Решение № 49 от 04.04.2019, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 04.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на деветнадесети март и две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 101 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

З.Т.Р. *** е предявила срещу С.Х.М., А.К.М. и К.А.В.,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, предявен като частичен за сумата от 51 075 евро от общо дължима сума в размер на 75 057 евро – за солидарно заплащане от ответниците на сумата от 51 075 евро, дължима по запис на заповед от 03.04.2013 год., с падеж 03.04.2018 год., издаден от С.Х.М. за сумата от 75 057 евро, авалиран от А.К.М. и К.А.В., за плащането на която е отказано издаване на заповед за изпълнение с разпореждане от 16.04.2018 год. на РС – С. по ч.гр.д. № 224/2018 год., ведно със законната лихва върху частично предявената главница от 51 075 евро, считано от 04.04.2018 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, както и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищцата в заповедното производство по ч.гр.д. № 224/2018 год. на РС – С.

Ищцата твърди, че ответникът С.Х.М. като издател на запис на заповед от 03.04.2013 год. неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 03.04.2018 год. на поемателя Тодор Драганов Стоянов сумата от 75 057 евро. Записът на заповед бил авалиран от ответниците А.К.М. и К.А.В..

Твърди се, че поемателят по записа на заповед Т.Д.С. починал на 30.10.2014 год. и е оставил единствен законен наследник – дъщеря си З.Т.Р..

Твърди се, че задължението по записа на заповед не било платено на падежа, поради което ищцата подала до Районен съд – С. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя и авалистите по записа на заповед – за заплащане на част от сумата по същия – в размер на 51 075 евро от общо дължима сума от 75 057 евро. По образуваното ч.гр.д. № 224/2018 год. съдът с разпореждане от 16.04.2018 год. отхвърлил искането, като приел, че документът, въз основа на който е искано издаване на заповед за изпълнение, не е запис на заповед по смисъла на чл. 535-536 от ТЗ и т.1 от ТР № 1/28.12.2005 год. на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2004 год., тъй като при съставянето му в заглавието му липсвал изразът „запис на заповед“.

Ищцата сочи, че противно на приетото от съда в заповедното производство, записът на заповед съдържа всички реквизити по чл.535 от ТЗ, като заглавието на документа – „запис на заповед”, е ръкописно изписано в началото му, а под него с видимо същата химикална паста като на заглавието е изписано ръкописно малкото име на издателя – С., както и подпис, който, както е приел и районният съд, видимо прилича на подписа на издателя.

Сочи се, че необосновано районният съд е приел, че в документа първо били положени подписите на издател и авалисти, а в неустановен момент след това било изписано заглавието „запис на заповед“, поради което заглавието на документа не съставлявало част от волеизявлението на издателя му.

Именно подписът на издателя под ръкописно изписаното заглавие на документа валидира ръкописната добавка „запис на заповед“.

Сочи се, че за разпореждането на РС – С. по ч.гр.д. №

224/2018 год. ищцата била уведомена на 20.04.2018 год., поради което настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

Ответниците чрез общия си пълномощник адв. Р.Д. от САК са подали писмен отговор на и.м., с който са оспорили иска по основание и размер, взели са становище по обстоятелствата, на които се основава и са направили възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че процесният запис на заповед следва да бъде приет за изначално нищожен, а обективираните задължения в него – като неподлежащи на изпълнение от страна на ответниците, доколкото не отговаря на чисто формалните изисквания на чл.535, т.1 от ТЗ. Сочи се, че последващото ръкописно добавяне на заглавието „запис на заповед” не може да се приеме за валидиране на издадения запис на заповед.

С отговора се твърди, че представеният в заповедното производство в оригинал запис на заповед е бил издаден с цел обезпечаване на задълженията на ответника С.Х.М. по каузално правоотношение – сключен между последния като заемател и Т.Д.С., заемодател, договор за паричен заем от 03.04.2013 год. – датата, на която е издаден и записът на заповед. С договора С. се задължил да даде в заем на М. сумата от 75 057 евро /сумата, за която е издаден и записът на заповед/, а заемателят се задължил да върне същата в срок от 60 календарни месеца или до 03.04.2018 год. /падежът на записа на заповед/.

В чл.5.1 от договора като задължително условие е било предвидено обезпечение в полза на заемодателя, обективирано в задължението на заемателя да издаде запис на заповед, който да бъде авалиран от още две лица. Именно в изпълнение на горното задължение ответникът С.Х.М. издал процесния запис на заповед за сумата, съответстваща на договорената заемна сума, а ответниците А.К.М. и К.А.В. авалирали задължението на издателя.

С отговора обаче се твърди, че заемодателят не изпълнил задълженията си по договора за предаване на заемната сума – платима по банкова сметка ***, поради което договорът не породил задължения за последния да върне заема, а оттам – и че не съществуват задължения за плащане на същата сума от издателя и авалистите по записа на заповед.

Препис от общия писмен отговор на исковата молба е връчен на ищцата с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата чрез пълномощника си адв. Б.Щ. от САК е подала допълнителна искова молба, с която е пояснила и допълнила първоначалната.

С допълнителната и.м. ищцата е сочила, че в РС –

Сливница било образувано гр.д. № 408/2015 год. по предявен от нея срещу ответника С.Х.М. установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с подадено от М. възражение срещу заповед за незабавно изпълнение, издадено по заявление по чл.417 от ГПК на З.Т.Р., основано на запис на заповед от 26.09.2014 год., издаден за сумата от 10 500 лева. В отговора на и.м. по това дело ответникът изрично е признал неблагоприятни за него факти и обстоятелства, които са относими към настоящия спор – че по представения и по настоящото дело договор за паричен заем от 03.04.2013 год. /представен и с отговора по гр.д. № 408/2015 год. на РС – С./, сключен между Т.Д.С. и С.Х.М., заемодателят му е предал сума в заем, макар във валута и размер, различни от уговорените – 66 500 лева вместо уговорените 75 057 евро; за установяване на горното ответникът е представил и извлечение от банковата си сметка, удостоверяващо получен банков превод.

Поради изложеното ищцата сочи, че договорът за паричен заем от 03.04.2013 год. е породил задължения за връщане на заемната сума – предоставена на заемателя на части и в лева вместо евро, като ответникът М. не е върнал получените в заем средства. Връщането им съгл. чл.1.1 от договора е следвало да стане в договорената валута – в евро.

С ДИМ се сочи, че представеният с отговора на и.м. по гр.д. № 408/2015 год. на РС – С. договор за паричен заем от 03.04.2013 год. има видими различия с представения от същия ответник по настоящото дело – в екземпляра, представен пред районния съд, в средата на последния ред от последната страница на договора бил печатно изписан с главни букви текст „запис на заповед”; в представения по настоящето дело от ответниците договор за заем този текст липсва, а в края на последната страница от копието на договора има черна линия. Излагат се и доводи, че поради същата причина ответникът М. *** и манипулирана извадка от банковата си сметка, в която са били премахнати други извършени към него преводи на суми от заемодателя по договора за заем.

С ДИМ ищцата е предявила при условията на евентуалност нови обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД срещу първоначалните ответници по иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК С.Х.М., А.К.М. и К.А.В.. Видно от изричното изявление в допълнителната искова молба, ищцата при условията на евентуалност е предявила новите искове, основани на каузално правоотношение между страните /договор за заем и неустоечна клауза/ – в случай, че съдът приеме, че записът на заповед, въз основа на който е искано издаване на заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 224/2018 год. на РС – С., е нищожен. Доколкото обаче производството по тези нови искове не може впоследствие да бъде съединявано за общо разглеждане с първоначално предявения с и.м. иск /арг. от чл.210, ал.1 от ГПК/, то с определение от 22.11.2018 год. съдът е отделил от производството по настоящото дело предявените при условията на евентуалност с допълнителната искова молба нови обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД. Въз основа на горната и.м. /ДИМ вх. № 7708/16.10.2018 год. по описа на СОС/ е било образувано т.д. № 252/2018 год. на СОС, IV с-в.

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответниците с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същите са подали общ допълнителен отговор, с който са повторили и допълнили доводите си, изложени в първоначалния. С допълнителния отговор се признава обстоятелството, сочено в ДИМ, че ответникът С.М. е получил в заем от наследодателя на ищцата Тодор Стоянов сумата от 66 500 лева на 03.04.2013 год. Твърди се обаче, че горното няма връзка с настоящия спор, доколкото процесният запис на заповед е следвало да обезпечи връщането на реално получена сума от 75 057 евро по договора за заем от 03.04.2013 год., която сума обаче не била предавана на ответника. В заем била получена друга сума – 66 500 лева, която С.М. е погасил частично, с изключение на сумата от 10 500 лева, която обаче е бил осъден да заплати на ищцата по гр.д. № 408/2015 год. на PC – С. – по друг, редовен от външна страна запис на заповед, издаден на 26.09.2014 год., с падеж 26.12.2014 год.

С допълнителния отговор се излагат и възражения на авалистите по записа на заповед, основани на недобросъвестност на поемателя, който е знаел за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората. Сочи се, че записът на заповед не може да ангажира отговорността на авалистите, тъй като задължението, като гаранция по което е издаден, е погасено, а предявяването му към авалистите се явява злоупотреба с право.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници № 215/03.11.2014 год., издадено от кметство с. А., община С., ищцата З.Т.Р. е единствен законен наследник – дъщеря на починалия на 30.10.2014 год. Т.Д.С. с ЕГН **********.

Видно от представения с исковата молба заверен препис от запис на заповед от 03.04.2015 год., представен в оригинал в производството по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 224/2018 год. на РС – С., със същия ответникът С.Х.М. неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 03.04.2018 год. на поемателя Т.Д.С. сумата от 75 057 евро. Записът на заповед бил авалиран от ответниците А.К.М. и К.А.В..

Записът на заповед е със съдържание, изписано с печатен шрифт с помощта на текстообработваща програма, отпечатан на хартиен носител и с ръкописно положени подписи на издател и авалисти.

Единствено заглавието, с правописна грешка в същото – „Записна заповед“, е изписано ръкописно, като под същото също ръкописно е добавено собственото име на издателя – „С.“ и подпис.

Въз основа на записа на заповед ищцата е искала със заявление вх. № 1106/04.04.2018 год. по описа на РС – С. издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу издателя по записа на заповед С.Х.М. и авалистите А.К.М. и К.А.В. – за заплащане на част от сумата по същия – в размер на 51 075 евро от общата сума по записа на заповед от 75 057 евро. По образуваното ч.гр.д. № 224/2018 год. съдът с разпореждане от 16.04.2018 год. отхвърлил искането, като приел, че документът, въз основа на който е искано издаване на заповед за изпълнение, не е запис на заповед по смисъла на чл.

Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20632f35-6c88-46d0-b66c-d9bce9ca3a37