Решение № 57 от 15.07.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200133 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от И. Х. Й. от гр. М., ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0353-000095 от 29.05.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева – на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП, както и за нарушение на чл.

104а ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева – на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП. Й. обжалва наказателното постановление, само в частта му относно наложеното наказание по чл. 183, ал.

4, т. 6 ЗДвП.

В жалбата, в открито съдебно заседание, както и в писмена защита се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление (НП), като се иска неговата отмяна – в обжалваната част. Освен това се навеждат и доводи, че липсват безспорни доказателства, които по категоричен начин да установяват извършеното нарушение, съответно да са достатъчни за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Й..

Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведените открити съдебни заседания.

1

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 27.04.2023 г., малко след 13,00 часа, жалбоподателят управлявал автобус по път II – 16, с посока на движение от гр. Мездра към гр. София. В същото време на разклона за махала Скакля се намирали свидетелят Я., заедно с колегата си Г., двамата ..... Те извършвали рутинна дейност по контрол на пътното движение на територията на Община Своге. Управляваният от Й. автобус преминал покрай тях, като Я. твърди, че с колегата си са видели водачът на моторното превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. От друга страна обаче, пътувалият в автобуса свидетел М. М. посочва, че през цялото време си е говорил с водача, който не е ползвал мобилен телефон, а също така, че полицейският автомобил не е бил спрян на пътя, а в движение се е разминал с автобуса. Полицаите последвали автобуса и след подаден светлинен и звуков сигнал го спрели за проверка в с. Гара Бов, непосредствено преди ж.п. подлеза, като в момента на спирането водачът не е ползвал телефон. При поискване Й. не представил и контролния талон към свидетелството за управление, тъй като не го носил със себе си. На място свидетелят Я. му съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършените от него две административни нарушения.

Същият съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. И. Й. се е запознал със съдържанието му и е бил е уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Написал е в акта, че няма възражение, като по този начин не е дал обяснения/възражения по съществото на установените от проверяващите административни нарушения. Издаденото на 29.05.2023 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 20.06.2023 г., а жалбата е изпратена по пощата на 03.07.2023 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът е съставен съгласно изискванията на ЗАНН. Съдът обаче счита, с оглед на обсъдените относими доказателства и доказателствени средства, че по делото не може да се установи с нужната категоричност жалбоподателят да е извършил нарушението по чл. 104а ЗДвП. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното, но по делото са събрани и доказателства чрез които се установява друго. Показанията и на двамата свидетели звучат логично и достоверно, като не се констатират протИ.речия чрез които съдът би могъл да изключи някой от тях и съответно да възприеме една от двете версии. При липса на категорични доказателства, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си, като съмнението в доказаността на обвинението винаги е в полза на наказаното лице.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като обвинението не може да почива на твърдения, които не са подкрепени с достатъчно доказателства и не се установяват по несъмнен начин. Поради това и на основание чл. 304 от Н аказателно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 84 ЗАНН съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие от 03.07.2023 г. за сумата от 500 лева. От насрещната страна е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява разноските до сумата от 350 лева, като така съобразява и размера на наложената глоба – 50 лева. С оглед на тълкуването дадено в решението по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се прилага.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 23-0353-000095 от 29.05.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, в частта му, в която на И. Х. Й. от гр. М., ул. „...” № , ЕГН **********, за нарушение на чл. 104а ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева – на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП. В останалата си част, относно извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева – на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП, наказателното постановление като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК 129009945, представлявана от директора, да заплати на И. Х. Й. от гр.

М., ул. „...” № , ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, като същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3

4