.

Свидетелите Г. и М. уточняват, че в района на кръстовището не е имало други автомобили и пешеходци. Излагат, че лекият автомобил *** *** с ДК№*** продължил да се движи по ул.“Васил Левски“ пред патрулния автомобил.Полицейските служители преценили, че е налице административно нарушение и със служебния автомобил настигнали автомобила на жалбоподателя и го спряли за проверка.Жалбоподателят пътувал заедно със свидетелите Х.И.К. и И.П.Л..Двамата свидетели излагат, че на кръговото кръстовище лекият автомобил, управляван от В., леко поднесъл поради мокра настилка, но са категорични, че жалбоподателят не е подавал газ, не е управлявал автомобила с висока скорост, не е имало „рев на двигател“.Били много изненадани, че полицейските служители ги спрели за проверка.

В хода на проверката на жалбоподателя Н. М. В. е съставен АУАН № 3364124 от 13.04.2025г. от Т. М. Г., командир отделение при РУ Троян при ОДМВР Ловеч, затова, че на 12.04.2025г. около 23.05 часа в гр.Троян, на кръговото кръстовище на улиците „Васил Левски“ и „Минко Радковски“, с посока на движение от ул.“Академик Ангел Балевски“ към ул.“Васил Левски“ управлявал личния си лек автомобил ***

*** с ДК№***, като при навлизане в кръговото кръстовище използвал път, отворен за обществено ползване за друга цел, а именно ненужно и демонстративно поднесъл задницата на управлявания от него автомобил и го форсирал, като завивайки в посока центъра на гр.Троян подал рязко газ и изместил/поднесъл/ задницата на автомобила и продължил посоката си на движение и по този начин застрашил останалите участници в движението.В акта е отразено, че водачът е спрян за проверка в гр.Троян на ул.“Васил Левски“№107.Пътници в лекия автомобил били Кристиян Ивов Ковачев и И.П.Л..Констатирано е, че е налице нарушение по 104б т.2 от ЗДвП. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя В., като в графата за възражения е отбелязано „няма“. На В. е връчен екземпляр от АУАН на същата дата, на която е съставен. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 25 -0359 -000238/03.06.2025г. на Началник РУ Троян при ОДМВР Ловеч Ивайло Найденов Славков, с което на жалбоподателя са наложени описаните по-горе административни наказания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна поради следните

2 съображения:

Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното качество на актосъставителя/ командир отделение при РУ Троян при ОДМВР Ловеч /, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН.Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдът, при извършване на проверка по доказаността на фактическите констатации в акта и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН не са напълно обосновани и не се подкрепят изцяло от представените писмени и гласни доказателства. Според чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От събраните гласни доказателства се установява, че жалбоподателят на посочената дата в АУАН и в НП е управлявал процесния автомобил, в който са се возили и свидетелите Х.И.К. и И.П.Л. и на кръговото кръстовище на улиците „Васил Левски“ и „Минко Радковски“ автомобилът леко е „поднесъл”. В този смисъл са показанията на полицейските служители Т. М. Г. и М. В. М. .Свидетелят Г. излага в с.з., че според него, действията на В. са били умишлени, а свидетелят М. твърди, че за него скоростта е била по-висока от позволената при навлизане в кръгово движение. И двамата свидетели излагат, че други автомобили и пешеходци в района на кръговото кръстовище не е имало.

В НП на жалбоподателя В. е вменено като нарушение, че същият демонстративно поднесъл задницата на управлявания от него автомобил и го форсирал/дрифт/, като завивайки в посока центъра на гр.Троян подал рязко газ и изместил/поднесъл/ задницата на автомобила и по този начин застрашил останалите участници в движението.Според АНО именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. водача не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари, а с цел да го приплъзне.Както и по-горе е посочено, свидетелите М. и Г., които са се намирали на значително разстояние от управлявания от В. лек автомобил ***, са приели,че той е извършил т.нар. „дрифт“. Според съдебната практика дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено моторно превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми.По време на дрифта движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва 3 да са целенасочени и съзнателни, т.е. приплъзването на автомобила да не се дължи на други обстоятелства.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил ***

*** с ДК№***.Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че при извършване на ляв завой на кръстовището на ул.“Васил Левски“ и ул.“Минко Радковски“ управлявания от жалбоподателя лек автомобил се е приплъзнал и леко е поднесъл, което обстоятелство се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели и от обясненията на В. /л.8/.

Според полицейските служители Г. и М. действията на жалбоподателя са били умишлени, но дори в техните показания, дадени пред съда, не се сочат обстоятелствата, описани в АУАН, а впоследствие и в НП, а именно,че В. демонстративно поднесъл задницата на управлявания от него автомобил и го форсирал/дрифт/.При дадените писмени възражения в хода на проверката водачът е посочил, че на ляв завой лекия автомобил леко е поднесъл, понеже асфалтът бил изтъркан и мокър.Свидетелите Х.И.К. и И.П.Л., които са се возили в автомобила и са очевидци, излагат, че на кръговото кръстовище лекият автомобил, управляван от В., действително леко поднесъл поради мокра настилка, но са категорични, че жалбоподателят не е форсирал двигателя, не е управлявал автомобила с висока скорост, не е имало „рев на двигател“.Били много изненадани, че полицейските служители ги спрели за проверка.От показанията на всички разпитани свидетели не се установи по същото време на пътното платно да са се движили други превозни средства или в близост да е имало пешеходци, които да са били затруднени или застрашени от извършената маневра на автомобила, управляван от жалбоподателя.В този смисъл от действията на В., които незначително се отклоняват от правомерно предписаното поведение на водачите на МПС, не са били засегнати други участници в движението.Следва да се отбележи, че в с.з. е допуснат оглед на цифров носител /компакт диск/ марка MyMEDIA/CDR700MB, предоставен от АНО, като съдържанието на същия не е оспорено от жалбоподателя и процесуалния му представител адв.И..Последният изразява становище, че записът не е манипулиран.Видеозаписът е изгледан в с.з. и съдържанието му изцяло потвърждава твърденията на жалбоподателя и на свидетелите Х.И.К. и И.П.Л., които са се возили в автомобила и са очевидци.От съдържанието му е видно, че на процесното кръгово кръстовище лекият автомобил, управляван от В., се движи с нормална скорост, много леко поднася при навлизане в същото, след което продължава движението си по ул.“Васил Левски“ и по никакъв начин не застрашава останалите участници в движението, тъй като по това време /около 23.00часа/ няма пешеходци и други автомобили в района.

При изложените съображения настоящият състав намира, че въз основа на събраните доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя е използвал път, отворен за обществено ползване с друга цел освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.За ангажиране на административнонаказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване признаците на състава на нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП.Констатираното поведение на водача трябва да е съзнателно, 4 преднамерено и контролирано, а не да се дължи на неправилна маневра, несъобразена с конкретната пътна обстановка/каквато в случая дори не е извършена/.По принцип приплъзването на автомобила при извършване на завой би могло да е и в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой наляво и несъобразяване с вмененото в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП задължение всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.