Решение № 6116 от 30.12.2013, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е номер ………./30.12.2013 г., град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ на 13 декември 2013 г. Година 2013 в публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА при участието на секретар М. М. разгледа докладваното от съдия М. Кацарска гражданско дело номер 9697 по описа за 2013 год.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от СК, 53 от СК, чл. 56, ал. 1 от СК и чл. 143 от СК.

В исковата си молба ищецът С.М.И. релевира, че с ответницата Д.И.И. са сключили граждански брак на * г. Излага се, че от брака имат родено едно малолетно дете *, род. на *** г. Излага се, че отношенията между страните се влошили след сключването на брака, тъй като ответницата започнала да демонстрира пренебрежително отношение към съпруга си, постоянно и безпричинно инициирала скандали, проявявала непрекъснато недоволство и агресия, изразяваща се в гонене с нож от жилището и замерване с предмети. Твърди се, че поведението на И. след раждането на детето станало още по-неадекватно, като същата започнала да чупи мебелите и вратите в жилището, да запушва всички канали, въобразявайки си, че оттам влизат магии, да включва едновременно всички ел. уреди и да заплашва, че ще запали себе си, жилището и детето, да изхвърля с боклука ценни предмети. Релевира се, че ответницата се дезинтересирала напълно от детето, не искала да го къпе и храни и дори нарочно го изтървала на земята, започнала да напада и удря майката на ищеца, която помагала в отглеждането на детето, отказвала да се храни със седмици. На * г. И. започнала да буйства и екип на „Спешна помощ” констатирал, че същата е в тежко състояние, като след намеса на полицията я настаняват в психиатрична клиника в *” за десет дни с диагноза „остра форма на психоза”. Излага се, че след излизане от болничното заведение ответницата изобщо не се е интересувала от детето, което е в гр. * при родителите на ищеца. Отправеното искане към съда е да се прекрати брака по вина на съпругата, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъдат предоставени на бащата, а на майката да се определи подходящ режим на лични контакти с него, както и да се определи месечна издръжка за детето в размер на 100 лева, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. * да се предостави на ищеца, както и след развода жената да носи предбачното си фамилно име Захариева..

ОТВЕТНИЦАТА Д.И.И. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който излага, че желае прекратяване на брака по вина на съпруга. Оспорва твърденията, че има вина за разстройството на брака, като счита, че такава има И., тъй като под влияние на майка си инициирал безпричинни скандали, пиянствал, обиждал я, гонил я от семейното жилище и дори упражнил физическо насилие спрямо нея. Твърди, че на * г. майката на ищеца й е отнела детето и нарочно е извикана полиция, за да я дескридитират, както и че детето е заведено в гр. *, където е оставено изцяло на грижите на майката на съпруга, като последния въобще не полага грижи за него. Излага се още, че ищецът е алкохолик и наркоман, като ответницата многократно го е придружавала до боницата за лечение, както и че същият я е склонявал към проституиране. Предявява насрещен иск за прекратяване на брака по вина на съпруга и небрачен иск за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете, като бащата бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 150 лева. Не се противопоставя след развода да носи предбрачното си фамилно име.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на * г. с акт № *, съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. *. От брака си имат едно дете *, род. на *** г.

С нот. акт № * г. /лист 10, 11/ * и * купуват ателие № *, находящо се в гр. *, с площ от 39.40 кв.м., състоящо се от антре, две стаи, балкон и баня-тоалет.

От епикриза № *. на С.М.И., издадена от Клиника по токсикология към Военоморска болница – * /лист 28/ се установяна, че И. е приет на * г. и е изписан на * г. с окончателна диагноза токсично въздействие на етанол и придружаващи заболявания: личностно разстройство и комбинирана вредна употреба на психоактивни вещества.

От епикриза № * г. на Д.И.И., издадена от женското отделение към ІІ-ра клиника по обща психиатрия и зависимости при * /лист 29/ се устновява, че И. е постъпила в клиниката на * г. и е изписана * г. с предварителна диагноза остро полиморфно психотично разстройство и с окончателна диагноза остро полиморфно психотично разстройство. Представени са амболаторни листи от извършени прегледи на Д.И.И. /листи 70-73/.

От удостоверение за родствени връзки на Д.И.И. /лист 74/ е видно, че * е нейна сестра.

С нот. акт № * г. /лист 57/ Ася И. Захариева е надарена с апартамент № 3, находящ се в гр. * с площ от 61 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня-тоалетна и антре.

От трудов договор № * г. /лист 273, 274/ се установява, че С.М.И. е в трудово правоотношение с *, считано от 15.11.2013 г. за длъжността „работник сглобяване детайли” на 8 часов работен ден с основно месечно възнаграждение от 321 лева и място на работа с. *.

От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда комплексна СППЕ /листи 217-242/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че Д.И.И. след раждането на детето си е отключила Пуерперална /Следродилна/ психоза, поради което е била хоспитализирана от * г. до * г. в женското отделение на ІІ-ра психиатрична клиника към *”, гр. * с диагноза остро полиморфно психотично разстройство. По време на изготвяне на експертизана И. не проявява медицински критерии на психично разстройство в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” или „умствена недоразвитост”. Към настоящия момент ответницата е в немедикаментозна ремисия, като същата е в такова психично състояние, което не е опасно, както за околните, така и за нея и детето й. И. в състояние на немедикаментозна ремисия е годна да се грижи за детето си, но при евентуално влошаване на психичното състояние родителските годности могат да се променят и да бъдат подложени на нова експертна оценка. В с.з. вещите лица изразяват мнение, че вероятността И. да попадне отново в клиника не е голяма, тъй като симптоматиката на следродилната психоза е отшумяла.

От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда комплексна СППЕ /листи 209-214/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на освидетелстването на че С.М.И. е направен уринен тест за 8 вида ПАВ, който е отрицателен, както и не се диагностицира и психично състояние, което да се определя от употребата на алкохол. Към момента на изготвяне на заключението И. е с личностово разстройство от вида емоционално нестабилна личност, като тази диагноза е била обсъждане и при проведеното лечение в токсикологията. Неговата емоционална лабилност и изразена сензитивност към собствените проблеми и анестезност към проблемите на обществото са причина при него за конфликтно, агресивно, изискващо поведение. На този етап и тази възраст И. е все още недостатъчно автономен и самостоятелен, зависим е от своите родители. В реални условия има склонност да повишава афективния си заряд по повод на накърнено самолюбие, честолюбие, достойнство. Налице е дефицитарна адаптация в социума.

Житейските му проблеми се решават чрез изискване на помощ отвън и най-вече от близкото обкръжение – родителското семейство. Интересите на освидетелствания са предимно материални, свързани с потребност от благополучие. При същия се наблюдава формирано негативно отношение към съпругата, като с голяма вероятност е допустима вербална агресия. На този етап И. не е в състояние да полага пълноценни грижи за детето си, поради трудовата му заетост и все още недостатъчната житейска зрялост и самостоятелност. Същият притежава ограничен родителски капацитет, като той е дефицитарен в тази си част, която е свързана с практическата възможност да изпълнява всички онези добре заучени, теоритически и абстрактни твърдения, които се разминават с реалните действия, свързани с целенасочено, константно и последователно поведение. Необходимо е лицето да постигне собствена психическа зрялост, която ще му даде възможност да бъде устойчив по отношение на критерийте за възпитание на едно дете.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите * /баща на ищеца/, * /майка на ищеца/, * И. * /сестра на ответницата/ и * /първа братовчедка на ответницата/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Единственото основание за развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Изявленията на страните за съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат на доказване.

С оглед на събраните по делото гласни доказателства се установи, че отношенията между страните са изключително влошени, като същите са били обтегнати през повечето време на брака им. Предвид заявеното категорично становище на страните, че желаят развода, помирение помежду им не може да бъде постигнато. Опитите на съпрузите за изглаждане на противоречията по между си и за сдобряване са се оказали неуспешни, което е довело до прекратяване на духовните и емоционални връзки между тях.

Това е индикация за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната им връзка е формална и опразнена от съдържание, поради което следва да бъде прекратена с развод.

Запазването й би било вредно, както за роденото от брака малолетно дете, така и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал.1 от СК.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА

ВИНАТА:

От събраните по делото гласни доказателства категорично се установява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Видно е, че никой от тях не е положил достатъчно усилия за преодоляване на несходството в характерите и на разногласията им. Напротив, личностните им различия и въпросите свързани с ежедневието са се решавали посредством взаимни упреци и обиди, в които наравно са участвали и двете страни. Констатира се нежелание от съпрузите да правят взаимни компромиси и отстъпки с цел запазване на брачната връзка.

От показанията на всички разпитани свидетели става ясно, че отношенията в семейството не са били никога особено добри, като по този въпрос същите са единодушни. Съпрузите, поради незрялостта си, са допуснали трети лица - роднини да се намесват в техните отношения и да решават вместо тях битовите им проблеми и съответно да определят начина им на живот. Никой обаче от двамата не успява обаче да подбере правилния подход и метод за излагане и разрешаване на възникналите проблеми, а винаги се стигало до скандали, придружени с отправяне на взаимни упреци и обиди. Всеки един от съпрузите си е позволявал да проявява грубо отношение към другия, като е желаел да промени стереотипа на живот на другия, без особен резултат, което от своя страна е довело до непрекъснато чувство на неудовлетвореност и противопоставяне и в двете страни. Същите са имали и сериозни различия по отношение на това как следва да бъде отглеждано новороденото им дете, но не са положили усилия да сближат позициите си, за да изгладят противоречията. От изслушаните по делото свидетели се установи, че между съпрузите е липсвало нормално общуване, близост и топлина в отношенията.

Явно страните имат различни ценностни системи и различна преценка относно начина на изпълнение задълженията си като съпрузи и родители, които не са успели да уеднаквят и различието се е задълбочило. Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения, едно от които е взамимна подкрепа.

Разпечатката съдържа 29 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2063175b-0a7e-47d4-83dd-c6f5001ca65d