Определение № 7017 от 28.06.2022, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7017 гр. Варна, 28.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20213110115814 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. М. против М. Д. М., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 30 от ЗН.

На 23.05.2022 г. е проведено първото по делото о.с.з., като производството е отложено за друга дата и час във връзка със събиране на ангажираните по делото доказателства.

На 30.05.2022 г. ищецът е депозирал молба с вх. № 35923, с която оттегля предявения конститутивен иск, на основание чл. 232 от ГПК, и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатски хонорар.

С разпореждане № 18763 от 31.05.2022 г. препис от молбата по чл. 232 от ГПК е връчен на ответника с указание в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали дава съгласието си за оттегляне на предявения иск по чл. 30 от ЗН, доколкото същото е направено след приключване на първото по делото о.с.з.

В указания срок на 24.06.2022 г. по делото е депозирана от ответника молба с вх. № 42731, с която същият изрично сочи, че е съгласен със заявеното оттегляне на иска от страна на ищеца. Претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 523.00 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът като взе предвид молбата намери, че с нея е отправено до съда изявление на ищеца по делото чрез адв. Т.Т., която е изрично овластена да се разпорежда с предмета на делото, с което последният се отказва към момента от търсената защита, като запазва правото си да предяви отново исканията си. По този начин страната десезира съда с произнасяне по същество по спора по образуваното дело. Поради това и при спазване разпоредбата на чл. 232 от ГПК, настоящото производство следва да бъде прекратено с оглед и на изричното съгласие на ответника със заявеното от ищеца оттегляне.

1

По претенцията за присъждане на разноски:

Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за прекратяване на производството по делото.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В настоящия случай производството следва да бъде прекратено поради оттегляне на иска. Налице е следователно хипотеза на прекратяване на производство по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника, поради което в полза на същия следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Последният претендира единствено адвокатски хонорар в размер от 1 523.00 лева. Релевираното възражение за прекомерност от страна на ищеца е основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото; ранния етап, на който се намира производството и обема на оказаното професионално съдействие от страна на адв. Алб. П., което обуславя присъждането на адвокатски хонорар в минимален размер. Предявеният иск, срещу който ответникът се защитава, е с правна квалификация по чл. 30 от ЗН. Трайна и последователна е съдебната практика на ВКС, която съдът не намира за нужно да цитира, но която споделя, че процесният иск е неоценяем, поради което и минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Т.е. в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 600.00 лева за адвокатски хонорар.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15814 по описа за 2021 г., на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Моряшка“ № 27, ет. 6, ап. 105 да заплати в полза на М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Моряшка“ № 21, ет. 4, ап. 13 сумата в размер на 600.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

2

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3